Решение № 697 от 21.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Варна, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100500445 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 41382/02.06.2023г., уточнена с молба с вх. № 52342/12.07.2023г., подадена от „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК 202630576, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21, чрез прокуриста С. Т., срещу Решение № 1275/18.04.2023г., постановено по гр.д. № 5112/2022г. на ВРС, 39-ти състав, с което са уважени предявените осъдителни искове, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ въззивникът да заплати на „АЛФА КОМЕРС“ ООД, ЕИК 837101357, със седалище и адрес на управление ***, сумата в общ размер от 19 988.08 лв., представляваща дължима цена за доставени стоки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата в общ размер на 4 870.18лв., обезщетение за забава за периода 25.02.2020 г. до 25.03.2022г., формирани както следва: 1. по Фактура №0000003035 от 10.02.2020г. общо задължение в размер на 7 307.89 лв., включващо: главница от 5480.56 лв. с включен ДДС; лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер 1827.33 лв. по периоди: 686.58лв. /шестстотин осемдесет и шест лв. и петдесет и осем ст./, изчислена за периода от 25.02.2020г. до 24.08.2020г., върху главницата от 13 580.64 лв. с ДДС; 434.37лв. /четиристотин тридесет и четири лв. и тридесет и седем ст./, изчислена за периода от 24.08.2020г. до 17.12.2020г. върху главницата от 13 480.56 лв. с ДДС /след погашение в размер на 100.08лв./; 706.38лв. /седемстотин и шест лв. и тридесет и осем ст./ - изчислена за периода от 17.12.2020г. до 25.03.2022г. върху главницата от 5480.56 лв. с ДДС /след погашение в размер на 8000лв./. 2. по Фактура 1

№0000003039 от 10.02.2020г. общо задължение в размер на 6 040.05 лв., включващо: главница от 4987.20лв. с включен ДДС; лихва за забава в размер на законната лихва 1052.85лв. /хиляда петдесет и два лв. и осемдесет и пет ст./, изчислена за периода от 25.02.2020г. до 25.03.2022г. върху главницата от 4987.20лв. с ДДС. 3. по Фактура №0000003051 от 17.02.2020г. общо задължение в размер на 5 733.48 лв., включващо: главница от 4741.68лв. с включен ДДС; лихва за забава в размер на законната лихва 991.80лв.

/деветстотин деветдесет и един лв. и осемдесет ст./, изчислена за периода от 03.03.2020г. до 25.03.2022г. върху главницата от 4741.68лв. с ДДС. 4. по Фактура №0000003053 от 18.02.2020г. общо задължение в размер на 5 776.84 лв., включващо: главница от 4778.64лв. с включен ДДС; лихва за забава в размер на законната лихва 998.20лв. /деветстотин деветдесет и осем лв. и двадесет ст./, изчислена за периода от 04.03.2020г. до 25.03.2022г. върху главницата от 4778.64лв. с ДДС.

Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а решението – за правилно и законосъобразно. Посочва, че ответникът в производството пред ВРС не е доказал заплащането на каквато и да е част от претендираната сума или нейната недължимост. За безспорно установено посочва наличието на облигационна връзка между страните по повод сключения договор за покупко-продажба на стоки. За правилно счита, че съдът е отразил в мотивите на решението си това, че ответникът не се е противопоставил на приемането на фактурите и няма отправени възражения към издателя им. Относимостта на представените с отговора на искова молба 4 бр. платежни нареждания към погасяване на процесните задължения по издадените фактури се счита за опровергано от ССчЕ. Излага, че видно от доказателствата по делото въззиваемата страна е предоставила на въззивника земеделска продукция, за което били издадени процесните фактури. Посочва, че твърденията за частично плащане по една от фактурите - №0000003035 от 10.02.2020 г. са били потвърдени и от заключението по ССчЕ, както и че е подробно разписан начинът на изчисление на претендираното обезщетение за забава за всяка една от фактурите, поради което счита за неоснователно изложеното във въззивната жалба, досежно изчислението на лихвите в обжалваното решение. Досежно присъдените разноски, също счита решението на ВРС за напълно правилно и законосъобразно. Поради изложеното, моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

В открито съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.

Въззиваемата страна, с писмено становище, поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на 2 обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „АЛФА КОМЕРС“ ООД , ЕИК 837101357, със седалище и адрес на управление *** срещу „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД , ЕИК202630576, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в общ размер от 19 988.08 лв., представляваща дължима цена за доставени стоки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата в общ размер на 4 870.18лв.- обезщетение за забава за периода 25.02.2020 г. до 25.03.2022г.

В исковата молба ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по силата на сключени между страните неформални договори за търговска покупко-продажба, дружеството ищец, в качеството му на доставчик е доставило в периода 05.11.2019 г. - 18.02.2020 г. на ответника, като купувач стоки – селскостопанска продукция. За извършените доставки са издадени Фактура №0000003035 от 10.02.2020г.; Фактура №0000003039 от 10.02.2020г.; Фактура №0000003051 от 17.02.2020г.; Фактура №0000003053 от 18.02.2020г. , по които е извършено частично плащане. Неплатеното задължение към настоящия момент възлиза на 19 988.08 лв. Въпреки приемането на стоките и изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът – купувач не е изпълнил оставащото непогасено задължение за плащане на дължимата цена на доставените стоки. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално изпълнение. Върху просрочената главница ответникът дължи и обезщетение за забава на плащанията за периода от изтичане на 14 дни след приемане на стоката до 25.03.2022г. Обективирано е искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва по основание и размер заявените претенции.

Твърди, че сумите по сочените фактури са заплатени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е налице спор, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че страните са в трайни търговски отношения по силата на сключени неформални договори за търговска продажба на селскостопанска продукция. Договорът е неформален и е материализиран в 3 издадените данъчни фактури, приложени към делото. В тях са отразени съществените елементи на сделката - страни, вид и количество на стоката, както и уговорената цена с ДДС. Тяхното приемане не се оспорва от получателя, а и това се установява от приетата съдебно-счетоводна експертиза, доколкото издадените фактури са включени в дневника за покупките в счетоводството на въззивника, което несъмнено свидетелства за постигнатото взаимно съгласие за сключване на сделките и признаване на извършените доставки. Представени са товарителници към всяка от фактурите, подписани от двете страни, удостоверяващи изпращането и приемането на стоките. В подкрепа на описаните отношения между страните свидетелстват и разпитаните в първоинстанционното производство свидетели – служители на ищцовото дружество.

Съгласно чл.327 ТЗ, купувачът е длъжен да заплати цената на стоката в момента на нейното предаване, или при издаване на документите, даващи му право да я получи. В четиринадесетдневния срок за изпълнение съгласно чл.

303а, ал. 3 ТЗ не са постъпили плащания за погасяване на задълженията.

Твърдените от ответника за заплатени суми са изследвани от вещото лице по ССчЕ и съпоставени с достъпната счетоводна информация за двете дружества, като се заключава единствено частично погасяване на дълга по фактура № 0000003035/10.02.2020г., като след отразеното плащане е останал остатък в размер на 5 480,56 лева. Задълженията по останалите фактури не се доказва да са погасени. Неизпълнението от страна на въззивника се потвърждава и от ангажираните пред първата инстанция гласни доказателства.

С оглед гореизложеното, въззивният състав намира облигационните отношения между страните за безспорно установени. Въз основа на тях са извършени описаните по фактурите доставки, а с приемане на стоките без възражение и отразяване на фактурите в дневника за покупки на получателя се потвърждава изпълнението на задълженията от страна на продавача /въззиваемата страна/. Задължението на купувача /въззивника/ да заплати получената стока обаче не се доказа, тъй като представените доказателства за плащане не са относими към погасяване на дължимата продажна цена по процесните фактури, поради което, настоящият съдебен състав приема, че е налице неизпълнение на задълженията от негова страна. Изложеното обуславя извод за основателност на главната претенция, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава върху главниците, считано от възникване на задължението за плащане по всяка една от тях е също основателна и установена по размер и следва да бъде уважена в цялост.

Поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане, представените доказателства и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, разноските, сторени в настоящото производство в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение, се присъждат в полза на въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното, съдебният състав

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1275/18.04.2023г., постановено по гр.д.

5112/2022г. по описа на Районен съд - Варна, 39 съдебен състав.

ОСЪЖДА „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ " АД, ЕИК 202630576, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап. 21, да заплати на „АЛФА КОМЕРС“ ООД, ЕИК 837101357, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща сторени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.