Определение № 420 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20255300600825 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал.7 и ал.8 от НПК.

С определение № 227 от 17.03.2025г. постановено по ЧНД № 1246/2025г. по описа на РС-Пловдив, ХVІІ- ми н.с. е потвърдил Постановлението на РП-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 75/2024г. по описа на „ИП“ при ОД на МВР Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от И. В. К., с която се иска отмяна на определението на РС-Пловдив като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на РП-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са съображения, че са направени неправилни фактически констатации и въз основа на тях е формиран погрешен правен извод относно несъставомерност на деянието. Сочи се, че събраните доказателства не са обстойно анализирани, а едностранно и тенденциозно. Твърди се, че съдебният акт е немотивиран, тъй като направените от жалбоподателя възражения са останали не обсъдени. Навеждат се доводи, че е следвало да се изискат копия от съдебните протоколи от гражд.дело № 629/2024г. по описа на РС-Пловдив, 18 -ти гражд.с., за да се запознае съдебния състав с изложените от К. факти и обстоятелства във връзка със сключването на договорите. Сочи се, че управляваното от свид.

И.К. търговско дружество и той като физическо лице нямат необходимите финансови средства, за да заплатят цената на имота съобразно сключения предварителен договор, не са поискали и обявяването му за окончателен 1 което са аргументи за наличие на субективния елемент на престъплението, за което се води делото.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, разгледана по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение Пловдивският районен съд е потвърдил Постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че не е осъществен състава на престъплението по чл.20 9 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК, а се касае за гражданско правни отношения, доколкото по делото не се установява по категоричен и безспорен начин свид.К. да е бил въведен в заблуждение от свид. К. или свид.К. за обстоятелство, което да не са имали намерение да изпълнят, което да е довело до акт на имуществено разпореждане или опит за такова. Изложено е, че свид.К. е бил запознат с всички клаузи в договора за посредничество и предварителния договор за продажба на недвижим имот и ги е подписал доброволно като липсват доказателства свид.К. да не е имала намерение да изпълни уговореното в тях, а именно да извърши посреднически действия желани от жалбоподателя, а свид.К. да е подписал предварителния договор с цел майка му да получи уговорената сума по посредническия договор. В тази насока е посочено и че свид.К. е подписал анекс към предварителния договор за покупка- продажба, в който са посочени допълнителни условия за сключване на окончателен такъв и не е поискал от съда обявяване на предварителния договор за окончателен както и че е знаел, че при подписване на предварителния договор дължи възнаграждението на свид.К. съобразно сключения с нея посреднически договор. По отношение на твърденията на свид. К., че е предоставял заеми на свид.К. е прието, че са част от развилите се между страните гражданско правни отношения, понеже като основанието за плащането им е посочено „вноска по комисионен договор“.

При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване на наказателно производство, РС-Пловдив е възпроизвел изложената от РППловдив фактическа обстановка, като е приел, че са събрани всички доказателства и доказателствени средства относими към предмета на доказване по делото. Приел е, че изводите на прокурора относно несъставомерността на деянието по чл.209 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК са правилни, доколкото не е установено свид.К. да е бил въведен в заблуждение от свид.К. и свид.К. в резултат на което да е извършил акт на имуществено разпореждане. Изложени са съображения, че действително свид. К. е бил запознат с всички клаузи в двата договора за посредничество при продажба на имотите сключени на 18.10.2022г. между него и свидетелката К., след което ги е подписал, като не са налице доказателства, тя да не е имала намерение да изпълни уговореното в тях. Напротив, предприела е действия насочени към промяна на статута на двата имота, респективно намирането на купувач за тях, което сочи, че очевидно липсва изначално намерение у свид.К. да не изпълни 2 поетите ангажименти, както и не е установено последващо умишлено бездействие от нейна страна. Прието е, че правилно наказателното производство по делото е прекратено на осн.чл.243 ал.1 т.1 от НПК.

Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че фактическа обстановка е правилно установена въз основа на необходимите и възможни, събрани по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, поради което и не следва да се преповтаря. Доказателственият материал е обстойно обсъден и анализиран от прокурора в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, предвид което и правилно контролираният съд е приел, че постановлението е обосновано и мотивирано.

Въззивният съд напълно споделя изложените аргументи както от наблюдаващия прокурор, така и от състава на РС-Пловдив, че не се установява от събраните по делото доказателства да е извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр.с чл.18 ал.1 от НК от страна на свид.К. и/или свид.К.. Липсват доказателства свид.К. да е бил въведен в заблуждение, че се търси продавач за закупуване на недвижимите имоти собственост на жалбоподателя от страна на свид.К.. Наведеното в жалбата възражение, че не е водила на място евентуални купувачи не е категорично доказателство в тази насока с оглед сключения между свид.К. и свид.К. предварителен договор за покупко – продажба на имота, каквото е целта на сключения между жалбоподателя и свид.К. посреднически договор- да бъде намерен купувач на имота на свид.К.. Още повече, че ако същата не бе намерила купувач, то й не се дължи комисионна, съобразно уговорените клаузи в договора. Активните действия на свид.К. и свид.К. свързани с промяна статута на недвижимия имот изключват умисъл за извършване на измама, доколкото не могат да бъдат възприети като предварително обмислено и взето решение да не се обвързват по сключените договори, което да обоснове категоричен извод, че са въвели в заблуждение свид.К. и съответно са извършили престъпление по смисъла на чл.209 ал.1 от НК.

Неоснователни са с оглед установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства исканията на жалбоподателя да бъдат изискани протоколи от съдебните заседания от гражд.дело, за да се види какво са казали свид.К. и свид.К. относно сключените договори и да се установи имущественото състояние на дружеството на свид.К. и той като негов управител дали са имали възможност да заплатят стойността на имота. В тази насока следва да се посочи, че събрани по гражданско дело доказателства не могат да се ползват наказателния процес, доколкото не са събрани по реда и със способите визирани в НПК, а дали свид.К. е желаел да заплати имота с лични средства, такива на дружеството или след получаване на банков или друг заем, при така установената фактическа обстановка не доказва наличие на умисъл за извършване на престъпление по чл.209 ал.1 вр. С чл.18 ал.1 от НК.

Несподелима е тезата развита във въззивната жалба, че атакувания 3 съдебен акт е немотивиран, доколкото събраните по делото доказателства не са обстойно анализирани, предвид правилно установената фактическа обстановка и обоснованите правни изводи.

При горните факти и правни изводи обжалваното определение на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 227 от 17.03.2025г. постановено по ЧНД № 1246/2025г. по описа на РС-Пловдив, ХVІІ- ми н.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4