Решение № 220 от 30.06.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 561/2021
- Вид
- Решение № 220
- Подписан
- 30.06.2022
- В сила
- 09.01.2023
- Състав
- ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 220 гр. Х., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20215600100561 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХІІІ,чл.124 и сл. от ГПК Обстоятелства по исковата молба
Делото образувано по искова молба предявена от М.А. А., ЕГН:********** и АЙШ. АПТ. М., ЕГН:**********, двамата от гр.Х.,ул.“С.“ №20,съдебен адрес,гр.Х.,*** офис 23 против АПТ. М. АТ.,гр.Х., ул.“С.“ №20 с правно основание чл.124 от ГПК,като се иска от съда да се приеме за установено спрямо ответника АПТ. М. АТ. ЕГН **********, че ищците са собственици при равни квоти на двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** с адрес гр.Х., п.к.6300, местност „И.", разположена в ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 105 кв.м. и РЗП 191 кв.м, с предназначение-еднофамилна жилищна сграда.
За да обосноват твърденията си ищците сочат,че М.А. с договор за покупко продажба придобил собствеността върху 274/26131 ид. части от Поземлен имот с идентификатор № *** находящ се в землището на гр. Х. местноста „ И. „ по кадастралната карта на града при граници на ползваемите от части - от изток ,запад , север и юг ПИ *** на насл. на Ж.Н.П.
През 2008 год. заедно със сестра си – ищцата А.М. започнали строителство на жилищна сграда на два етажа,което завършило през 2010 год.като декларирали имота. Заплащали дължимите местни данъци и такси,открихме партиди за ел. енергия и ВиК на техните имена.
Тъй като придобитите ид. части не били обособени и не било отразено построеното,двамата ищци предприели процедура по отразяване на сградата през 2018 год.За това представили проекти в Агенцията по кадастър 1 и след одобрението на същите сградата била отразена в картата на града под № *** като двуетажна жилищна сграда разположена в ПИ № *** със застроена площ от 105 кв.м. и 191 кв.м. РЗП.Поради липса на средства спрели процедурата по издаване на документи за собственостнотариални актове.Ищците сочат,че построили съвместно жилищната сграда,като всеки вложил по равно собствени средства, необходими за построяването на двуетажната сграда,като не били и семейни. След построяването , двамата пристъпили към отразяване на построеното от тях,за което е бил изготвен проект. След извършване на проверка на този проект за изменение на кадастралната карта и приложените към него документи, внесен с вх.№ 01-13535/ 11.01.2018г този проект е одобрен. Издадено било удостоверение № 25-9325/24.01.2018г на името на двамата ищци, поради което сградата била в съсобственост при равни дялове на ищците.
Ищците твърдят,че при проверка през м. май 2021 год. с оглед продължаване на по нататъшни действия по снабдяване с документи за собственост , установили,че синът на първият от ищците АПТ. М. АТ. се снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижимия имот придобит по давност.Ищците сигнализирали органите на МВР,като имало обрузавана преписка.
Видно от дата на раждане А.А. не би могъл да построи и съответно владее жилищната сграда,за която е признат за собственик. Същият ползвал подготвените от ищците документи и чрез свидетели не познаващи обстоятелствата във връзка с придобиване и строителство се е снабдил документ за собственост. Двамата ищците сочат,че със семействата си продължавали да живеят в построената от жилищна сграда и никога не прекъсвали владението върху имота. Никога не е имало спорове по отношение на собствеността и било известно на всички живущи , че единствени собственици са те.
Ето защо за тях бил налице правен интерес да установят ,че собственици на построената сграда били именно ищите , а не снабдилия се с документи за собственост ответник.
Ответната страна в представения отговор на исковата молба сочи,че искът е допустим, но неоснователен.В подкрепа на изложената теза се сочи,че през 1992г. М. АЛ. АТ. и Н. СТ. С. заживеели на семейни начала. От съжителството им са родени две деца- АПТ. М. АТ., ЕГН ********** и С.М.
А.а, ЕГН **********. Майката, Н. и децата заедно с ищците М. и А., са живеели на адрес: гр.Х., бул.В.Л. 30, вх.А ет.1, ап.3.
М. АЛ. АТ. бил безработен, поради което през 2006 г. Н. СТ. С. получава потребителски кредит от „ОББ" АД-Х. в размер на 5000 лева, с който кредит бил закупен процесния незастроен поземлен имот, но в нот.акт като купувач е записано името на М. АЛ. АТ., а именно: придобил с договор за покупко-продажба за сумата от 1000 лева, собствеността върху 274/26131 ид.части от горепосочения ПИ с идентификатор № *** в местността „И.", видно от Акт № 126, том XIV, дело № 3416/25.07.2008г. на СВ-Х..
Около 2008г. отношенията между М. АЛ. АТ. и Н. СТ. С. се влошили 2
, тъй като М. не работел и цялата тежест по издръжка на семейството падала върху Н.. Освен това А. и М., с повод и без повод, започнали да осъществяват върху Н. системен психически и физически тормоз, поради което тя напуснала жилището в гр.Х., бул.В.Л. 30, вх.А ет.1, ап.3 и се премества да живее в жилището на майка си, също в гр.Х.. Тогава ищците пренесли своя психически и физически тормоз над децата-А. и С., като в поголяма степен е върху С. като по-беззащитна. Поради тези причини Н. със свои средства, със заем и с помощта на свои близки и познати периода 2009г.2010г. построила процесната жилищна сграда за себе си и децата си върху имота, който е закупен с нейни средства.
Пригоден за живеене бил само първия етаж. В него тя заживяла с децата си, но поради финансови затруднения по изплащането на заема, образуваното изп.дело и издръжката на семейството заминавала за определени периоди от време да работи в Кралство Великобритания, а А. и С. останали да живеят там, като за тях се грижела баба им, майката на Н..
Впоследствие и синът А. също за периоди от време работел във Великобритания.Ответникът сочи, че процесната сграда не била строена от ищците. Те нямали никакво участие, поради липса на парични средства.
Майката Н. и дъщеря й С. продължавали да работят във Великобритания, където са и към настоящия момент.
Ответникът продължавал сам да живее в къщата, като през 2012г. заживял на семейни начала с М.Р.И., от която има две малолетни деца, М. на 8г. и С. на 3 г.
Макар че при завършване на сградата ответникът е бил непълнолетен той е първоначално упражнявал правата си със съгласието на майка си, а след това самостоятелно.
Така въз основа на установената от ответника фактическа власт, продължила десет години, той е станал собственик чрез давностно владение, за което се е снабдил с издадения на негово име акт № 24, том 8, дело № 1034/22.04.2021 г. на СВ-Х., като със свои средства е заплатил всички разходи за изготвянето му, в това число данъци и нот.такси, като платежните документи притежава в оригинал. Променил е и адресната си регистрация по адреса на сградата: гр.Х., ***.
Ответникът твърди още и че ищцата АЙШ. АПТ. М., никога не е живяла в къщата, тя винаги е живяла и живее на адрес: гр.Х., бул.В.Л. 30, вх.А ет.1, ап.3. Ищецът М. АЛ. АТ. също е живял на адрес: гр.Х., бул.В.Л. 30, вх.А ет.1, ап.З, а с насилие се е самонастанявал за известно време в къщата, в други две стаи на първия етаж. Към настоящият момент М. АЛ. АТ. е отстранен от къщата със съдебно решение.
С изготвянето на нот.акт, ответникът е направил всичко възможно да защити владението си, което представлява и явна демонстрация, че владее и счита къщата за своя собственост.
Предвид изложеното, предявеният от ищците иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Факти по делото
3
Съобразно нотариален акт №174 т. II дело №347/2008 г. на нотариус В.С. на 25.VII.2008 г. М. АЛ. АТ. купува 274/26131 идеални части от поземлен имот с идентификатор №***,гр.Х.,местността „И.“ с площ от 26 131 кв.м.,нива за сумата от 1 000 лева.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №136 т.I дело №131/2021 г. на нотариус В.С. на 22.IV.2021 г. АПТ. М. АТ. е признат са собственик по давност на двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, местност „И.“,в поземлен имот идентификатор ***,застроена площ от 105 кв.м. и РЗП от 191 кв.м.,предназначение жилищна еднофамилна сграда.Приложена е и скица на поземление имот на СГКК-Х..А.А. е заплатил и сдващите се данъци за нотариалното производство и за свързаните с него вписвания.
Данъчната оценка за първи етаж от сградата е 30 349 лева,а за втория етаж24 857.30 лева.
М. АЛ. АТ. е заплащал местните данъци и такси за имота от 2015 г. до ноември 2020 г.
Съобразно удостоверение на АГКК от 24. I.2018 г.,издадено на М. АЛ.
АТ. и АЙШ. АПТ. М.,техния проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,е приет.По искане на лицата е определен идентификатор *** за един брой сграда.
На 09.V.2018 г. ищцата А.М. е изготвила молба-декларация за признаване собствеността на процесния имот чрез извършване на обстоятелствена проверка,като е издадено и удостоверение от 28.V.2018 г. от Община Х.,че имотът не е актуван като общински.
На 23.III.2021 г. ищецът М.А. е изготвил молба-декларация за признаване собствеността на процесния имот чрез извършване на обстоятелствена проверка,като е издадено и удостоверение от 06.IV.2021 г. от Община Х.,че имотът не е актуван като общински.
Видно от договор на 30.V.2008 г.“Юробанк и Еф Джи България“ АД предоставя на Н. СТ. С. кредит от 2 000 лева за текущи нужди.
Съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 23.ХII.2010 г. по ч.гр.дело №3291/2010 г. Н.С. е осъдена да заплати на „ОББ“ АД 2 889.01 лв. главница,248.57 лв. договорна лихва,43.23 лв. наказателна лихва и законната лихва върху главницата.
Свидетелят М. СМ. М. установи,че били съседи с ищците.Те закупили терена около 2003 г.,като през 2008 г. започнали да строят къщата,като участвала и жената на ищеца.Къщата била на два етажа,като втория бил построен от ищцата.М. работел,А. също работела,като не оставала без работа.Синът на М.,ответникът А.,като започнал строежа на къщата бил на около 13 години.Къщата се строяла от двама майстори,бащата на М.,жена му.Плащал М..Ответникът, понеже бил малък,само се показвал там,но не вършел нищо.На първия етаж на къщата живеели М.,жена му и децата му,а втория етаж не бил измазан и обитаем,имал само прозорци и врати.М. работел като общ работник,съпругата му работеля в шивашка фирма,но били разделени от години.
4
Свидетелката Н. СТ. С. посочи,че ищецът бил бившия й мъж,а ответникът-техен син.Двамата решили да си купят терен и да построят къща.Платили мястото с нейни пари от работата й като шивачка,тъй-като М. не работел много.Свидетелката взела и кредит.Закупили терена на негово име,но с нейните пари.Двамата се разделили около 2010 г.След раздялата свидетелката отишла при майка си,тъй-като ищецът я гонел и не искал да живеят заедно.При строежа на къщата пари давала само тя,а като не стигаливземала пари от леля си.Синът й А. от седем години работел в Англия и сам оправял документите за къщата.
Свидетелят Н.И. С. посочи,че къщата се построила преди двадесет години.Свид.Н. давала пари,лично свидетелката и давала пари назаем,децата като отишли в чужбина също помагали за къщата.Втория етаж не бил пригоден за живеене,на първия живеел ответника със сестра си.В къщата от две години живеел М. с новата си жена,след като преди повече то десет години се разделили с Н.С.,която отишла да живее и работи в друга държава.
Свидетелят С.Т. изведе,че ищците закупили заедно парцела,като построили,макар и бавно, съвместно къщата в него,майка им помагала.Двамата плащали за строежа.На първия етаж живеел А.,а втория бил за А..В последствие А. докарал и инженери,за да замерят имота.По време на строежа ответникът бил дете,живеел там от малък.
Съобразно решение от 26.ХI.2021 г. постановено по гр.дело №1899/2021 г. РС-Х. отстранява М. АЛ. АТ. от съвместно обитаваното с дъщеря си жилище С.М. А.а в гр.Х.,ул.“С.“ №20 за срок от три месеца,поради извършено от него домашно насилие.Ищцата АЙШ. АПТ. М. е осъдена с присъда №12/07.Х.2021 г. по НДЧХ №736/2021 на РС-Х. на глоба от 1 000 лева затова,че на 28.V.2021 г. в землището на гр.Х. причинила на С. А.а лека телесна повреда по чл.130 ал.II от НК.
Разпечатката съдържа 45 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d537ead-503e-4478-9538-d3ef9240a69e