Определение № 8609 от 24.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8609 гр. Варна, 24.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20263110104316 по описа за 2026 година

Настоящото производство е образувано въз основа на предявена искова молба с обективно съединени установителни претенции по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, с правно основание по чл.240, ал.1 от ЗЗД и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД, от страна на ищеца Г. Т. Х. от гр. Варна, чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК – Варна, против ответницата И. К. К. от гр. Варна. Претенцията на ищеца е съдът да признае за установено, че ответницата му дължи сумата в размер на 8500 евро, ведно със законната лихва от 05.03.2026 год. до окончателното изплащане, представляваща първата дължима по договор за заем от 10.09.2025 г. вноска с настъпил на 01.02.2026 г. падеж, както и обезщетение (договорна лихва) за забава върху горната сума в размер на 51.23 евро за периода от 11.02.2026 г. до 04.02.2026 г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение №69/09.03.2026 г., издадена по ч.гр.д. 1654/2026 г., по описа на ВРС.

Установителното производство е образувано след като е било проведено горепосоченото заповедно производство, по което с издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, съдът е разпоредил длъжникът И. К.

К. да заплати на кредитора Г. Т. Х. сумите: 8 500,00 EUR (осем хиляди и петстотин евро), представляваща главница - първа вноска, представляваща част от заетата сума, дължима съгласно договор за паричен заем, сключен на 10.09.2025 г., ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 51,23 EUR (петдесет и едно евро и 23 цента), представляваща договорна лихва, дължима съгласно чл. 5 от договора за паричен заем, сключен на 10.09.2025 г. за периода от 11.02.2026 г. до 04.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 560,00 EUR (петстотин и шестдесет евро), държавна такса в размер на: 145,37 EUR (сто четиридесет и пет евро и 37 цента). По заповедното производство е бил издаден и изпълнителен лист, а въз основа на него е било образувано изпълнително дело №20268950400707 по описа на ЧСИ Л. С., рег.

№895, район на действие ОС Варна. По заповедното производство длъжникът И. К. К. е 1 депозирала възражение на осн. чл.414 от ГПК вх.№ 33533/27.04.2026 г., поради което и съдът е указал на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.

С молба вх. №50379 от 23.06.2026 г., депозирана по настоящото производство, длъжникът И. К. К. е направила искане на основание чл.420, ал.5, във вр. с ал.2, т.1 и 3 и ал.1 от ГПК за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист.

Съдът счита искането за неоснователно по следните съображения: В молбата на ответницата се сочи, че вземането по заповедта за изпълнение не се дължи и едновременно с това, че неправилно е изчислен размерът на вземането по договора. В условията на евентуалност, в случай, че производството не бъде спряно на осн. чл.420, ал.1 от ГПК, ответницата моли то да бъде спряно на осн. чл.420, ал.1 от ГПК, като й се укаже какъв размер на обезпечение да бъде внесен. Ответницата не е представила към молбата си никакви доказателства за това, че вземането не се дължи /по изискването на закона те следва да са писмени/. Такива не са били представени и към подаденото от нея възражение по заповедното производство. Липсват и такива за неправилно изчислен размер на вземането, но от друга страна това основание за спиране на изпълнението е относимо към договор, сключен с потребител, какъвто не е настоящият случай. Също така за да бъде постановено спиране на изпълнителното производство на основание чл.420, ал.1 от ГПК е необходимо да бъде представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД (залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека), като то следва да е вече учредено към момента на искането за спиране на изпълнението, а не да е изразена готовност за бъдещо обезпечение. Съдът няма служебно задължение да дава възможност на длъжника за представяне на обезпечение. Също така обезпечението трябва да е в размер на дължимата сума към момента на искането за спиране на изпълнението. Тези условия в настоящия случай не са изпълнени, поради което и молбата на ответницата следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената от И. К. К., ЕГН ********** от гр. Варна на основание чл.420, ал.5, във вр. с ал.2, т.1 и 3 и ал.1 от ГПК, за спиране на изпълнението по изпълнително дело №20268950400707 по описа на ЧСИ Л. С., рег. №....., район на действие ОС Варна.

Определението подлежи на обжалване пред ОС Варна в едноседмичен срок от връчването му на ответницата.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2