Решение № 260653 от 31.12.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……… гр. Русе, 31.12.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенски районен съд в публично заседание на първи ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Борянка

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2125 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от Г.Й.М. против Г.В.М.. Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не е имал непогасени задължения към взискателя по изп. дела № 733 и 734 по описа на ЧСИ В* Н* за 2018 год., който е ответник в настоящото производство.

Ответникът оспорва иска, счита, че не е надлежно пасивно процесуално легитимиран да отговаря по него. Намира иска за недоказан.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Производство по изп. д. № 20189140400733 е образувано на 27.08.2018 г. по молба на Г.Й.М. чрез адвокат Р* Б* срещу Г.Й.М. въз основа на изпълнителен лист № 2805, издаден на 31.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5019/2016 г. по описа на

РРС за събиране на сумата 2190.00 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.09.2016 г. и 157.10 лева- лихва за забава за периода от 19.12.2015 год. до 01.09.2016 год.

Изпълнителното производство по изп. д. № 20189140400734 е образувано на

27.08.2018 г. по молба на Г.Й.М. чрез адвокат Р* Б*срещу Г.Й.М. въз основа на изпълнителен лист № 2537, издаден на 12.07.2018 г. по гр. д. № 5593/2016 г. по описа на РРС за събиране на сумата 333.85 лева- разноски в заповедното производство и 0.73 лева- деловодни разноски в исковото производство или общо334.58 лева.

С молбите си за образуване на двете изпълнителни дела взискателят е посочил способи за изпълнение и е поискал да му бъдат присъдени разноските по изп. дело, в т. ч. адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дела в общ размер на 1140 лева с ДДС.

По двете изпълнителни дела на длъжника са връчени уведомление по чл. 428, ал. 1, предл. 2 и 3 ГПК и ПДИ на 10.09.2018 г. С тях той е уведомен за общия размер на задълженията му по двете дела към датата на изпращане на уведомлението, респ. ПДИ, а именно:

-3908.97 лева по първото, включващи: 2190.00 лева- главница, 157.10 лева- лихва за периода 19.12.2015 год.- 01.09.2016 год- неолихвяема сума, 442.87 лева- лихва за периода 02.09.2016 год.- 30.08.2018 год., 585.00 лева- разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, начислено на 27.08.2018 год., 186.00 лева- разноски по изп.д. и 348.00 лева с ДДС- такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в полза на ЧСИ * Н* и

-1121.93 лева. по второто, включващи: 334.58 лева- главница, 570.00 лева- адвокатско възнаглаждение, 108.80 лева- разноски по изп.д. и 108.55 лева с ДДС- такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ (върху дълг от 709.15 лева) в полза на ЧСИ Васил Николов.

На длъжника е съобщен подробно и начинът на формиране на така посочения дълг, като е посочено всяко от задълженията му по пера. В Решение № 156/02.06.2020 год. по в.ч.гр.д. № 239/2020 год. по описа на РОС, което е образувано по жалба на Г.М. против Постановление на ЧСИ В* Н* от 21.04.2020 год., с което е отказал да приключи производството по изп. дела № 733 и 734 по описа си за 2018 год. Длъжникът считал, че е изплатил изцяло задълженията си, но РОС е преценил, че това не е така като е изложил изключително подробни мотиви и е отхвърлил жалбата.

Страните по делото не спорят, че Г.М. е възразил срещу размера на определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в общ размер на 1140 лева с ДДС, намирайки го за прекомерно. Молбата е уважена от ЧСИ, издадено е постановление за определяне на разноските от 31.01.2019 г., с което адвокатското възнаграждение е намалено до сумата 749.14 лева с ДДС. Постановлението не е оспорено и е влязло в сила. Така по изп.д. № 733/2018 от 570.00 лева то е намалено на 374.57 лева с ДДС, съответно е намалена и таксата по т. 26 от тарифата от 348.00 лева на 333.69 лева. По изп.д. № 734/2018 възнаграждението на адвоката е намалено със същата сума- от 570.00 лева на 374.57 лева с ДДС и съответно таксата по т. 26 от тарифата- от 108.55 лева на 85.10 лева.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от образуване на изпълнителните дела до момента на изготвяне на експертизата от длъжника са постъпили следните суми в погашение на задълженията му:

-по изп.д. № 733/2018- общо 2917.98 лева, от които 31.31 лева сума, останала след погасяване на задължение на длъжника по изп.д. № 244/2018, 2573.97 лева- внесени в брой и 312.70 лева-внесени по разплащателна сметка;

-по изп.д. № 734/2018- общо 635.95 лева, от които 31.31 лева сума, останала след погасяване на задължение на длъжника по изп.д. № 244/2018, 434.94 лева- внесени в брой и 169.70 лева-внесени по разплащателна сметка.

Вещото лице е дало разчет и по кои пера са отнасяни постъпилите суми от ЧСИ, като съдът приема, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД е извършвано погасяване на дълга от частичните вноски, постъпили от Г.М..

Вещото лице също така е дало заключение, че по изп.д. № 733/2018 год. на взискателя са изплатени общо 2454.71 лева. По това дело към 21.04.2020 год. са били дължими следните суми: 1119.94 лева- главница (1101.59 лева олихвяема сума и 18.36 лева- дължима лихва и 107.51 лева- такса по т. 26 от тарифата или общо 1227.45 лева.

Следва да се обърне внимание, че главницата по това дело е олихвяема сума и лихвата се генерира до окончателното й погасяване, поради което вещото лице е посочило дължимия остатък към 19.11.2020 год., когато е извършена проверката в кантората на ЧСИ Н*. Към тази дата дължимите суми са на обща стойност 1326.56 лева (1184.82 лева- дължима главница в т. ч 1101.59 лева олихвяема сума и 83.23 лева дължима лихва, 113.74 лева с ДДС- дължима такса по т. 26 по Тарифа таксите и разноските по ЗЧСИ, 28.00 лева- такси и пощенски разходи, начислени на 01.07.2020 г.) По изп.д. № 734/2018 год. на взискателя са изплатени суми на обща стойност 518.65 лева. Към 21.04.2020 год. са били дължими следните суми:

244.74 лева- дължима главница, 29.36 лева с ДДС- дължима такса по т.26 по Тарифа таксите и разноските по ЗЧСИ или общо 274.10 лева. Останали са дължими към 19.11.2020 год. общо 267.10 лева (238.50 лева- дължима главница, 28.60 лева с ДДС- дължима такса по т. 26 по Тарифа таксите и разноските по ЗЧСИ.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За да бъде уважен отрицателният установителен иск, е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, с които отрича съществуването на спорното право, т.е. фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, основаващи се на обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая въведеното основание за недължимост на претендираните суми е погасяването на вземанията чрез плащане. Ищецът не ангажира доказателства, че е изплатил всички дължими суми по двете изпълнителни дела, напротив- той все още дължи плащания и по двете дела.

След анализ на представените доказателства и мотивиран от изложените по- горе съображения, съдът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Страните са заявили претенции за разноски.

Ищецът дължи направените от ответника разноски, които според списъка по чл. 80 от ГПК са в общ размер 550.00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Направено е искане за разсрочване на плащането им, предвид възрастта на ищеца. Съдът намира искането за основателно, като взема предвид и наличието на зъдължения в немалък размер по двете изпълнителни дела, които са предмет на настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения Г.Й.М., ЕГН ********** *** против Г.В.М., ЕГН ********** *** Освободител № 36, вх. А, ет. 3, ап. 13 иск да бъде признато за установено, че не дължи на ответника суми по изпълнително дело № 20189140400733 и по изпълнително дело № 20189140400734 по описа на ЧСИ В* Н*с район на действие ОС- Русе, като погасени чрез плащане.

ОСЪЖДА

Г.Й.М., ЕГН ********** да заплати на Г.В.М., ЕГН ********** сумата 550.00 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

На основание чл. 241, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗСРОЧВА изпълнението на решението в частта за разноските, както следва: по 50.00 лева месечно, считано от влизане на решението в сила, платими до последния ден на месеца, за който се дължат.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: