Решение № 17 от 12.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Красимира Медарова

Мария Митева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Мария Митева Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200863 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адвокат Д. Ц., защитник на подсъдимия М. Х. Х., против присъда № 32 от 7.07.2022 г. по ВНОХД № 449/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

В касационната жалба и допълнението към нея се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалният закон. Изтъква се, че от събраните по делото доказателствени материали не се доказва по несъмнен начин каквото и да било виновно поведение на подс. М. Х.. Развиват се доводи за несъставомерност на деянието, тъй като Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е отменена със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, когато подсъдимият е напуснал дома си, а съгласно последната заповед подс. М. Х. не е сред лицата, които следва да спазват карантина. Излагат се съображения, че по отношение на подсъдимия са били издадени три предписания за поставяне под карантина, но по делото не са обективно установени правомощията на 1

Старши инспектор, Дирекция „Обществено здраве” и отдел ЗТЕ да издава предписания.

Сочи се и, че в трите предписания в т. 2 не фигурира изрична забрана за поставения под карантина да напуска жилището на адреса, който е посочил във формуляра. Защитникът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК.

Отправеното искане е за отмяна на второинстанционната присъда на основание чл.

354, ал. 1, т. 2 НПК и за оправдаване на подс. М. Х. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подс. М. Х. Х. и защитникът му адвокат Д. Ц. Д. не се явяват, редовно призовани.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е частично основателна. Счита, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 355 НК, но деянието му е с явно незначителна обществена опасност и случаят е маловажен. Изтъква, че в същия смисъл са и разсъжденията, направени от първостепенния съд, който въз основа на доказателствата по делото е достигнал до верни правни изводи. Предлага касационната инстанция да приеме, че подс. М. Х. е извършил престъплението, но на основание чл. 9 НК да го оправдае.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

Касационната жалба, депозирана от адвокат Д. Ц., защитник на подс. М. Х., е допустима и разгледана по същество, е основателна.

С присъда № 91 от 10.11.2021 г., постановена по НОХД № 815/2021 г. по описа на РС – Русе, трети наказателен състав, подс. М. Х. Х. е бил признат за НЕВИНЕН в това, че на 6.04.2020 г. в /населено място/, нарушил мярка, издадена против разпространението или появяването на заразна болест по хората – т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, допълнена със Заповеди № РД-01140 от 19.03.2020 г. и РД- 01-158 от 26.03.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпостранението на СОVID-19 на територията на страната: „Всички лица по т. 1 и т. 5, поставени под карантина, са длъжни да не напускат домовете си или мястото за 2 настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок", като лице по т. 1 от заповедта – „всички български граждани и граждани на други държави с постоянно дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигащи от... /държава/ се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание на органите, на граничния здравен контрол...", поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и № 7141/04.04.2020 г. на РЗИ – Русе, не изпълнил задължението да не напуска мястото за настаняване, което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок –

/адрес/, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г., изменено с Решение на НС от 3.04.2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 33 от 7.04.2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от СОVID-19, поради което и на основание чл. 304 от НПК във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК е бил ОПРАВДАН по обвинението за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, предл. трето вр. с ал. 1 от НК.

На основание чл. 301, ал. 4 от НПК съдът е НАЛОЖИЛ на М. Х. Х. административно наказание „ГЛОБА" в размер на 300 /триста/ лева за извършено от същия административно нарушение на чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето вр. с т. 1 и т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, допълнена със Заповеди № РД-01-140 от 19.03.2020 г. и РД-01-158 от 26.03.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, за това че на 6.04.2020 г. в /населено място/, като лице, пристигнало от /държава/ – държава с регистрирани случаи на СОVID-19, не е изпълнил предписание на органите на държавен здравен контрол – Предписание за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 1. и № 6168/03.04.2020 г. на РЗИ – Русе и е нарушил мерки, издадени против разпосгранението на заразна болест по хората, като не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който се изпълнява карантината, а именно в жилището си в /населено място/, /адрес/, и излязъл от жилището си, срещнал се с М. М. на територията на /населено място/ и посетил нотариална кантора на нотариус С. В., 3 находяща се в /населено място/ на ул. /улица/.

По протест на прокурор при Районна прокуратура – Русе и по жалба на адвокат Д.

Ц., защитник на подс. М. Х., в Окръжен съд – Русе е образувано ВНОХД № 118/22 година. С решение № 8 от 24.02.22 г. съдът е отменил атакуваната присъда на Районен съд – Русе и е постановил нова, с която е признал подс. М. Х. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е наложил наказание „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, при периодичност два пъти седмично.

Решението по ВНОХД № 118/2022 година е обжалвано с касационна жалба от адвокат Д. Ц., защитник на подс. М. Х..

С решение № 91/17.06.2022 година на ВКС, Второ наказателно отделение, по н. д. № 421/2022 г. съдебният акт на Окръжен съд – Русе по ВНОХД № 118/2022 г. е отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание.

След отмяната на атакуваното решение и връщането на делото за ново разглеждане е образувано ВНОХД № 449/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

С присъда № 32/07.07.22 г. по ВНОХД № 449/22 г. на Окръжен съд – Русе е отменена присъда № 91/10.11.2021 г., постановена по НОХД № 815/2021 г. на Районен съд – Русе, с която съдът е ПРИЗНАЛ подс. М. Х. Х. за НЕВИНЕН в извършването на престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева по чл. 212 от Закона за здравето и вместо това подс. М. Х. Х. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 6.04.2020 г. в /адрес/, нарушил мярка, издадена против разпространението или появяването на заразна болест по хората – т. б от Заповед № РД-01130 от 17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на територията на страната „Всички лица по т. 1 и т. 5, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че пребивават за посочения в предписанието срок", като лице по т. 1 от заповедта: „1. Всички български граждани и 4 граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на РБългария и членовете на техните семейства, пристигащи от... /държава/ се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол...", поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и № 7141/04.04.2020 г. на РЗИ-Русе, не изпълнил задължението да не напуска мястото, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок – /адрес/, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г., обнародвано в ДВ, бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г., изменено с Решение на НС от 3.04.2020 г., обн., в ДВ, бр. ЗЗ от 7.04.2020 г., във връзка с разрастващата се пандемия от СОVID-19, поради което и на основание чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е ОСЪДЕН на „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, при периодичност два пъти седмично.

Касационното производство е второ по ред и оплакванията в касационната жалба и допълнението към нея са свързани с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

По делото са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, релевантните факти са изяснени, поради което липсва пречка наказателноправният спор да бъде решен от настоящата инстанция.

Подсъдимият М. Х. е бил обвинен, признат за виновен и осъден от Окръжен съд – Русе за извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 6.04.2020 г. в /адрес/ нарушил мярка, издадена против разпространението или появяването на заразна болест по хората - т. б от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на СОVID-19 на територията на страната „Всички лица по т. 1 и т. 5, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че пребивават за посочения в предписанието срок", като лице по т. 1 от 5 заповедта: „1. Всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на РБългария и членовете на техните семейства, пристигащи от... /държава/ се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол...", поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 2405/28.03.2020 г., № 6168/03.04.2020 г. и № 7141/04.04.2020 г. на РЗИ – Русе, не изпълнил задължението да не напуска мястото, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок – /населено място/, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. - до 13 април 2020 г., обнародвано в ДВ, бр.