Решение № 19175 от 22.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19175 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20231110104278 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против Е. И. М. и М. Е. М. субективно пасивно и обективно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане – при условията на разделна отговорност, съответно Е. М. – 2/3 части, а М. М. – 1/3 част от следните суми: 1 043,04 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 215 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 52,21 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 12,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, от които суми ответникът Е. М. да заплати: 695,36 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 143,33 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 34,81 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 8,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, а ответникът М. М. да заплати: 347,68 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 27.01.2023 г. до 1 окончателното изплащане, сумата от 71,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 17,40 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 4,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2019 г. – месец април 2021 г. между него, в качеството му на доставчик и наследодателката на ответниците - Л. Б. М., в качеството й на собственик на недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], а с това и на потребител – клиент за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Посочва, че след смъртта на Л. М. - 06.06.2017 г. нейните законни наследници - ответниците Е. И. М. и М. Е. М. са придобили собствеността върху имота, а също и качеството на клиенти на топлинната енергия, доставяна от ищцовото дружество. Ето защо, всеки от тях отговаря за съответната част - според наследствения си дял, от общото задължение. В исковата молба се посочва, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма] твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 1 322,33 лева, от която: 1 043,04 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 215 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. върху тази главница; 52,21 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 12,08 лева - лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 19.01.2023 г., начислена върху тази главница. Поддържа, че от общо начислените суми, според правата си върху топлоснабдения имот и дяловете си от наследството, Е. И. М. дължи 2/3 части от сумите, а М. Е. М. – 1/3 част. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване исковата молба – 27.01.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на всеки от ответниците по реда на чл. 44, ал. 1, изр. 6 ГПК – при надлежно удостоверен отказ от получаване на последните. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Е. И.

М. и М. Е. М. не са подали писмен отговор.

В депозирана по делото писмена молба от 08.11.2023 г. ответникът М. М. заявява, че 2 процесните задължения са изплатени изцяло в полза на ищеца, поради което отправя искане да не бъдат допускани експертизи, а в полза на ищцовото дружество да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с изразена готовност за заплащането му. Към молбата е приложено заверено копие от фискален бон от 08.11.2023 г., издаден от [фирма] за заплатена сума в общ размер от 1 556,35 лева.

С молба от 09.11.2023 г. подпомагащата страна [фирма] посочва, че не оспорва предявените искове, намирайки същите за основателни и доказани. Твърди, че дяловото разпределение за процесния абонат е извършено в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за тях – при съответните квоти, е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

По делото не е е спорно наличието на всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните вземания за главница и лихва за забава, а именно, че през исковия период месец май 2019 г. – месец април 2020 г. ответниците Е. И. М. и М. Е. М. са били съсобственици на процесния недвижим имот с адрес: [адрес], за който при ищцовото топлофикационно дружество е открита партида с абонатен № [№] и който през този период е бил топлоснабден, като и, че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност.

За притежаваните от ответниците права върху процесния недвижим имот и техния обем свидетелстват и данните от приетите писмени доказателства по делото, сочещи, че със Заповед [№] от 01.10.1986 на председателя на ИК при Столичен народен съвет, издаден на основание заповед по чл. 98 ЗТСУ № РД-40-846 от 18.06.1986 г., на основание чл. 100 ЗТСУ на лицето Л. Б. М., като собственик на имот с пл. № *** в кв. 77, [адрес], [адрес], [адрес], отчужден за държавно жилищно строителство – бл. 155 и 156, е определен като обезщетение недвижим имот, находящ се в блок 155, в [адрес] IБ – [адрес], [адрес] състоящ се от 3 стаи и кухня, с площ от 89,85 кв. м., заедно с 8,864 % ид. части от от общите части с мазе № 24 с площ от 2,47 кв. м.

Изяснява се също, че с данъчна декларация от 13.05.1998 г. за притежавани недвижими имоти на територията на Република България по чл. 26 ЗМДТ Л. Б. М., чрез пълномощника си Е. И. М. – ответникът по делото, е декларирала правото на собственост върху недвижим имот с административен адрес: [адрес], с посочено основание за придобиването му - покупка 3 по силата на Заповед [№]/09.10.1986 г. на Столичен народен съвет, както и, че имотът е съсобствен между декларатора и лицето Е. М. – при равни дялове – по ½ част.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение за наследници с изх. № [№]/3 от 17.03.2023 г., издадено от С.о., район Н. за лицето Л. Б. М., от което се установява, че същата е починала на 06.06.2017 г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си Е. И. М. и сина си М. Е. М. – ответниците по делото.

Изложеното обуславя извода за придобити от последните права върху процесния имот по силата на отчуждителното действие на заповедта по чл. 100 ЗТСУ, респ. на наследствено правоприемство от починалия им наследодател Л. Б. М..

По делото не се спори, че през процесния период м. май 2019 г. – м. април 2021 г. до имота е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност. За реално извършена доставка свидетелстват и данните от представените от подпомагащата страна и приети по делото индивидуални справки за отопление и топла вода за периода м. май 2019 г. – м. април 2020 г., м. май 2020 г. – м. април 2021 г., както и главен отчет от 22.06.2020 г. за извършена проверка от [фирма] от 22.06.2020 г. за процесния имот – апартамент 24, в бл.