Решение № 5662 от 15.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5662 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана В.ева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20231100514290 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20045650 от 01.07.2022 г., постановено по гр.д. № 75836/2018 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, че в имуществената сфера на „Топлофикация София” ЕАД съществуват вземания от В. И. М., формиращи стойността на обедняването на „Топлофикация София”

ЕАД за сметка на обогатяването на В. И. М., за следните суми: сумата 182,16 лв., представляваща незаплатена цена на потребена в периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г. топлинна енергия в имот, представляващ магазин 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********; и сумата 29,85 лв., представляваща цена на предоставена в същия период услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска с предмет цената на предоставената топлинна енергия за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен размер от 191,72 лв., както и исковете за установяване съществуването на вземания на „Топлофикация София” ЕАД срещу В. И. М. за сумата 40,91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.07.2014 г. до 27.07.2017 г. върху цената на топлинната енергия, и за сумата 6,31 лв., представляваща законна мораторна лихва за периода от 30.07.2014 г. до 27.07.2017 г. върху цената на 1 услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54986/2017 г. на Софийски районен съд. Ответникът В. И. М. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД разноските за заповедното производство в размер на 59,16 лв. и разноските в исковото производство в размер на 272,12 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника В. И. М. с възражение, че съдът е интерпретирал неправилно фактите и обстоятелствата по делото, при което е постановил несправедливо решение в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се оплакване, че решението е основано на бланкетно, неконкретно и неясно заключение на комплексна експертиза, представляващо препис на извлечението от счетоводните книги на ищеца. Въззивникът изтъква, че сградната инсталация не е изградена от ищцовото дружество, а е собственост на етажните собственици, както и че в имота му няма топломер и радиатори. Сочи, че в съдебно заседание е заявил, че радиаторите в имота са затапени, няма топломер, няма договор с „Топлофикация София”. Твърди, че процесният магазин 6, находящ се в ж.к. „********, с площ от 33,81 кв.м., е продаден през 2019 г. Поддържа, че по делото са останали недоказани твърденията на ищеца по отношение на претендираните от него суми и съдът не е преценил правилно доказателствата, в т.ч. приетите експертни заключения, които не установяват по безспорен начин дължимите от него суми към ищцовото дружество.

Навежда възражение, че по делото не е установено по безспорен начин той да се обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество.

ВъззИ.емата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу В. И. М. искове за признаване съществуването на негови вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 54986/2017 г. на СРС, а именно: сумата 191,72 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в обект, представляващ магазин № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „********, за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г., сумата 40,91 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2014 г. до 27.07.2017 г., сумата 29,85 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2014 г. до м. 04.2016 г., сумата 6,31 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 30.07.2014 г. до 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение от подаването на заявлението до окончателното изплащане на сумите, с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца

2

В исковата молба се твърди, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/17.07.2012 г./ и същият не е изпълнил задължението си по чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ за сключване на писмен договор с топлопреносното предприятие. Ответникът не заплатил дължимите от него суми за топлинна енергия в срока по чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребителите в гр. София, одобрени с решения № ОУ-043/12.07.2002 г., № ОУ013/06.03.2006 г. и № ОУ-033/08.10.2017 г. на ДКЕВР. Разпределението на топлинната енергия в сградата се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на писмен договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.

За процесния топлоснабден имот сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение – „Топлоконтрол” ООД, на база реален отчет на уредите.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В подаденото от него възражение срещу издадената заповед за изпълнение не са изложени конкретни доводи срещу вземането по заповедта.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано „Топлоконтрол”ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца. Същото е заявило становище за основателност на предявените искове.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца стойността на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение в собствения му имот, с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно с обезщетения за забава върху тези суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 75836/2021 г. на СРС. С оглед изложените в исковата молба твърдения за липса на сключен между страните договор по повод доставка на топлинна енергия, следва, че претендираните суми за стойността доставената на ответника топлинна енергия и за дялово разпределение се основават на неоснователното обогатяване. Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД дава защита срещу неоснователното имуществено разместване, когато то не е основано на договорни отношения.

От представените по делото писмени доказателства – нот. акт за учредяване 3 право на строеж върху съсобствен недвижим имот срещу задължение за строителство № 159, т. ІV, рег. № 120701 дело № 684/2005 г. и разрешение за ползване № ДК-07539/06.11.2008 г., издадено от началника на РДНСК, се установява, че в процесния период /м. 06.2014 г. до м. 04.2016 г./ ответникът е бил собственик на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ магазин № 6, находящ се в жилищна сграда – бл. 247, вх. ********”, гр. София. Не са налице данни по делото за извършени от ответника разпоредителни сделки с този имот преди или по време на исковия период. От страна на ответника не са изложени възражения, касаещи придобИ.нето от него на право на собственост върху имота. Въведеното с въззивната жалба твърдение, че процесният магазин е продаден през 2019 г., е неотносимо към спора, тъй като твърдяното разпореждане с този имот е извършено след края на исковия период, в който ищецът претендира да е доставяна топлинна енергия, с незаплащането на която ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка.

Процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява магазин. Не е спорно по делото, че между страните не е сключен договор за доставка на топлина енергия в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което между тях не е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.

Когато собственик на топлоснабден имот ползва същия за небитови нужди без да сключи договор с топлофикационното дружество, той се обогатява със стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия. При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага със субсидирания иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Процесният магазин се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от писмените доказателства по делото и приетото като неоспорено от страните заключение на СТЕ.

Според експертното заключение ищцовото дружество е доставялоло в абонатната станция на сградата топлинна енергия, отчетено от общия топломер. От отчетеното от общия топломер количество топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби. В имота на ищеца в процесния период не е имало отоплителни тела, поради което не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот. За имота на ответника е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обееми на имотите им по проект, съобразно действащата към този период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Начислявана е и топлинна енергия за БГВ на базата на реален отчет – по показанията на 1 бр.

4 водомер, отчетени от ФДР. Според заключението общият размер на начислените за процесния имот суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за БГВ, възлиза на сумата 182,16 лв. общо за исковия период. Стойността на извършената услуга дялово разпределение за процесния период е в размер на 29,85 лв.

Приетото заключение на СТЕ е обосновано, компетентно и отговарящо изцяло на поставените задачи, и не са налице основания същото да не бъде кредитирано.

Неоснователно е въведеното с въззивната жалба възражение, че заключението е бланкетно, неконкретно и неясно, и основано на извлечение от счетоводните книги на ищеца. При изготвяне на заключението вещото лице е ползвало документи индивидуални справки и протоколи за отчет, изготвени от фирмата за топлинно счетоводство, които са приети като писмени доказателства по делото. Отразените в тях обстоятелства не са опровергани от други доказателства по делото.

Както бе посочено, за имота на ответника не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота, поради което доводът на въззивника, че в имота му няма радиатори и топломер, са безпредметни. За имота в процесния период е начислявана само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, каквато се дължи от собственика съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и при липса на отоплителни уреди в имота.

Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е определено съгласно формулата по т. 6.1.1 от приложението към действащата в този период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Начислената топлинна енергия за БГВ е въз основа на реален отчет на водомера в имота, т.е. действително потребената.

След като в собствения на ответника имот в процесния период е доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ, той се е обогатил със стойността на така доставената топлинна енергия, спестявайки разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената й, респективно ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на тази топлинна енерия, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факт.