Определение № 1320 от 27.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1320 гр. Плевен, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500607 по описа за 2024 година Депозирана е частна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против определение № 238/05.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 376/2024 г. по описа на НРС, с което е отхвърлено депозираното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника С. М. М..Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да се отмени като неправилно и незаконосъобразно определение № 238/05.07.2024 г. на РС - Никопол, постановено по ч.г.д. № 376/2024 г. и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 05.07.2024 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.10 със заявител „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД гр.София срещу посочения длъжник за заплащане на сумата от общо 2 320.62 лв., от която главница в размер на 1 306.19 лв., неустойка в размер на 858.02 лв., и договорна лихва в размер на 156.41 лв., за периода от 19.07.2022 г. до 19.02.2023 г., дължима по запис на заповед издаден от длъжника, за обезпечение на задължение по договор за 1 паричен заем № 249987 от 19.07.2022 г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, което задължение е цедирано но заявителя на 12.01.2024 г. като неоснователно.

На първо място в частната жалба са изложени доводи, че с оглед на чл.411, ал.2, т.1 ГПК първоинстанционният съд не му е предоставил възможност да приведе заявлението си в съответствие с изискванията на закона.Не е указано на заявителя да бъде удостоверено с надлежни доказателства извършеното прехвърляне с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., а е отхвърлено заявлението.

Заявлението е депозирано от частния жалбоподател на 03.07.2024 г., като според чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът разглежда заявлението в посоченото заседание и издава заповед за изпълнение в съответния срок, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2.

Горепосочената разпоредба не препраща към чл.127, ал.2 от ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд не е дал на заявителя възможност на отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението, като представи горепосоченият договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г.

В процесния случай като документ, от който произтича вземането, е посочен запис на заповед с оглед на чл.417, ал.1, т.10 ГПК, като е приложен оригиналът, поради което, ако се допусне, условие за редовност на заявлението не е документът по чл.417, ал.1, т.3 ГПК (ако договорът за цесия от 12.01.2024 г. е с нотариална заверка на подписите).

На следващо място в частната жалба се сочи, че вземането по запис на заповед се прехвърля чрез джиро върху ценната книга, като се позовава на чл.466, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ, но не изключва и не забранява прехвърлянето на правата на менителничните ефекти в частност по записа на заповед чрез гражданскоправни способи, един от които е цесията.

В процесния случай е депозирано заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по чл.417 ГПК, а като документ, от който произтича вземането, е посочен запис на заповед, издаден от длъжника за обезпечаване на изпълнението на договор за паричен заем № 249987, сключен между длъжника, физическо лице, в качеството му на кредитополучател, и „Креди Йес“ООД в качеството на кредитор - заемодател.

Според чл.417, т.10 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед, а когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Поетото задължение от длъжника по записа на заповед, издаден на 19.07.2022 г., обезпечава изпълнението на договор за паричен заем № 249987, като той се е задължил безусловно, неотменяемо и без протест да плати на „Креди Йес“ООД на предявяване посочената сума, т.е. в самия запис на заповед като кредитор не е посочен заявителят, частен жалбоподател.

Според посоченото от частния жалбоподател решение № 218/01.03.2018 г. на ВКС по т.д.№ 1008/2011 г., ІІ т.о., съществуват два режима за прехвърляне на правата по менителничните ефекти (менителница и запис на заповед ) – гражданскоправен и търговскоправен.Допустимо е правата по записа на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия при спазване на чл.99 ЗЗД и предаване на ценната книга или с джиро съгласно чл.466 и сл.ТЗ.

Към заявлението е приложен самият запис на заповед и са изложени доводи за прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, но договорът за цесия от 12.01.2024 г. не е представен в хода на производството.

На следващо място в частната жалба са изложени доводи, че в случай на прехвърляне обезпечено със запис на заповед вземане, посредством цесия, предишният кредитор, освен че е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето (чл.99, ал.3 ЗЗД) има задължение да предаде на новия кредитор и намиращите се в него документи, които установяват вземането.За да упражни вземането си, цесионерът, на който е прехвърлено правото по записа на заповед трябва да разполага с фактическа власт върху записа на заповед и да го представи на длъжника - чл.491, чл.492 във вр. с чл.537 ТЗ.

В т.4 г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3

4/2013 г., ОСГТК, е прието, че в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл.417 ГПК, кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането.В процесния случай в документа по чл.417 ГПК - записа на заповед като кредитор е посочен „Креди Йес“ООД.

Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено с документ по чл.417 ГПК (например нотариално заверен договор за цесия), но в процесния случай в хода на производството от страна на частния жалбоподател, заявител в първоинстанционното производство „“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД такъв договор не е представен.

Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл.99, ал.4 ЗЗД).

Според решение № 120/25.09.2013 г. на ВКС по т.д.№ 473/2012 г., І т.о., на което се позовава частният жалбоподател, настъпването на действието на цесията по отношение на длъжника и третите лица е обусловено от съобщаване на прехвърленото вземане от цедента на цесионера съгласно чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД.

В процесния случай такива доказателства (договорът за цесия от 12.01.2024 г., респ.доказателства за уведомяване на длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК), както се посочи, не са представени от едноличното акционерно дружество.

В частната жалба са изложени и доводи, че в процесния случай в обжалваното определение липсват указания на съда да предяви осъдителен иск съгласно чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

Разпоредбата създава задължение за съда да извести заявителя , когато откаже да издаде заповед за изпълнение, че може да предяви осъдителен иск за вземането си.Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, се прилага чл.415, ал.5 ГПК.

4

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Следва делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК във вр. с чл.415, ал.3-5 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 238/05.07.2024 г. по частно гражданско дело № 20244420100376 по описа за 2024 година на Районен съд - Никопол.

ВРЪЩА делото на РС - Никопол за продължаване на съдопроизводствените действия по изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК във вр. с чл.415, ал.3-5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5