Решение № 541 от 10.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Добрич, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20223230102262 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК” АД – гр. София, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: ***, /регистрирана по ф. д. №756/1999 год. на СфГС/, представлявано от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н., чрез упълномощения юрисконсулт Б. Н. срещу Т. В. П. , ЕГН **********, ***. Исковете са с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът моли, да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №1885 по описа на Районен съд Добрич за 2020г:, а именно: 7380.84 лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит „Експресо „ № 377581 от 04.07.2014г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чиито правоприемник е Банка ДСК“ АД/, като кредитор и кредитополучателя Т. В., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 06.08.2020 г. до окончателното изплащане; 1093.62 лева - договорна лихва за периода 26.05.2018г. – 03.08.2020 г.; 236.23 лева – лихвена надбавка за забава за периода 27.09.2018г. -03.08.2020 г.; 4.10 лева – обезщетение за забава за периода 04.08.2020г. – 06.08.2020 г.; 86.76 лева дължими застрахователни премии; 60.00 лева - направени разходи при изискуем кредит и разноски в заповедното производство в размер на 177.23 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между ответника, като кредитополучател и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /чиито правоприемник е Банка ДСК“ АД/, като кредитор е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит „Експресо „ № 377581 от 04.07.2014г. По силата на съглашението, банката е предоставила на Т. В. кредит в размер на 10400,00 лева, със срок на издължаване 120 месеца при приет погасителен план на месечните вноски, всяка в размер на 140.74 лв. и с краен срок на договора – 26.07.2024г.

/дата на последната погасителна вноска/. Страните са уговорили номинален лихвен процент, който към датата на сключване на договора е бил 9.95 % на година. Сочи се, че банката е изпълнила задължението си като е предоставила безкасово на 14.07.2014г. на ответницата сумата от 10400 лева по разплащателната и сметка. Твърди се, че длъжникът П. не е била изряден платец и е допуснала забава в плащанията на главница и лихви с над 90 дни към 13.01.2020г. Последното плащане по кредита е направено на 26.07.2018г. и е била в размер на 1.18лв. Поради това, банката на осн. чл.10.2, Част 2 от договора за кредит е предприела 1 действия по обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и е изпратила на 13.01.2020г. до кредитополучателя уведомление, което му е било връчено лично. С уведомлението, банката е отправила изявление до Т. В. за обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита.

Тъй-като не е последвало плащане от страна на длъжника, „Банка ДСК“ АД е подала заявление до съда срещу Т. П..

Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д №1885/2022 г.

Настоящото производство е образувано на осн. чл.422 от ГПК в изпълнение на указанията на заповедния съд. Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1885 по описа на Районен съд Добрич за 2020г: 7380.84 лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит „Експресо“ №377581 от 04.07.2014г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 06.08.2020г. до окончателното изплащане; 1093.62 лева договорна лихва за периода 26.05.2018г. – 03.08.2020 г.; 236.23 лева – лихвена надбавка за забава за периода 27.09.2018г. -03.08.2020 г.; 4.10 лева – обезщетение за забава за периода 04.08.2020г.

– 06.08.2020 г.; 86.76 лева дължими застрахователни премии; 60.00 лева направени разходи при изискуем кредит

Претендират се и разноски по заповедното и по установителното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, в който същият оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди, че ответникът не е бил уведомен за предсрочната изискуемост преди датата на подаване на заявлението по реда на чл.417, т.2 от ГПК, липсвали представени доказателства към исковата молба в тази връзка.

Отделно от това, редица клаузи в договора били в противоречие с императивни норми на ЗЗП и ЗПК, така например не били посочени изрично и изчерпателно разходите по договора в самия договор, не следвало той да препраща към други банкови документи тарифи или общи условия.

В контракта било посочено, че договорения лихвен процент се променял при увеличение или намаление на размера на БЛПSGEB с повече от 2 пункта спрямо размера му в деня на сключване на договора, както и при последваща промяна, водеща до ново изменение под или над 2 пункта на БЛПSGEB. Така, базовият лихвен процент се определял периодично от кредитора, което било възможност за едностранна промяна на договорените условия и това правело посочените клаузи неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. А и не била посочена методика за промяната на лихвения процент, с която да можела да се аргументира основателна причина по чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП или зависимост от външни фактори, съгл. чл.144, ал.2, т.3 от ЗЗП, поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не били приложими.

Ответникът твърди, че формираната наказателна лихва била значително по-висока от размера на законната лихва, което било нарушение на чл.33, ал.4 от ЗПК – когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не можело да надвишава законната лихва.

Приетото в процесния договор, че ще настъпи автоматично предсрочна изискуемост, без да е необходимо, каквото и да е волеизявление на страните при просрочено плащане на задължение със забава над 90 дни, противоречала на съдебната практика, по която имало прието ТР.

Претендираните от банката разходи по кредита в размер на 60 лв. при изискуем кредит целяли заобикаляне от кредитора на ограничението на чл.33 от ЗПК, като така се въвеждало допълнително плащане, свързано със забавата на длъжника, което било недопустимо.

2

В съдебно заседание, проведено на 08.06.2023г., ищецът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б. Н., заявява, че поддържа исковете и моли съдът да ги уважи.

Претендира съдебни разноски в установителното и в заповедното производство.

Ответникът, чрез особения си представител на ответника адвокат Д. Т. от ДАК, поддържа възраженията в писмения отговор и моли съдът да отхвърли предявените искове изцяло. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адв. Т. писмена защита.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното.

Безспорно от приложеното ч. гр. д. №1885/2020г. по описа на

ДРС се установява, че същото е образувано на основание, подадено от “Банка ДСК“ АД, като правоприемник, поради вливане на „Експресбанк“ АД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, въз основа на документизвлечение от счетоводни книги срещу Т. В. П., ЕГН **********, ***. Заявлението е уважено, като ДРС е издал заповед за изпълнение №983 от 04.09.2020г. по чл.417 и чл.418 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът Т. В. да заплати на кредитора „БАНКА ДСК“ АД, следните суми: 7380.84 лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит „Експресо „ № 377581 от 04.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 06.08.2020г. до окончателното изплащане; 1093.62 лева договорна лихва за периода 26.05.2018г. – 03.08.2020 г.; 236.23 лева – лихвена надбавка за забава за периода 27.09.2018г. - 03.08.2020 г.; 4.10 лева – обезщетение за забава за периода 04.08.2020г. – 06.08.2020 г.; 86.76 лева дължими застрахователни премии; 60.00 лева направени разходи при изискуем кредит и разноски в заповедното производство в размер на 177.23 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта по чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение и в полза на банката е издаден изпълнителен лист от 04.09.2020г. за горепосочените суми, като е било образувано изп. дело №20207390400241 по описа на ЧСИ С. С., вписан под №739 в КЧСИ и с район на действие – ДОС, което е спряно с Определение от 19.07.2021г., постановено по ч. гр. д. №1885/2020г. по описа на ДРС.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.с чл.415 от ГПК, за установяване съществуване на вземането на банката-ищец за горепосочените суми - главница, договорна лихва, лихва за забава при кредит, застрахователни премии и разходи по договора за кредит, обявен за предсрочно изискуем, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК по ч. гр. д. №1885/2020г. по описа на ДРС.

Така предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена от ЧСИ С. С., вписан под №739 в КЧСИ и с район на действие ДОС на длъжника Т. В. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, ДРС е указал на банкатакредитор, да предяви искове за установяване на вземането си срещу Т. В..

Ззаявителят е получил съобщението на съда на 21.07.2022г. Исковата молба на Банка ДСК АД е подадена на 02.08.2022г., като е спазен едномесечния срок по чл.415 ГПК, за предявяване на иска. Отделно от това, налице е пълен идентитет на претендираните суми по основание и размер по заповедното и в установителното производство. След като е проверил допустимостта на настоящите положителни установителни искове и е изтекъл срока за отговора на ответника, съдът е изготвил в закрито заседание проекто-доклада по делото, съгласно

Определение №651/14.03.2023г., приет за окончателен в открито съд. Заседание, проведено на 08.06.2023г., по който, страните не са направили възражения.

От представените към ИМ писмени доказателства безспорно се установява, че на 04.07.2014г.между „Сосиете Женерал Експерсбанк“ АД, като 3 кредитор и Т. В. П., като кредитополучател е сключен потребителски договор за кредит Експресо №377581, по силата на който, банката е предоставила кредит в размер на 10 400 лева. Договорът е сключен за срок от 10 години, за периода от 26.07.2014г. до 26.07.2024г., като в чл.7.1 е договорено, че кредитът ще бъде издължен на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 140.74 лв., с падеж на всяка погасителна вноска - 26-то число на съответния месец.

Съгласно чл.8 от договора към момента на сключването му лихвеният процент е 9,95 %, формиран от БЛП на банката за лева, увеличен с надбавка от 4,50% на година, като към датата на сключване на договора БЛП за лева е 5,45 % .

В чл.9.1 е уговорено, че върху просрочени погасителни вноски се дължи 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8, т.е., наказателната лихва е 15,95 %. Съгласно част І, чл.11 от договора годишният процент на разходите по кредита /ГПР/, начислен при сключването му е 11,98 %. В част ІІ, чл.10, ал.2, е уговорено, че вземането на банката става предсрочно изискуемо при просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни.

Неразделна част от договора, съгласно част І, чл.7 е погасителен план от 04.07.2014г. /приложен на л.11-12 по делото/, в който е отразен общият размер на кредита 10 400 лева, лихвеният процент - 9,95%, брой на погасителните вноски - 120, както и валутата, а именно - в лева. Видно е, че първата погасителна вноска е с падеж 26.07.2014г., последната е с падеж 26.07.2024г.

Съгласно погасителния план, месечната вноска е в размер на 140.74 лв., като за всяка ежемесечна вноска е отразено, каква е частта на погасяваната главница, частта на погасяваната лихва и частта на погасяваната застраховка.