Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 443 от 24.03.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4001/2021
Вид
Протокол № 443
Подписан
24.03.2022
В сила
24.03.2022
Състав
Цветанка Вълчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 238 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 443 гр. Пазарджик, 22.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220104001 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:24 часа се явиха:

Ищецът Н. Н. Д. не се явява, редовно призован на посочения по делото съдебен адрес. За него се явява адв. В.К., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено по делото.

За ответното дружество „Агро Органик 2“ ООД, редовно призовано се явява адв. Б., редовно упълномощена да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.

АДВ. К.: Поддържаме исковете с едно уточнение, а то е че по-голямото от халетата, което търсим по втория иск има идентификатор ***, а по-малкото от халетата е с идентификатор ***. Това е просто едно уточнение.

АДВ. Б.: Поддържам изцяло изложените доводи в писмения отговор. Не 1 се противопоставям на това уточнение. Вие сте приели писмените доказателства с Вашето определение. Водя свидетели.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

С подадената искова молба са предявени искове с правно основание чл.

232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба, в която се твърди, че през 2004 г. ищецът закупил от понастоящем ликвидираната земеделска кооперация (ЗК) „Съгласие“ - с. Цар Асен, общ. Пазарджик движими и недвижими вещи принадлежащи на бившето ТКЗС с. Цар Асен, в това число и два метални навеса (халета) оградени от три страни на циментов фундамент, построени в бившия стопански двор на ТКЗС с. Цар Асен - единият от които с площ от 687 кв.м., а другият с площ от 532 кв.м. По този повод, ръководството на ЗК „Съгласие” издало на ищеца фактури и приходни ордери за получените суми и предоставило сградите във владение на ищеца.

Твърди се, че ответното дружество „Агро Органик 2“ ООД от своя страна осъществявало земеделско производство в землището на с. Цар Асен и обстоятелствата срещнали двете страни . Тъй като процесиите навеси (халета) са предназначани за съхраняване на селскостопанска продукция - слама и зърно, през 2012 г. ищеца Д. и К. П.- управител на ответното дружество, устно договорили ищеца да предостави на дружеството ползването на посочените по-горе 2 метални навеса (халета) срещу което, ответника да предава ежегодно на ищеца по 576 кг. пшеница за по-голямото хале, съответно по 400 кг. пшеница за по-малкото. Срок на договора страните не определили. Въз основа на постигнатото съгласие по съществените елементи на договора, а именно: вещите които се предоставят за временно ползване и наемната цена за тях, ищецът предал навесите в държане на ответника.

Твърди се, че в следващата 2013 г., ответника е изпълнил задължението си и е предал на ищеца уговореното количество заместими вещи (пшеница), но през следващите години до настоящия момент не е изпълнявал това си задължение, въпреки, че сключеният договор за наем не е бил прекратяван от никоя от двете страни. В същото време, ищецът е изпълнявал задължението си да предостави и да осигури несмущаваното ползване на навесите от ответника през времето на договора.

Всичко това сочи, че между страните е сключен договор за наем на 2 вещи без определен срок, по който, ответника е в неизпълнение на поетото с договора задължение за заплащане на наемната цена - уговорена под формата на предаване на оценими в пари заместими вещи. В този смисъл, неизпълнението датира още от 2014 г., но поради опасения от противопоставяне възражение за изтекла кратка погасителна давност, с настоящия иск се претендира реално изпълнение на вземането за наемна цена за последните три години, а именно: за 2018, 2019 и 2020 г. за който период ответника дължи на ищеца 1728 кг. пшеница за по-голямото хале и 1200 кг. пшеница за по-малкото или общо 2 928 кг. пшеница. При средна цена около 0.30 лв./кг., паричният интерес от този иск е приблизително 880.00 лв., върху която е внесена ДТ.

Твърди се, че ищецът няма интерес наемното правоотношение с ответника да бъде запазено, поради което отправя до ответника изявлението, че ищецът се отказва от договора за наем и същия следва да се счита за прекратен, считано от деня, в който изтече 1 (един месец) от връчване на препис от настоящата искова молба (чл. 238 ЗЗД). Предвид, че изтичането срока на даденото по този начин предизвестие е бъдещо сигурно събитие което ще настъпи в хода на делото, за ответника ще се породи и задължението да върне на ищеца предмета на договора (чл. 233 ал.1 от ЗЗД ), а за съда да отчете новонастъпилият релевантен факт (чл. 235 ал.З ГПК ) Паричният интерес по този иск, съгласно чл. 69, ал.1, т.5 от ГПК е наемът за една година като в случая е паричната равностойност на 976 кг. пшеница или приблизително 293.00 лева. (в т.н. Определение №42/13.02014 г. ч.т.д.№ 3491/201 Зг. ВКС , II т.о.).

Иска се от съда да образува производство и след доказване на обстоятелствата , на основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД, съответно на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде на ищеца 2928 кг. пшеница, представляваща непратена наемна цена за ползването на 2 бр. халета в бившия двор на ТКЗС с. Цар Асен, общ.

Пазарджик за периода 2018 г., 2019 г. и 2020 г.; да осъди ответника да опразни и предаде на ищеца държането на 2 броя метални навеси (халета) оградени от три страни на циментов фундамент, единият с площ от 687 кв.м., а другият с площ от 532 кв.м, находящи се в стопанския двор на бившето ТКЗС с. Цар Асен, общ. Пазарджик, с присъждане разноските по делото.

3

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявените искове за неоснователни и моли съдът да ги отхвърли, като присъдите на ответника сторените разноски.

Твърди се, че за осъществяване предмета си на дейност - складиране и изкупуване на пшеница дружеството се нуждаело от складова база. След проучване установилите в стопанския двор на село Цар Асен има подходящи за тази цел сгради. Като собственик на тези две сгради се представил ищеца и за стопанската 2012 - 2013 г. дружеството предоставило на ищеца договореното количество пшеница.

Твърди се, че в този период - лятото на 2013 г. като собственик на двете сгради се представил П. Н. П.. За верността на това си твърдение той предоставил на ответника Договор за покупко-продажба от 08.06.2006 год., с който А. И. Б. продава на П. Н. П. 2 броя метални халета в Стопанския двор на село Цар Асен. При продажбата, правото си на собственост А. И. Б. удостоверил с фактура, за заплатена на ЗК „Съгласие“ с. Цар Асен, представлявано от К. Г. К. сумата 17 700 лева за навес - метален и навес метален сеновал, както и други документи удостоверяващи оценката на двете сгради. От представените документи представител на дружество се убедил ,че П. Н. П. е собственик на двете сгради. Представител на дружеството и П. Н.

П. постигнали съгласие за продажба на двете сгради и на 9.08.2013 год. подписали договор за покупко-продажба с нот.заверени подписи рег.

№10905/29.08.2013 г. на нотариус А. И. Тези обстоятелства са станали известни на ищеца през лятото на 2013 год.

Твърди се, че на 30.03.2015 год. П. Н. П. продава с нот. акт №78,том 1,рег.№704,дело №55/2015 год. на н-с В. Г., вписан в Сл.по вп. вх.рег.

№3039,вх. 3015 от 30.03.2015 год., акт№177,том 2, дело №1134 на „АГРО ОРГАНИК 2“ ООД ЕИК112663029 - СГРАДА 01 с площ 540 кв.м разположена с Стопански двор, поземлен имот 032009 в землището на с.Цар Осен,с площ 2 , 374 дка в местността Ашлама дере при посочени съседи и СГРАДА 01, с площ 689 кв.м. разположена в Стопански двор, поземлен имот 032007 в землището на с.Цар Асен,с площ 4,971 дка при посочени съседи.

Твърди се, че след закупуване на двете сгради дружеството е извършило 4 видими подобрения - подмяна на покривна конструкция, укрепване на сградата. Дружеството е декларирало двете сграда ,като своя собственост и заплаща дължимите данъци и такси битови отпадъци . Сградите са електро и водозахранени и дружеството ,като собственик е титуляр на абонатните номера. От 2013 год. дружеството заплаща всички дължими суми за потребление на електроенергия и вода.

Твърди се, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри на село Цар Асен,общ.Пазарджик, обл. Пазарджик ,одобрени със Заповед РД-18-182/09.08.2017 год. на Изп.директор на АГКК процесиите сгради за заснети както следва - СГРАДА с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** , застроена площ 540 кв.м. с предназначение - селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор *** , разположена в поземлени имот с идентификатор ***, застроена върху 689 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда и като собственик на двете сгради е вписано по данни от КРНИ 112663029,, АГРО ОРГАНИК 2“ ООД. Дружеството владее двете сгради почти седем години. Владението им е видимо ,открито чрез осъществяваната в тях стопанска дейност. Двете сгради имат монтирано охранителни камери. Като е владяло дружеството процесиите сгради, с ясното съзнание че ги владеят като свои, открито, необезпокоявано , на основание годно да го направи собственик повече от пет години е придобита собствеността върху тях и на основание изтекла петгодишна придобивна давност.

Към отговора са приложени доказателства, подробно описани.

В днешното съдебно заседание пълномощникът на ищеца уточни процесните недвижими имоти с посочването на техните идентификатори.

По доказателствата, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към исковата молба на ищеца и към писмения отговор на ответника писмени доказателства.

АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.

АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.

5

АДВ. К.: С оглед отговора на исковата молба оттеглям искането за разпит на свидетели.

АДВ. Б.: Водим един свидетел – Р. Д. Т..

АДВ. К.: Не разбрах за какви обстоятелства е свидетеля? Тази фактология, изложена в отговора не я оспорваме. Приели сте писмените доказателства. Знаем, че има сделка, но какво ще установявате с разпита на този свидетел?

АДВ. Б.: И в писмения отговор съм написала, че наред с това, че със сделка е придобит и дружеството владее двете сгради почти 7 години, че владеенето им е видимо, открито, че се осъществява от тях стопанската дейност и по този начин се позоваваме включително на кратка придобивна давност.

АДВ. К.: Какво общо има свидетеля с това?

АДВ. Б.: не оспорвате че доверителят ми владее

АДВ. К.: Според нас моят доверител владее всъщност имота чрез ответника.

АДВ. Б.: Аз съм го написала - владее двете сгради.

АДВ. К.: Не оспорваме, че ответника го ползва 7-8 години. Така че не виждам какво ще доказва свидетеля от юридическа гледна точка – владение или държане.

АДВ. Б.: Държа да се разпита свидетеля.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел на ответната страна лицето Р. Д. Т..

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА И СНЕМА

САМОЛИЧНОСТТА Й, КАКТО СЛЕДВА: