Решение № 1325 от 17.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500980 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 310/04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 186/2024 г. по описа на ОС-Монтана, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Л. В. К., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по НОХД № 96/2021 г. по описа на ОСРазград, ведно със законната лихва от 26.04.2024 г., както и сумата от 18 лв. – разноски по делото, като искът е о отхвърлен над уважения размер до предявения от 100 000 лв., като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на адв. Л. К. Б., адвокатско възнаграждение в размер на 432, 50 лв.

С определение № 125/06.02.2025 г., постановено по горепосоченото дело е изменено постановеното на 04.12.2024 г. съдебно решение в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на адв. Л. К. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е депозирана от ищеца Л. В. К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че определеното от решаващия съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди е занижено по размер. Същият не е отчел продължителността на наказателното производство, преживеният от него стрес, притеснение и дискомфорт. Не са изложени относими мотиви за размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Не е съобразено обстоятелството, че му е повдигнато обвинение за тежко престъпление, делото е разгледано на три инстанции. Към 1 този момент е бил на 70 години. Воденото наказателно производство се е отразило на здравословното му състояние. Счита, че е извън предмета на делото обстоятелството, че ищецът има обременено съдебно минало и не за първи път е бил подсъдим по дело, тъй като това обстоятелство не се отразява на обема на претърпените от него вреди. Твърди, че не му е налагано наказание „лишаване от свобода“, а за повдигнатото обвинение такова е предвидено. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.

Счита, че по делото не е доказано наличие на заявените от ищеца здравословни проблеми, които да са в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Първата епикриза е от 2017 г. - преди образуване на наказателното производство. Поддържа, че ангажираните по делото доказателства установяват наличието на здравословни проблеми при ищеца, но не и причинна връзка с процесното наказателно производство. Счита, че свидетелските показания са общи, както и че не може да се установи кое дело се явява уврежащ фактор и е активирало тревожността, тъй като за периода 26.10.2017 г. – 19.07.2023 г. срещу ищеца са водени три наказателни дела.

Експертното заключение не дава категоричен отговор кога е отключена тревожността при ищеца. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Поддържа, че ищецът е личност с трайно установено неправомерно поведение, с многократни осъждания – 17 влезли в сила осъдителни присъди, поради което качеството на подсъдим не е ново за ищеца. моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Относно наличието на елементите от фактическия състав на спорното право са изложени съображения във въззивната жалба, които поддържа. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба от ответника срещу определението от 06.02.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.10, ал.3 ЗОДОВ. По силата на посочената норма, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производство, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Тъй като решаващият съд не е съобразил изискванията на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, неправилно е разпределил отговорността за разноските. Моли съда да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата на процесуалния 2 представител на ищеца за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

ОС - Монтана е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищцата твърди, че е бил привлечен в качеството на обвиняем за периода 17.05.2017 г. – 14.06.2017 г. за това, че като съсобственик и представляващ „Агро Мел 2009“ АД гр. Разград, е избегна установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери 254 367, 56 л, като е потвърдил неистина – не е отразил данък внасяне в размер на 254 367, 56 лв. и подадената в ТП на НАП – офис Разград справка-декларация по ЗДДС вх. № 17001155729/14.06.2017 г., за м.05.2017 г., подадена от него чрез КЕП с титуляр – посоченото дружество, като не е издал счетоводни документи – протоколи за самоначисляване на ДДС по реда на чл.117 ЗДДС, с които да си самоначисли ДДС в срок до 15 дни от датата на възникване на данъчното събитие – чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 и т.3, предл.2 НК. Образувано било НОХД № 96/2021 г. по описа на ОС-Разград. На 28.04.2022 г. е оправдан по повдигнатото обвинение.

С решение № 30/08.03.2023 г. АС-Варна е потвърдил оправдателната присъда С решение № 282/19.07.2023 г. по описа на ВКС е оставено в сила въззивното решение. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило в периода м.06.2017 г. – 19.07.2023 г. – близо 6 години. Продължителният период на наказателна репресия се е отразил негативно на психиката му и върху здравето му. За времето на наказателното производство е живял под ежедневно огромно напрежение, което е довело до психологически стрес, което от своя страна е причинило нови здравословни проблеми и обострило придружаващите му хронични заболявания. Стресът се отразил крайно негативно на здравето му – оплаквал се от тежест и болка в гърдите, както и от пристъпно сърцебиене. Твърди, че през посочения период процесното дело било единственото, по което бил привлечен като обвиняем и това е причинило влошаване на здравословното му състояние. Несправедливото обвинение влошило качеството на живот на ищеца и в социален аспект – отразило се негативно на неговата репутация, на взаимоотношенията му с близки и познати Част от познатите му се дистанцирали от него, с други изгубил отношенията си. И понастоящем не можел да възстанови отношенията си с негови познати. В хода на наказателното производство претърпял унижения, притеснения, психически тормоз, перманентно състояние на тревожност, несигурност, продължително безсъние, неудобства. Нарушен бил обичайния му ритъм на живот. Постоянното чувство на несигурност, психическото напрежение от повдигнатото обвинение, страхът да не бъде лишен от свобода, са го засегнали дълбоко и тежко, влошили психическото и емоционалното му състояние. От продължителното наказателно производство било опетнено и очернено доброто му име в обществото, дълбоко били засегнати честта и достойнството му на почтен човек и гражданин. Коренно се променило отношението към него от страна на негови приятели, близки и познати, които го избягвали, странели от него, а ищецът изпаднал в болезнена изолация.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 3 сумата от 30 000 лв. – частичен иск от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не е доказано. Не са представени доказателства за причинна връзка между здравословните проблеми на ищеца и воденото спрямо него наказателно производство.

Твърди, че ищецът често е бил обвиняем и подсъдим по дела, подсъдни на различни съдилища и винаги здравословното му състояние е било изтъквано като препятствие за нормалния ход на делата и тяхното приключване.

Обезщетението за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, поради което определянето на парично обезщетение в по – голям от необходимия размер е в дисхармония със справедливостта. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

С определение, постановено в проведеното на 31.10.2024 г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск, на основание чл.214, ал.1 ГПК, чрез увеличаване на неговия размер, като искът се счита предявен от 30 000 лв. на 100 000 лв.

С постановление от 26.10.2017 г. на ОП-Монтана ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.1 и т.6 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С присъда № 7 от 28.04.2022 г. на Окръжен съд-Разград, постановена по НОХД № 96/2021 г., съдът е признал Л. В. К. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 и т.3, предл. 2 НК за това, че за времето от 17.05.2017 г. до 14.06.2017 г. в гр. Разград, в качеството си на съсобственик и представляващ „Агро Мел 2009“ АД гр. Разград, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 254 367, 56 лв., като е потвърдил неистина (не е отразил данък за внасяне в размер на 254 367, 56 лв.) в подадената в ТП на НАП - офис Разград справка декларация по ЗДДС вх. № 17001155729/14.06.2017 г. (за м. май 2017 г.), подадена от него чрез квалифициран електронен подпис № *** с автор Д. Р. Д. и титуляр „Агро Мел 2009“ АД гр. Разград и като не е издал счетоводни документи - протоколи за самоначисляване на ДДС по реда на чл.117 ЗДДС, с които да си самоначисли ДДС в срок до 15 дни от датата на възникване на данъчното събитие по фактури № 1558/02.05.2017 г., 1559/02.05.2017 г., 1560/03.05.2017 г., 1561/03.05.2017 г., 1562/04.05.2017 г., 1563/04.05.2017 г., 1564/05.05.2017 г., 1565/05.05.2017 г. за доставка на пшеница от „В. БГ“ ЕООД с. Локарско, на обща стойност 1 271 837, 82 лв.

Във връзка с депозиран протест от ОП-Разград прокуратурата и въззивна жалба от гражданския ищец Министерство на финансите е образувано ВНОХД № 225/2022 г. по описа на Апелативен съд-Варна. С Решение № 30/08.03.2023 г. обжалваната присъда на ОС-Разград е потвърдена.

Срещу постановеното въззивно решение е депозиран протест от АПВарна и касационна жалба от гражданския ищец Министерство на финансите, 4 въз основа на които е образувано НД № 357/2023 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. С решение № 282/19.07.2023 г. обжалваното решение на АС-Варна е оставено в сила.