Решение № 751 от 19.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Варна , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100500243 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Прокуратура на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“, № 2, против решение № 261562/07.12.2020 г. по гр. д. № 6810/2020 г. на 11-ти състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на Н. Т. К. ЕГН: **********, с адрес гр. Б. кв. „М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24 сумата от 2000,00 /две хиляди /лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 343б ал. 3 от НК, приключило с прекратяване на образуваното наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2020 г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 108,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по първоинстанционното дело, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което исковата претенция, ведно с претенциите за законна лихва и разноски, да бъде отхвърлена, евентуално намалено присъденото обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „М.“, бл. 22, вх. Б, ап. 24, не е постъпил.

1

В с. з. на 16.03.2021 г. Прокуратура на Република България, чрез прок. Ж.Е. от ВОП, поддържа жалбата. Уточнява, че обжалва определения от ВРС размер на обезщетението като прекомерно, като се позовава на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ-съпричиняване.

Самият обвиняем, видно от материалите по приложеното ДП, при разпита му като обвиняем е признал, че е употребил кокаин. Моли размерът на обезщетението да се намали поради съпричиняване. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна Н.К., чрез адв. С.В. оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски.

ВОС прецени следното:

В исковата си молба Н. Т. К., чрез адв. С.В. посочва, че на 20.01.2019 г. в град Търговище е бил спрян за проверка от полицейски служители, докато управлявал л.а.

„Фолксваген Пасат“. Направена му е била проба за употреба на наркотични вещества с уред Drager Drug Test 5000, който е отчел положителен резултат за наркотичното вещество кокаин. Съставен му бил АУАН, който ищецът подписал, възползвал се и от правото си да даде кръвна проба, изпълнил всички указания на контролните органи.

Производството срещу ищеца било водено по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, като за съставомерността на това деяние е необходимо да бъде управлявано МПС след употреба на наркотични вещества.

Посочва още, че свидетелството му за правоуправление е било отнето на място, бил привлечен като обвиняем и му била наложена мярка „Подписка", която била отменена 8 месеца след това.

На 19.05.2020 г. ищецът разбрал, че наказателното производство, водено срещу него, е прекратено, а няколко дни след това получил по пощата и постановлението за прекратяване, като в същото било посочено, че „липсват доказателства обвиняемият Н. Т. К. да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК“.

В исковата си молба ищецът е навел твърдения, че целият му живот се преобърнал в резултат на незаконно повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство, както и от отнемането на свидетелството му за управление на МПС.

Принудил се да напусне работата си като докер в „Стафидорска компания“ ЕООД, т.к. нямал възможност да се придвижва с личния си автомобил до и от работното си място в гр.

Варна, а след известно време колегите му започнали да му отказват да го вземат и връщат обратно в гр. Б., където живеел. Последвал дълъг период от време, в който не можел да си намери работа в Б. или околността, не можел да упражнява професията си на докер.

Същевременно съседите и съгражданите му узнали за повдигнатото обвинение, започнали да говорят, че е наркоман, потенциален убиец на пътя, последвало отдръпване на приятелския му кръг от него, познати изразявали съмнения относно невинността му.

Посочил е още, че предвид вече оформената му ценностна система и сравнително младата 2 му възраст, преживял този стрес изключително тежко, станал параноичен и затворен в себе си, отслабнал. Доброто му име и авторитет, градено толкова години пред обществото и семейството му, било опетнено. Наказателното производство срещу него се водило година и половина, което счита, че е прекомерен срок, а освен това в този период е бил и без свидетелството за правоуправление на МПС, което му причинило големи неудобства.

Поискал е съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 15000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно водено срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на деликта – 20.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В уточнителна молба вх. № 43552/06.07.2020г. ищецът е посочил, че образуваното срещу него досъдебно производство № 31/2019 г. по описа на РУ Търговище, е било прекратено на 19.05.2020 г., а постановлението за прекратяване на наказателното производство, е влязло в сила на 05.06.2020 г., от който момент е претендирал законната лихва върху сумата от 15000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно водено срещу него наказателно производство.

В срока по чл. 131 ГПК е бил депозиран писмен отговор от страна на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурора при ВРП Десислава Йотова, в който оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер. Твърди се, че претендираните неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на ПРБ, поради което не попадат в обхвата на отговорността на държавата, в лицето на ПРБ, регламентирана в чл. 4 от ЗОДОВ. Описаните в исковата молба обстоятелства, са резултат от поведението и действията на трети лица – органи на МВР, отнели свидетелството на ищеца за управление на МПС, близки, приятели, съседи, съграждани, членове на семейството и работодателя, поради което не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата. Посочва се още, че ищецът не представя доказателства за твърденията си относно претърпени неимуществени вреди, които са резултат от воденото срещу него наказателно производство и в частност – че е накърнено доброто му име и авторитет в обществото, а напротив – сам посочва, а и видно и от приложената към отговора справка за съдимост, преди образуването на това наказателно производство е бил осъждан и то с наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 8 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

Признаването на ищеца за виновен в извършване на тежко умишлено престъпление (по чл.

354а, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - разпространяване на наркотични вещества, извършено при условията на продължавано престъпление) с влязъл в законна сила съдебен акт - определение на Окръжен съд - Варна за одобряване на споразумение, с което му е наложено едно от най-тежките наказания по НК („лишаване от свобода"), не го охарактеризира като лице, с високи нравствени качества и ползващо се с авторитет и с 3 добро име в обществото. Не се представят и доказателства, че именно ПРБ е разгласила за воденото срещу ищеца наказателно производство, което е довело до отдръпване на социалния му кръг или уронване на репутацията му.

В отговора си ПРБ оспорва и размера на претендираното обезщетение, като счита същото за силно завишено и несъответстващо на принципа за справедливост, заложен в чл.

52 от ЗЗД, както и на икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика (включително и на ЕСПЧ). Посочва се, че в хода на наказателното производство ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, като така правата му са били ограничени във възможно най-малка степен. Излага се още, че препятстването на възможността на ищеца за придвижване с автомобил, поради временно отнемане на свидетелството за управление на МПС и прекратяването на трудовото му правоотношение в резултат на това, не са настъпили, нито са последица от действия на ПРБ. Твърди се, че наказателното производство е протекло в разумни срокове, като се вземе предвид и времето за изготвяне на заключението по назначената съдебна химико-токсикологична експертиза.

Относно акцесорната претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, се посочва, че това искане е неоснователно, доколкото неоснователен се явява и предявения главен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Вследствие на изложеното, се моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

ВОС като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Съобразно изявленията на страните и материалите по приложеното като доказателство досъдебно производство № 31/2019 г. по описа на РУ Търговище,от протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 20.01.2019г. е била извършена проверка на Н. Т. К., като водач на л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № В 0260 КТ, собственост на трето лице, с техническо средство Drager Drug Test 5000 STK-7, с фабр. № ARLK – 0005, при което е установено, че той управлява МПС след употреба на наркотично вещество-Кокаин. За същите обстоятелства на 20.01.2019г. е съставен и акт за установяване на административно нарушение на Н. Т. К. като водач на л.а.

„Фолксваген Пасат”, с рег. № В 0260 КТ, собственост на трето лице, управлявайки МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози (кокаин), установено по надлежен ред с техническо средство Drager Drug Test 5000 STK-7, с фабр. № ARLK – 0005. Иззето е СУМПС № 283644973 на Н. Т. К., видно и от приложената Справка за нарушител/водач, съдържаща се в преписката по ДП. На същата дата са разпитани като свидетели Муса Мустафов Бичков и Трендафил Младенов Деянов - мл. автоконтрольори в група „Пътен конкрол“ при ОД на МВР – Търговище, извършили проверката и подписали съставения АУАН.

След извършената проверка с техническото средство Drager Drug Test 5000 STK-7, с фабр. № ARLK – 0005 на 20.01.2019г. и показан положителен резултат за Кокаин, но тъй 4 като проверяваният Н. Т. К. не е приел показанията на техническото средство, съставителят Муса Мустафов Бичков е попълнил талон за изследване в 14.10ч.

Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, отново на 20.01.2019г. в 14.35ч. е взета от Н. Т. К. кръв за изследване на наркотични вещества.

С изх. № 481/21.01.2019г. кръвните проби на Н. Т. К. и документи са изпратени на МБАЛ гр. Варна при ВМА и лаборатория по химико-трасологични изследвания-София. С Постановление от 28.11.2019 г. е назначена съдебно-химична експертиза, като материалите по същата са изпратени в гр. София за изпълнение с изх. № в-1371/07.02.2020г.

На 21.01.2019 г., на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК, МВР-Търговище е уведомило РПТъргавище, че на 20.01.2019г. е започнало досъдебно производство № 31/2019 г. за това, че на 20.01.2019 г. в град Търговище Н. Т. К. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № В0260КТ, след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включени в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабр.