Решение № 1616 от 30.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна М.ова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100510821 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20041631/11.06.2022г. по гр.д. № 78546 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 63-ти състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 2027782/02.11.2017г. на Е. Х. К., ЕГН ********** срещу „К.”ООД, ЕИК ******* с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й , извършено от ответника считано от 16.10.2017г.; да я възстанови за заемана преди уволнението длъжност „продавач консултант” и да осъди ответника да й заплати сумата от 10056,48лв. представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца от 16.10.2017г. до 16.04.2018г., като Е. Х. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „К.”ООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 900лв.

С Определение № 20052959/13.08.2022г. по дело № 78546/2017г. на Софийски районен съд, 63-ти състав е отхвърлена молба по чл. 248 от ГПК на Е. Х. К., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25051492/05.07.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 30.06.2022г. от ищеца Е. Х. К., ЕГН ********** в частта, в която исковете му са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на 1 материалния закон, необосновано. Посочила е, че неправилно било прието от СРС, че няма прекратяване на правоотношението. Уволнителната заповед и последващата заповед за оттеглянето на уволнителната заповед следвало да бъдат писмени и връчени на работника най-късно едновременно, за да се приеме, че има оттегляне на уволнителната заповед. Не било доказано че връчването на двете заповеди било направено едва на 16.02.2018г. с нотариалната покана. Ответникът признал че тези заповеди не й били връчени и неправилно СРС приел обратното. Към момента на подаването на исковата молба нито една от двете заповеди не й била връчена. След като оттеглянето не й било връчено, то прекратяването било в сила. Претендирала е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият- ответник по исковете К.”ООД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението е правилно. Посочило е, че твърденията в жалбата били бланкетни и вътрешно противоречиви, опровергавали се от събраните по делото доказателства Правоотношението между страните не било прекратено и до момента. С писмото от 31.10.2017г. на ищцата били изпратени и уволнителната заповед и заповедта за оттеглянето й, със същото поканил ищеца да се яви на работа. Ищцата отказала да получи писмото и това било установено по делото от приетата разписка на куриерската фирма и събраните гласни доказателства. По същият начин била оформена и разписката за писмото със същото съдържание изпратено до ищеца чрез адвоката й.

Подател на двете писма била счетоводната фирма, която го обслужвала за което имало пълномощия.Претендирал е разноски.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 25060216/29.08.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Е. Х. К., ЕГН **********. Посочила е, че определението е неправилно. Претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение било прекомерно, минималното възнаграждение по Наредбата било 510лв., не се дължало възнаграждение по осъдителния иск за обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ.

Ответникът по частната жалба К.”ООД, ЕИК ******* в предоставения срок я е оспорил. Посочил е, че определението е правилно. Делото било със сложност над средната, изисквало обсъждане на множество доказателства, релевантна била минималната заплата за неоценяемите искове, за оценяемият иск минималното възнаграждение било 830лв.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2027782/02.11.2017г. на Е. Х. К., ЕГН ********** срещу „К.”ООД, ЕИК ******* с която е поискала от съда на основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да признае за незаконно и отмени на уволнението й , извършено от ответника считано от 16.10.2017г.; да я 2 възстанови за заемана преди уволнението длъжност „продавач консултант ” и да осъди ответника да й заплати сумата от 10056,48лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца от 16.10.2017г. до 16.04.2018г. Навела е твърдения, че работила при ответника като „ продавач-консултант” по трудов договор за неопределено време, работното й място било в търговски обект на ул. ******* възнаграждението й било 1676,08лв. месечно. Посочила е, че на 15.10.2017г. след приключването на работния й ден управителят й платил всички дължими към него момент суми и я уведомил, че от следващия ден е свободна и да не идва на работа, защото обновявал персонала, това негово решение било еднолично, не било оформено писмено и не знаела основанието за същото, нямало връчване на писмено изявление за прекратяване на договора.

Посочила е, че при справка в НАП установила, че трудовия й договор е прекратен считано от 16.10.2017г. , прекратяването било незаконно, останала без работа след незаконното уволнение. Претендирала е разноски. Оспорила е претенцията за разноски на насрещната страна.

Ответникът „К.”ООД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено и към момента, месечното трудово възнаграждение на ищеца било 545лв. и допълнително такова от 0,6% за година трудов стаж, последното получено от ищеца възнаграждение за пълен отработен месец било 570,03лв. . Посочил е, че на 12.10.2017г. съобщил на ищеца, че има забележки за работата й и предложил да прекратят правоотношението по взаимно съгласие, ищцата се съгласила, но не оформили писмено същото, 12.10.2017г. издал заповед за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие считано от 16.10.2017г. и изпратил за същото уведомление до НАП.

На 25.10.2017г. получил покана от ищеца сочеща, че прекратяване на договора е незаконосъобразно и предлагала спорът да се уреди чрез обезщетение, съглашение между страните не било постигнато , преценил че оформеното уволнение не отговаря на изискванията на закона защото нямало писмено съгласие за прекратяването от работника и така със заповед от 31.10.2017г. отменил заповедта от 12.10.2017г., за което било изпратено и уведомление до НАП. С писмо от 01.11.2017г. изпратено чрез упълномощената за същото обслужваща го счетоводна фирма -„Т.А.”, изпратил на ищеца едновременно двете заповеди – тази от 12.10.2017г. и тази от 31.10.2017г. . Писмата били изпратени на ищеца лично и отделно на посочения от нея като пълномощник адвокат, но и двете писма се върнали с отбелязване, че преди обяд на 02.11.2017г. има отказ да бъдат получени.

Въпреки отказа имало редовно връчване на заповедите. Опит за връчването на двете заповеди бил направен и с друга куриерска фирма на 02.11.2017г., но същите се върнали с отбелязване, че адресати не могат да бъдат открити на адреса. С писмото от 02.11.2017г., а и след това с писма от 07.11.2017г. , на 24.11.2017г. поканил ищцата да се яви на работа, но тези пратки отново не били получени. С нотариална покана от 21.12.2017г. връчена на ищеца на 3

16.02.2018г. връчил отново двете заповеди е поискал писмени обяснения от ищеца защо не се явява на работа. Претендирало е разноски.

С исковата молба ищецът изрично е посочил, че уволнителната заповед не му е връчена, разбрал за прекратяването на договора при справка в НАП считано от 16.10.2017г., на устните изявления на работодателя от 15.10.2017г. че от утре е освободена не можела да повярва че е възможно така да се прекрати договора й.

С разпореждане от 28.01.2019г. СРС е указал на ищеца да посочи заповедта с която е прекратено правоотношението й, основанието за прекратяването и дали и кога й е връчена уволнителната заповед.

С молба вх. № 5022871/11.02.2019г. ищцата е посочила, че не й е връчена уволнителната заповед, не се подписала за получаването й, не разполага с такава.

Препис от отговора на исковата молба с приложенията му, част от които са заповеди от 12.10.2017г. и от 31.10.2017г. е връчен на ищеца на 25.08.2021г. чрез адвокат.

С частна жалба вх. № 5039286/07.03.2-19г. ищцата е посочила, че заповедта за уволнение не й била връчена, не можела да я представи защото не можела да задължи работодателя да я връчи.

П делото е приета справка от началник регистратура на СРС, съгласно която исковата молба е депозирана на 02.11.2017г. в 14:17ч.

Приета е справка от НАП, сочеща че е подадена справка съгласно която правоотношението между Е. К. и К.”ЕООД по договор от 12.01.2017г. е прекратено на 16.10.2017г.

Приет е сигнал от 18.10.2017г. ищеца до ИА”Главна инспекция по труда” за нарушение на трудовото законодателство, допуснато от ответника по прекратяване на правоотношението между тях, идентични с посочените в исковата молба.

Приет е неоспорен от страните трудов договор № 01/0394/12.01.2017г. носещ подписи за страните по него, длъжностна характеристика носеща подпис за ищеца , съгласно които ищцата се е съгласила по писмен трудов договор да работи при ответника като продавач-консултант с работно място помещения на работодателя, от които осъществява или управлява бизнеса си, понастоящем намиращи се на бул. „Ал.Стамболийски” № 233, ет.6, ап. 11 при месечно възнаграждение от 545лв. и допълнително такова за прослужено време от 0,06% на година с уговорен срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.

Приета е Заповед № EX IL/ORD/03/0525/12.10.2017г., носеща подпис за управителя на ответника, съгласно която трудовото правоотношение между страните по трудов договор № 01/0394/12.01.2017г. е прекратено считано от 16.10.2017г. по взаимно съгласие на основание на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.

Приета е покана от ищеца до ответника, съгласно която ищецът е посочил 4 на ответника, че прекратяването на трудовото правоотношение , считано от 16.10.2017г. , е незаконно, било извършено без нейно знание и съгласие, с тази покана е посочен пълномощник на ищеца адв. М. К. ул. „******* , на когото да се изпратят документ за прекратяване на правоотношението , служебни бележки, като й се плати и обезщетение.

Приета е Заповед № E X /ORD/05/0533/31.10.2017г. , носеща подпис за управителя на ответника, съгласно която на основание на чл. 344, ал.2 от КТ е отменена Заповед № EX IL/ORD/03/0525/12.10.2017г поради неоформяне писмено на постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор.

Прието е пълномощно от „К.”ООД с което е упълномощил Т.А.”ООД да го представлява пред всички държавни органи и институции, както и преди физически лица, получава, заявява, депозира документи Прието е писмо от ответника до ищеца от 31.10.2017г. с което й се изпращат Заповед № E X /ORD/05/0533/31.10.2017г. и Заповед № EX IL/ORD/03/0525/12.10.2017г., като е отправена покана да се яви при работодателя за изпълнение на задълженията й по трудовия договор от 12.01.2017г.

Прието е известие за доставяне съставено от Еконт Експрес“ООД „ обратна разписка, съгласно които на 01.11.2017г. в 15:38ч. Т.А.” чрез Т. К. е изпратил писмо на ищеца на адреса й в ж.к ******* , описващо като съдържание Заповед № E X /ORD/05/0533/31.10.2017г. и Заповед № EX IL/ORD/03/0525/12.10.2017г., като същото се е върнало с отбелязване от куриера че получателят отказва получаването на пратката, за което куриер е положил подпис и на 03.11.2017г. писмото е върнато обратно на подателя.