Решение № 2623 от 29.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2623 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511821 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12620/17.07.2023 г. на СРС, 27 с-в, по гр. д. № 55314/2022 г. е отхвърлен иска, предявен от Д. А. П., ЕГН: **********, срещу Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство и представителя му, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 551 кв. м., с номер по предходен план 195, квартал 5А, парцел XI, начин на трайно ползване на имота - незастроен, за жилищни нужди, находящ се в гр. София, район „Лозенец", ул. ****, с граници на поземления имот: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

*** и ПИ № ***. Ищцата е осъдена за разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Д. А. П., чрез пълномощника й, в която излага доводи, че при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон и противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че по делото е установено, че е владяла имота в период повече от 10 години, считано от 2006 г., необезпокоявано, явно и с намерение да го придобие. Тези факти се установяват от изслушаните пред СРС свидетелски показания. Регулационният статут на имота е установен от приетата пред СРС техническа експертиза. Излага съображения за задълженията на съда по преценка на свидетелските показания и отчитане на тяхната заинтересованост от изхода на делото по чл. 172 ГПК. Поддържа, че в случая съдът е обсъдил избирателно показанията на свидетелите, като е игнорирал част от тях, които са били относими към релевантните факти. Неверен е извода, че не се установява началния момента на владението върху имота от 2006 г. и годината, в която в имота е изградена беседка и пейка - 2011 г., както и че е налице противоречие относно факта на ограждане на имота. Не е 1 съобразено, че фактическата власт върху имота не е отнемана и спрямо нея не са предявявани претенции. Незаконосъобразно съдът е възложил в тежест на ответника да установи правното основание за придобиване на процесния имот, посочено в акта на държавата, както и че той представлява незастроен урегулиран имот. Неправилно в решението е прието, че според заключението на СТЕ по РП няма означено отреждане на имота а частни лица, а той е предвиден за озеленяване и попада в УПИ, за което не е реализирано мероприятието по плана. Неоснователно съдът е направил извод, че имотът е безстопанствен УПИ и като такъв държавата е имала основание да го актува като държавна собственост. Поддържа, че от заключението на СТЕ се установява, че според разписния лист към КП на кв. Хладилника от 1956 г. имотът е бил собствен на С.А., впоследствие на И.И. и В.И., което опровергава тезата на съда, че е налице хипотезата на чл. 6 от ЗС (първоначална редакция) и имотът е преминал в патримониума на държавата, тъй като няма друг собственик. Счита, че ответникът не е доказал фактическите основания за издаването на АЧДС № 11302/21.04.2022 г. След като не е установено, че имотът е бил държавен и по отношение на него не е имало пречки за придобиване по давност, по чл. 79 ЗС, следва да се приеме, че ищцата го е придобила чрез осъщественото от нея необезпокоявано владение. Моли да се отмени решението и искът да се уважи. Претендира разноски за първа инстанция.

Ответната страна - Държавата, представлявана от министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област София, и чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.

Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Счита за несъстоятелни твърденията в жалбата, че съдът е разглеждал избирателно събраните по делото свидетелски показания. Съдът е обсъдил всички показания в съвкупност, неправил е обоснован извод за противоречия в тях, като е съобразил показанията на съпруга на ищцата и на нейната сестра съобразно изискванията на чл. 172 ГПК и е взел предвид евентуалната им заинтересованост от изхода на спора. Оспорва твърденията в жалбата, че Държавата не е доказала основанията за издаване на АЧДС, като счита, че в тежест на ищцата е било да установи, по положителния установителен иск за собственост, че тя е станала собственик на имота на твърдяното основание давностно владение, осъществено в период повече от 10 години, с намерение за своене на имота, което е изразено явно, недвусмислено, необезпокоявано и непрекъснато спрямо всички. От доказателствата не се установяват посочените предпоставки, напротив - установява се, че ищцата е осъществявала владение епизодично, но не се доказва намерение за придобиване на собствеността. От заключението на СТЕ е ясно, че имотът е занемарен, не е поддържат и е ограден едва след съставянето на АЧДС.

Правилно съдът е преценил, че е реализирано хипотезата на чл. 6 ЗС, първоначална редакция. Като безстопанствен имотът е станал държавна собственост по силата на закона. В практиката се приема, че ако по време на отреждане на имота в КП, УРП, РП или друг план имотът е с неизвестен собственик, той се води безстопанствен и преминава в патримониума на държавата, като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. Обоснован е и извода, че имотът няма отреждане за ползване на частни лица, като по плановете е предвиден за озеленяване и е попадал в УПИ, за което е предвидено обществено мероприятие, читалище, кино, кафене. Тъй като имотът е незастроен УПИ, без да е принадлежал на частно лице, държавата е имала основание да го актува като ЧДС. Счита, че тези изводи не се променят от записаното в разписния лист, от който не се установява право на собственост, а единствено е източник на информация кое лице ползва имота към момента на кадастралното 2 заснемане. Позовава се и на мораториума за придобиване по давност на държавен имот до 07.03.2022 г. По тези съображения моли да се потвърди решението.

Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл.

124, ал. 1 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

С молба - декларация от 04.03.2021 г. от ищцата, адресирана до нотариус, чрез кмета на Столична община, е направено искане за признаване на правото на собственост по реда на чл. 567 ГПК за процесния поземлен имот. При това въззивният съд приема, че възникналият между страните правен спор за собственост на имота, обосновава интерес у ищцата от предявяване на положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като според данните по делото имотът е актуван като държавен. Наличието на предпоставки за придобиването му по давност от ищцата е въпрос по съществото на спора.

Представено удостоверение от Областна администрация гр. София от 04.01.2022 г., според което за процесния недвижим имот до 01.06.1996 г. не е имало акт за държавна собственост и акт за общинска собственост.

Според удостоверение от Областна администрация гр. София от 16.05.2022 г. за процесния поземлен имот бил съставен акт за частна държавна собственост № 11302 от 21.04.2022 г., съгласно процесния поземлен имот е признат за частна държавна собственост и като бивш собственик на имота е записана държавата.

Пред СРС като доказателство е представен е АЧДС № 11302/21.04.2022 г.

Според него поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 551 кв. м., с номер по предходен план: 195, квартал: 5А, парцел XI, е частна държавна собственост на основание чл. 3, т. 5 и чл. 68, ал. 1 от ЗДС, във връзка с чл.

103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС, съгласно скица № 15-308384-23.03.2021 г. издадена от СГКК - гр. София, също приета по делото. В скицата е вписано, че процесният поземлен имот няма данни за собственост съгласно от Кадастрален регистър на недвижими имоти (КРНИ). Според АЧДС правата на управление върху имота са предоставени на Областния управител на Област София.

Във връзка със спорните факти, по делото е прието заключение по съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Според експертизата процесния имот идентификатор ***, находящ се на ул. **** е празно дворно място за жилищни нужди. В разписния лист към КП на кв.

Хладилника от 1956 г. под № 1, нанесен на кадастр. лист № 546 имотът е записан на С.И.А., впоследствие на И.С.И. и В.С.И. съгласно нот. акт № 17, т. ХХVІІ, дело № 5085/1970 г.

Вещото лице е посочило, че процесният имот към момента на огледа е 3 неподдържан, занемарен и необлагородяван - обрасъл е с храсти и саморасли дървета.

Няма табели, обозначаващи, че имота е държавен или частен и забраняващи достъпа до него. От заключението се установява, че той е ограден от към двете улици с градинска мрежа на метални колове, като само няколко са циментирани. Вещото лице е посочило, че преди това оградата е била на дървени колове, а сега съществуващата ограда е от около една година. Оградата с поземления имот от север е метална с бетонова основа, като такава е и част от оградата от изток. Останалата част е стена на сграда в съседен имот. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на леки прозирни огради с височина до 2. 20 м. над прилежащия терен (какъвто е случая).

Вещото лице е посочило, че първият регулационен план за м. Драгалевска спирка е одобрен с Указ № 334/16.10.1932 г. за уличната регулация и Зап. № 4771/16.11.1932 г. за дворищната регулация на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. С тази регулация се оформят кварталите и уличната мрежа. Според регулационен и идейно - застроителен план, одобрен със Зап.

№ 44/27.01.1966 г., бивш имот № 1 от бивш кв. 194 (идентичен с УПИ XI-19, кв. 5а) с идентификатор *** по кадастрална карта) попада в парцел за озеленяване.

В следващия регулационен план, одобрен със Зап. № 17/18.01.1975 г. на гл. архитект на София, имотът попада в кв. 5, целият отреден за комплексно жилищно и обществено строителство. Регулационният план, одобрен със Зап. № РД-50-09164/23.03.1987 г. на гл. архитект на София, одобрява ЗРКП на м. Драгалевска спирка.

Съгласно този план имот № 135 (имот с идентификатор *** по кад. карта) попада в кв. 5, УПИ II - за читалище, кино и кафе. Мероприятието не е изпълнено.

Според действащият ЗРКП за местността е одобрен със заповед № РД-50-09533/25.11.1993 г. на гл. архитект на София, който е влязъл в сила, процесният имот се обособява УПИ ХІ - 195, кв. 5 а, попадащ в устройствена зона с преобладаващо жилищно застрояване. Експертизата е посочила, че липсват данни за прилагане на този план за процесния имот, нито има данни, че имотът е отчуждаван или са предявени или удовлетворени реституционни претенции за него.

Този извод се подкрепя и от удостовереното от СО - район Лозенец в удостоверение от 21.04.2023 г. (л. 76 от делото на СРС), според което няма данни имотът да е отчуждаван, нито има данни да са удовлетворявани претенции по ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС или по ЗТСУ и ЗПИНМ и др.

По основният спор във връзка със собствеността - дали в полза на ищцата е изтекла необходимата по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 - годишна давност за придобиване на процесния имот идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с площ 551 кв. м., с номер по предходен план: