Определение № 6987 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6987 гр. Варна, 14.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Частно гражданско дело № 20263110103354 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 390 ГПК, образувано по подадена молба за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове от „******** срещу „********* ЕООД, ******* за ОСЪЖДАНЕ на бъдещия ответник да заплати на бъдещия ищец суми във връзка със сключени договори за доставка на стоки, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка ЗАПОР на банковите сметки на бъдещия ответник в изброените в молбата банки.

Молителят твърди, че страните са в утвърдени търговски отношения по повод покупко-продажба на дървен материал, като допълнително е договорено транспортът на стоките да се извършва от продавача срещу допълнително заплащане. Сочи, че за периода 28.11.2025 г. – 02.04.2026 г. е извършил транспортни услуги, за които е издал 24 броя фактури на обща стойност 11 215.61 евро с вкл. ДДС. Излага, че услугите са изпълнени надлежно и в срок, но бъдещият ответник не е заплатил нито една от сумите по фактурите, въпреки проведените неколкократни опити за доброволно уреждане на отношенията.

Твърди, че за него е налице правен интерес от обезпечаване на претенцията, тъй като съществува опасност длъжникът да се разпореди с имуществото си или да намали активите си, което би направило невъзможно или би затруднило удовлетворяването на правата по бъдещото решение. Моли за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество.

Съдът, като взе предвид твърденията на молителя, приложените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде допуснато обезпечение, е необходимо да е налице обезпечителна нужда, бъдещият иск да е допустим и вероятно основателен, а исканата мярка – подходяща. Целта на обезпечението е да се предотвратят действия на длъжника, които да осуетят изпълнението на бъдещото решение.

В настоящия случай съдът счита, че бъдещите осъдителни искове са допустими и е налице обезпечителна нужда, предвид размера на претенцията и търговския характер на отношенията. Исканата мярка – запор на банкови сметки – е подходяща по смисъла на чл.

397, ал. 1, т. 2 ГПК.

Независимо от представените писмени доказателства (фактури и справки за лихви), от същите не може да се направи еднозначен и категоричен извод за вероятната основателност на иска в този етап на производството. Видно е, че представените фактури са едностранно съставени документи, на които липсва подпис от представител на бъдещия ответник, поради което липсват доказателства, че същите са приети. Същевременно, не са представени убедителни доказателства (като приемо-предавателни протоколи или 1 товарителници), удостоверяващи реалното изпълнение на задълженията на молителя за извършване на транспортните услуги.

Допълнително следва да се отчете, че бъдещият ответник е търговско дружество.

Налагането на запор върху всички негови банкови сметки, които се ползват за разплащания в текущата му търговска дейност, създава сериозен риск от настъпване на вреди, в случай на неоснователно допуснато обезпечение.

При тези мотиви съдът намира, че обезпечението следва да се допусне, но при условията на внесена парична гаранция в размер на 1 157 евро, представляваща обичайния размер от 10 % от общата сума на претенцията.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещите осъдителни искове на „******** със седалище и адрес на управление: *******рещу „********* ЕООД, ******* със седалище и адрес на управление: ********* „******, за ОСЪЖДАНЕ на бъдещия ответник ДА ЗАПЛАТИ на бъдещия ищец сумата в общ размер от 11 569.93 евро (единадесет хиляди петстотин шестдесет и девет евро и деветдесет и три евроцента), представляваща сбор от незаплатени главници по 24 бр. фактури за транспортни услуги във връзка със сключени договори за доставка на стоки и мораторна лихва за забава до 11.05.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка ЗАПОР на банковите сметки на „********* ЕООД, ******* в следните банки: 1. „Първа инвестиционна банка“ АД; 2. „УниКредит Булбанк“ АД; 3. „Обединена българска банка“ АД; 4. „Алианц Банк България“ АД; 5. „Банка ДСК“ ЕАД; 6. „Централна кооперативна банка“ АД; 7. „Юробанк България“ АД; 8. „Инвестбанк“ АД; 9. „Тексим Банк“ АД; 10. „ПроКредит Банк (България)“ АД; 11. „Българо-американска кредитна банка“ АД; 12. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД; 13. „Интернешънъл Асет Банк“ АД; 14.

„Българска банка за развитие“ АД; 15. „Търговска банка Д“ АД; 16. „Токуда Банк“ АД; 17.

„Общинска банка“ АД; 18. „БНП Париба С.А. - Клон София“, до размера на претенцията, ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 1 157 евро, вносима от молителя по депозитната сметка на Варненски районен съд.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесената гаранция.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на обезпечения бъдещ иск, считано от датата на постановяване на настоящото определение – 14.05.2026 г.

ЗАДЪЛЖАВА молителя, на основание чл. 390, ал. 2 ГПК, да представи доказателства в същия едномесечен срок за предявяването на исковете, като при неспазване на срока обезпечението ще бъде отменено служебно.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА не по-късно от една седмица след изтичане на срока за предявяване на исковете, в случай че не постъпят по-рано доказателства от молителя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд от молителя в едноседмичен срок от връчването му, а от ответника – в едноседмичен срок от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на молителя.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2