Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 23.03.2022, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 149/2022
Вид
Решение № 285
Подписан
23.03.2022
В сила
28.06.2022
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 10 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Бургас, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20222120200149 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № К21_23-F582220 от 23.03.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че данъкът е бил начислен от жалбоподателя през месец декември 2020 г., поради което не е била приложена правилната санкционна норма на чл.

180, ал. 3 ЗДДС. Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. В.. Поддържа жалбата и изложените в нея възражения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита за безспорно установено вмененото на жалбоподателя нарушение.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

При извършване на ревизия на дружеството-жалбоподател от служители на НАП в това число и свидетелката В.А., се констатирало, че за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. е бил формиран облагаем оборот съгласно чл. 96, ал. 10 ЗДДС от последователно извършване на еднородна дейност – стопанисване на питейно заведение – бистро „*“, находящо се в гр.

Несебър, * от свързаните лица – „*****“ ЕООД и „*“ ЕООД, ЕИК **********. Установило се, че представляващият и собственик на капитала на „*“ ЕООД Н.И.К. е сестра на М.И.П. – представляващ и собственик на капитала на „*****“ ЕООД. Също така се установило, че Н.И.К. е била наета по трудово правоотношение в „*****“ ЕООД от 21.10.2019 г. При извършване на проверката контролните органи констатирали, че за периода 01.10.2019 г. до 10.10.2019 г. „*“ ЕООД е реализирало оборот 76133.46 лева (без ДДС), като този оборот се счита за реализиран от „*****“ ЕООД в първия ден – 04.11.2019 г. на започване на еднородната дейност, извършвана с „*“ ЕООД. От своя страна „*****“ ЕООД е реализирало за периода 04.11.2019 г. – 31.12.2019 г. оборот от 6698.05 лева. Установило се, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срок от 01.01.2020 г. до 15.01.2020 г, съгласно параграф 34 от ЗИД на ЗКПО. „*****“ ЕООД се e регистрирало по ЗДДС, считано от 21.09.2020 г. При проверката се констатирало, че за времето от датата, на която е трябвало да се регистрира до регистрирането му, дружеството е реализирало оборот 97016.61 лева. За месец март 2020 г. дружеството реализирало оборот в размер на 2423.62 лв., върху който е следвало да се начисли ДДС в размер на 403.94 лв.

Срещу дружеството – жалбоподател бил съставен от свидетелката А. АУАН, а впоследствие било издадено наказателното постановление предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (оправомощени със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

2

Видно от съдържанието на АУАН и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство от една страна се твърди, че дружеството не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срока от 01.01.2020 г. до 15.01.2020 г., а от друга, че дружеството не е начислило данък за месец март 2020 г. върху оборот от 2423.62 лева, реализиран за времето от периода, в който е трябвало да се регистрира до настъпилата регистрация. Така описаните две нарушения са самостоятелно уредени от законодателя с отделни правни квалификации - по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. В случая в АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, която е санкционна и предвижда налагане на наказание на лице, което не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. В НП АНО е посочил, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 180, ал. 2 ЗДДС. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Дори да се приеме, че от фактическа страна се установява извършено нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, неправилно е била приложена санкционната норма на чл. 180, ал. 2 ЗДДС и на жалбоподателя е била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. При неизпълнение на задължението по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, приложима се явява санкционната норма на чл. 178 ЗДДС, която предвижда, че д анъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

Видно от текста на АУАН и НП в изложената фактическа обстановка и в двата акта е отбелязано, че жалбоподателят не се е регистрирал в законоустановения срок и не е начислил ДДС. Следователно в резултат на неясно изложените в АУАН и НП факти и поради непрецизната правна квалификация на деянието, е налице неяснота по отношение на нарушението, за което е бил санкциониран жалбоподателят, което е нарушило правото му на защита. Допуснатото от АНО нарушение е съществено и води до отмяна на обжалвания акт.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 300 лева 3 за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева е основателна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_23-F582220 от 23.03.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Бургас, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение по чл.

96, ал. 1 ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

В.О.:В.Д.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4