Определение № 1375 от 08.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1375 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501390 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба, с вх.№16150/19.05.2023 г. /с характер на частна жалба/, подадена от П. Б., срещу Определение № 260088/28.3.2023 г. по ч.гр.д.

№ 20414/2013 г. на РС - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса във връзка с производството по гр.д. № 20414/2013 г. на ПРС и молба с вх.№ 260761/06.01.2023 г., относно искане за предоставяне на правна помощ. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита този отказ за незаконосъобразен и желае неговата отмяна.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес.

По същество съдът намира определението за правилно, по следните съображения:

С Определение № 260088/28.03.2023 г., постановено по гр.д. № 20414/2013 г. по описа на ПРС, съдът е оставил без уважение молбата на Георги Б. за освобождаване от държавна такса, дължима за администриране на частна жалба с вх. № 272957/12.12.2022 г. по входящия регистър на ПРС и молба с вх.№ 260761/06.01.2023 г., с искане за предоставяне на правна помощ.

За да приеме с обжалваното определение от 28.03.2023 г., че не са налице условията в закона за освобождаване на молителя от държавна такса, съдът се е мотивирал, че от представената от молителя декларация не може да бъде направен извод, че същия не е в състояние да заплати държавна такса в размер от 15 лв., а от справка в Търговския регистър се установило, че молителят е управител и на други търговски дружества, извън „Ромекс кар“ ЕООД, а именно „Фагот БГ“ ЕООД ЕИК 204227677 и „Балканкар Мизия – БГ“ ЕООД. Със същото определение съдът е оставил без уважение и искането на П. Б. за предоставяне на правна помощ, с оглед предмета на частната 1 жалба, а именно отказ от предоставяне на правна помощ, тъй като спорът от незаконосъобразността на акта на съда не представлява произнасяне по същество и не се отличава с висока правна и фактическа сложност.

Настоящата инстанция споделя извода на Районен съд Пловдив, че установеното и декларирано по делото във връзка с материалното състояние на Б. не подкрепя твърдяната от него невъзможност да заплати дължимата държавна такса, поради липса на средства. Следва да се посочи, че представената декларация е непълна, тъй като в нея не е посочено здравословното състояние на молителя, а в раздел „Имуществено състояние“ същата не е попълнена, вместо което молителят е препратил съда сам да извършва електронна справка в „Имотен регистър“. Същият и съпругата му притежават недвижим имоти, които макар и жалбоподателя да отказа да декларира, следва да бъдат взети предвид за нуждите на настоящето производство, а от служебна справка в Търговския регистър се установява, че молителят Б. е управител на дружеството „Фагот“ ЕООД, управител и съдружник в „Сас Дизайн 2011“ООД. Също така правилно е приел първостепенният съд, че интересите на правосъдието не изискват и предоставяне на правна помощ. Правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В настоящия случай жалбоподателя обжалва определение на съда, с което му е отказано предоставяне на правна помощ и освобождаването му от държавна такса по подадената частна жалба. При обжалването на такова определение не е необходимо жалбата да бъде приподписана от адвокат, нито е необходимо процесуално представителство. Така съвкупната преценка на установите и декларирани обстоятелства, съотнесена към критериите, визирани в чл.23 ал.3 от ЗПП и чл. 83, ал 2 ГПК не подкрепя твърдяната от жалбоподателя невъзможност да ангажира адвокатска защита поради липса на средства, което сочи, че заявеното от него искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер от 15 лв. се явява неоснователно и като такова правилно не е било удовлетворено с определението, предмет на обжалване, което следва да бъде потвърдено. Отделно от това, следва да се посочи, предмета на обжалване не е с фактическа и правна сложност, което да налага предоставяне на правна помощ, а видно от множеството депозирани молби за освобождаване от държавни такси и предоставяне на правна помощ, жалбоподателят е във възможност сам да инициира производство за обжалване на посочения съдебен акт и да защити правата си.

По изложените съображения обжалваното определение се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260088/28.03.2023 г. по гр.д.

№20414/2013 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на П. Б. за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на държавна такса по частната жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3