Решение № 3135 от 27.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3135 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20231100111560 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на U.T.R. Club („А.Т.Р.К.“) срещу И. Ф. И. и М. Г. И. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на л.а. марка „Мицубиши“, модел „L200“, с номер на рама MMCJJKL10KH017273, двигател № *******, задържан като веществено доказателство по пр.пр. № 7731/2020 г. по описа на РП - Пловдив.

Твърди, че по силата на договор за лизинг с „Л.А.“ ООД ищецът ползвал процесния автомобил, регистриран във Великобритания с номер *******, идентификационен номер на рама MMCJJKL10KH017273 и двигател № *******. На 11.03.2020 г. автомобилът бил откраднат, а на 04.02.2021 г. ищецът заплатил на лизингодателя сумата от 24 950.50 британски лири, представляващи остатъчната стойност на автомобила и придобил правото на собственост върху него. „Л.А.“ ООД издал фактура и на 05.05.2022 г. писмено потвърдил прехвърлянето на собствеността върху автомобила на „А.Т.Р.К.“.

През август 2020 г. автомобилът бил открит в България при опита на И.

Ф. И. да го регистрира на свое име. След задържането му по образуваната пр.пр. № 7731/2020 г. по описа на РП – Пловдив ищецът подал молба за връщане на превозното средство, но с постановление от 12.07.2021 г. прокурорът постановил отказ, тъй като претенция за право на собственост била заявена и от И. Ф. И.. Възникналият спор подлежал на разглеждане от 1 гражданския съд, което обосновавало интересът му да предяви срещу И. и съпругата му отрицателен установителен иск. Отричането на правата им би елиминирало причината, поради която ПРБ отказвала да върне автомобила на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК И. Ф. И. и М. Г. И. са подали отговор, в който заявяват, че ищецът не доказва представителната власт на Д.С. и поради това я оспорват.

В хода на образуваното наказателно производство се установило, че иззетият автомобил с оригинален идентификационен номер отговарял на закупения от тях, без налични интервенции по него и по номера на двигателя.

Автомобилът бил заявен като откраднат преди застрахователят да изплати обезщетението. За ответниците не ставало ясно и кое е лицето, което претендира да е собственик на автомобила – С. или „А.Т.Р.К.“.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че И. Ф. И. и М. Г. И. не са собственици на л.а. „Мицубиши“, модел „L200“, с номер на рама MMCJJKL10KH017273, двигател № *******.

Не се спори по делото и от акт за граждански брак № 7/13.05.1984 г. се установява, че И. Ф. И. и М. Г. Л. (И.) са сключили граждански брак на 13.05.1984 г., който не е прекратен и че по време на времетраенето му И. е закупил процесния автомобил.

Според ТР № 2/12.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС, достатъчно е да са налице претенции на две и повече лица за връщане на движима вещ, иззета като веществено доказателство по наказателно производство, за да се обоснове прилагането на разпоредбата на чл. 113 от НПК от прокурора – пазене на вещта, докато решението на гражданския съд влезе в сила. Конкретният случай е именно такъв. По образуваното ДП № 123/2020 г. по описа на ОД МВР гр. Пловдив са постъпили молби от две лица, претендиращи собственически права върху л.а. „Мицубиши, модел „L200“: на ищеца по делото – „А.Т.Р.К.“ и на ответника И. Ф. И., от когото автомобилът 2 е иззет и който го е представил за регистрация в КАТ на 19.08.2020 г.

В настоящото производство „А.Т.Р.К.“ предявява иск за установяване отсъствието на собственически права на лицето, претендиращо права върху вещ, която ищецът твърди да му принадлежи.

По предявения от ищеца „А.Т.Р.К.“ срещу И. Ф. И. и съпругата му М. Г.

И. отрицателен установителен иск, съобразно дадените в ТР № задължителни указания в т. 1 от ТР № 8/2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес.

Преди обсъждането на тази предпоставка за уважаване на предявения от ищеца иск, съдът намира за необходимо да отговори на възраженията на ответниците относно представителната власт на Д.С., упълномощил адв. Ф. за завеждането на делото.

Посочването на името на Д.С. е в качеството му на председател на клуба, което се установява от протокола от заседанието на 30.10.2021 г.

Следва да се имат предвид и указанията по т. 2 от ТР № 3/2013 г. по тълк.д.

№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които евентуални ограничения във волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице от негов органен представител имат правно значение само в отношенията между дружеството и лицата от състава на органа и не могат да се противопоставят на трети лица.

По аргумент на по-силното основание, това се отнася и до действията, извършени от всяко лице, упълномощено от представители на юридическото лице за извършване на определени волеизявления. С други думи, възражение за липса на представителна власт на лицето, упражняващо права на представлявания принадлежат на самия представляван и са от значение в техните вътрешни отношения. За съда не съществува съмнение, че г-н С. е представител на клуба, ищец по делото. Това се потвърждава и от обстоятелството, че именно той е подал сигнала до местните полицейски органи за кражбата на автомобила; именно него те са уведомявали за действията по издирването и открИ.ето на превозното средство в България;

3 той е упълномощил „П.“ ЕООД – гр. Добрич, представляван от К.И.К. да подаде молба за връщане на процесния автомобил, приобщен по ДП № 123/2020 г. на ОД МВР – гр. Пловдив (съгласно постановление от 12.07.2021 г.).

Възраженията на ответниците са неоснователни и не представляват аргумент за отхвърляне на ищцовата претенция.

Правният интерес на „А.Т.Р.К.“ се установява от представените с исковата молба доказателства. Те са в подкрепа на твърдението му, че е придобил собственически права върху товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „L200“, с номер на рама MMCJJKL10KH017273 и номер на двигател *******. Автомобилът е бил ползван от ищеца по договор за лизинг с „Л.А.“ ООД. Видно от фактура TLS0009474 с издател „Л.А.“ ООД и платец „А.Т.Р.К.“ за сумата от 24 950.50 британски лири, извлечение от сметка на „А.Т.Р.К.“ и писмо от 05.05.2022 г. на „Л.А.“ ООД, след заплащане на горепосочената сума собствеността е прехвърлена на ищеца.

Установяването, че ответниците не са собственици на процесния автомобил има за последица зачитане на създадената с решението сила на пресъдено нещо от прокуратурата на РБ – че едно от лицата, които претендира право да получи автомобила, не е негов собственик. Този спор има граждански характер и според указанията в горецитираното тълкувателно решение, се разрешава именно по избрания от ищеца ред. Вещното право на собственост (или неговото отсъствие, какъвто е конкретният случай) се установява от гражданския съд, а не в досъдебното производство. Предмет на наказателния процес е налице ли са данни за престъпление и кой е неговият автор. По тези съображения съдът не счита за основателни и възраженията на процесуалния представител на ответниците, направени в хода на устните състезания.

За да бъде отхвърлен отрицателният установителен иск ответниците дължат да посочат фактите и да изчерпят в процеса всички основания, от които претендираното от тях право произтича.

В случая ответниците сочат като основание, от което черпят правото си на собственост върху л.а. „Мицубиши“, модел „L200“ договор за покупкопродажба с А.Д. от 30.04.2020 г. Според разписката за продажба на МПС, налична по ДП № 123/2020 г., копие от което е прието по делото, А.Д. е 4 продал на И. Ф. И. автомобил с регистрационен номер YY67 WDM и рама № MMCJJKL10HH032605, двигател № 4N15UСD8752. Автомобилът е бил регистриран на 27.12.2017 г. Десет дни преди продажбата му на И. И. – на 20.04.2020 г., А.Д. го е регистрирал.

На 12.03.2020 г. Д.С. е докладвал за кражба на автомобил „Мицубиши Барбариан L200 с регистрационен номер DV69GOE и номер на рама MMCJJKL10KH017273.

В хода на досъдебното производство по ДП № 123/2020 г. на ОД МВР – гр. Пловдив е изследван задържан автомобил при опит за регистрацията му от И. Ф. И.. Причината за задържането е подправяне на идентификационен номер на двигател. От протокола за оглед от 19.08.2020 г. се установява, че под предния капак в дясната част е посочен номер на рама MMCJJKL10HH032605. Същият номер е под предно стъкло в лявата част. На шасито обаче, до задна дясна гума е набит друг номер на рама MMCJJKL10KH017273.

Назначена е химическа експертиза, която е установила, че оригиналният номер на рамата е MMCJJKL10KH017273, без следи от поправки и заличавания. На неоригинален идентификационния стикер е номерът на рама MMCJJKL10HH032605, който е и под предно обзорно стъкло, като стикерът на това място също не е оригинален. Съответният на рама MMCJJKL10KH017273 номер на двигател е *******, което се установява и от отговор на „Силъвр Стар Ритейл“ ЕАД (л. 60 от ДП № 123/2020 г.).

При тези доказателства по делото безспорно се установява, че задържаният на 19.08.2020 г. автомобил, представен за регистрация в България от И. Ф. И., е с оригинален номер на рама MMCJJKL10KH017273 и двигател № *******, който е откраднат във Великобритания по-рано през 2020 г. – на 11.03.2020 г., по доклад на Д.С. от 12.03.2020 г. Ответникът не доказа, че е придобил превозното средство от собственик (който не може да бъде и открит, по данни от МВР на Обединеното кралство в отговор от 02.09.2021 г.) Материално правната легитимация на ответниците като собственици на автомобила е опровергана.

Ищецът, доказвайки по безспорен начин собственическите си права върху процесното превозно средство, което му е противозаконно отнето, 5 изключва правата на ответниците.

Предявеният от ищеца срещу ответниците иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за разноски, заплатени са държавна такса и преписи – 1 131 лева, 223.50 лева за преводи на документи, 25 лева за удостоверение за застрахователна стойност и 4 482.70 лева за адвокатско възнаграждение. Представителят на ответника е възразил за прекомерност на хонорара. Съдът споделя това възражение. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 19.08.2022 г., при действието на Наредба № 1/2004 г. (ред. ДВ, бр. 68/31.07.2020 г.). Минималният размер на хонорара е 1 520 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. С начислен ДДС, възнаграждението възлиза на 1 824 лева и до този размер следва да се присъди на ищеца. Отделно, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предявен е един иск с цена 33 000 лева и е проведено едно съдебно заседание, в което не са извършвани процесуални действия, освен приемане на копие на ДП № 123/2020 г. на ОД МВР – гр. Пловдив. Общият размер на разноските за производството възлиза на сумата от 3 203.50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от U.T.R. Club

(„А.Т.Р.К.“), с адрес Великобритания, Ременхам Лейн, Ременхам, Хенли-онТемз*******, Беркс срещу И. Ф. И., ЕГН ********** и М. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „******* отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответниците не са собственици на товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „L200“, с номер на рама MMCJJKL10KH017273, номер на двигател *******, с дата на първоначална регистрация 30.09.2019 г.