Решение № 325 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000502649 по описа за 2025 година

С решение № 203 от 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 137/2025 г. по описа на Окръжен съд – Перник, Община Перник е осъдена да заплати на Б. Е. Н., ЕГН ********** сумата от 14 000 лв. ( 7 158,08 евро) - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане ( болки, страдания, неудобство, невъзможност да се поддържа лична хигиена без помощ) вследствие на пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в Перник на дата 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта - 17.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 29 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Против този съдебен акт, в неговата отхвърлителна част, е постъпила въззивна жалба от Б. Е. Н., който намира, че постановеното решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че при определяне размера на обезщетението съдът не е съобразил в достатъчна степен тежестта и характера на претърпените травматични увреждания, както и интензитета на преживените емоционални и психически страдания.

Поддържа, че не е отчетено и въздействието на допълнителните стресови фактори, настъпили в резултат от инцидента, а именно преживеният страх, че може да бъде прегазен на пътя, невъзможността да спи, продължаващите и към момента на изготвяне на съдебномедицинската експертиза болки в дясната лакътна става вследствие на многофрагментното счупване, невъзможността да излиза и да полага труд, както и продължителността на възстановителния процес. Сочи още, че съдът е подценил и понесените битови неудобства, включително притеснението, че въпреки възрастта му се е наложило да бъде обслужван от майка си, както и не съобразил нарастваща инфлация в периода от настъпването на вредата до настоящия момент.

Насрещната страна в производството - Община Перник - е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

1

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Предявеният иск е по чл.49 ЗЗД.

Б. Е. Н. основава иска си на твърдения, че на 17.07.2024 г., около 00:30 ч., при управление на велосипед в гр. Перник, кв. „Църква“, по ул. „Добри Миланов“, в района на жилищен имот № 15, е попаднал в необозначена и незабележима дупка, образувана от хлътване на асфалтовата настилка, на улично платно с множество дупки и неравности, вследствие на което е бил изхвърлен встрани от велосипеда и е паднал в близост до уличния бордюр. Поддържа, че при инцидента е получил силни болки в дясната ръка, лявото коляно, лявата ръка, двете подбедрици, дясното ходило и главата, като от ръката и главата му е текла кръв, не е могъл сам да се изправи от платното и с големи усилия е успял да се свърже със свой приятел, който незабавно се е отзовал. Завел го в дома си, промил раните и го закарал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – гр. София, където по спешност му е извършена компютърна томография на дясната лакътна става, установена е многофрагментна вътреставна фрактура на проксималната част на лъчевата кост, а при прегледа в спешен кабинет по ортопедия и травматология са констатирани и охлузни рани по лявото коляно, левия лакът, двете подбедрици и палеца на дясното ходило, както и травма в областта на главата, без данни за счупване на черепни кости. Твърди още, че е бил приет в отделение по артроскопска хирургия, където му е извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация на радиус и улна, както и закрита репозиция, последвана от гипсова имобилизация, след което е бил изписан за домашно лечение с назначена медикаментозна терапия и рехабилитация. Поддържа също, че при двата последващи контролни прегледа е било установено, че фрактурата не е зараснала, поради което му е назначена терапия с мека имобилизация, като е преминал през две болезнени рехабилитационни процедури и е бил неработоспособен за значителен период от време от 17.07.2024 г. до 27.11.2024 г.

Поддържа, че още в момента на инцидента е преживял силен страх и стрес, породени от състоянието на пълна безпомощност, в което е изпаднал – сам на пътното платно, без възможност да се изправи, при опасност да бъде блъснат от преминаващо превозно средство. Излага още, че за продължителен период след случилото се е страдал от безсъние, изпитвал е тревожност поради невъзможността да упражнява трудова дейност, а обичайните му социални контакти са били чувствително ограничени. Твърди също, че е понасял значителни физически болки и страдания не само непосредствено след травмата, но и в хода на лечението – при наместването на счупването и при последвалите рехабилитационни процедури за възстановяване движението на ръката. Сочи, че останалите увреждания по главата, лявата ръка, двете подбедрици и дясното стъпало допълнително са влошили общото му състояние. Поддържа и че за определен период не е бил в състояние да се обслужва сам и е разчитал на помощта на майка си.

Твърди, че така претърпените неимуществени вреди са пряка последица от настъпилото произшествие, което от своя страна се дължи на неизпълнение на задължението на Община перник да поддържа в изправност пътните участъци, които са нейна собственост и за които носи отговорност по поддържането им.

Ищецът смята, че обезщетение в размер на 29 000 лв. (14 827,46 евро) е справедливо и ще репарира претърпените от него неимуществени вреди.

С подадения отговор на исковата молба Община Перник е оспорила предявения иск.

Не е оспорила твърденията, че на 17.07.2024 г., около 00:30 ч., в гр. Перник, кв. „Църква“, на ул. „Добри Миланов“, в района на жилищен имот № 15, при управление на велосипед ищецът е попаднал в необозначена и незабележима дупка, образувана от хлътване на асфалтовата настилка, но е релевирала възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка е поддържала, че ищецът е могъл да избегне опасността при полагане на обичайна грижа и внимание, доколкото улицата е била осветена, а пътната настилка – суха. Посочила е още, че ищецът познава района и често преминава през този пътен участък, поради което е бил наясно със състоянието му и е могъл да избере друг маршрут за 2 придвижване в тъмната част на денонощието.

Оспорила е размера на претендираното обезщетение за причинените неимуществени вреди като прекомерен както предвид вида и характера на претърпените болки и страдания, така и предвид наличието на съпричиняване.

За установяване на твърденията си ищецът е представил по делото медицински документи, удостоверяващи здравословното му състояние. Същите са били съобразени от назначената съдебно-медицинска експертиза и не следва да бъдат обсъждани поотделно от съда, доколкото преценката им изисква специални знания.

Като писмени доказателства по делото са представени шест броя болнични листове, които удостоверяват, че въззивникът Б. Е. Н. е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 17.07.2024 г. до 27.11.2024 г., както и трудов договор, от който е видно, че към момента на настъпване на процесното увреждане същият е упражнявал трудова дейност при работодател 149 Средно училище „Иван Хаджийски“ като учител по хореография.

В хода на процеса е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, извършена от вещо лице д-р Кирил Симеонов, специалист по ортопедия и травматология.

От заключението на същата става ясно, че въззивникът Б. Е. Н. е получил многофрагментно счупване на проксималната част на лъчевата кост на дясната ръка, в горния й край. Предприето е консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация на дясна лакътна става. При нормално протичане на лечебния процес пълно възстановяване настъпва за период от 3-4 месеца, но конкретно при въззивникът при контролен преглед, извършен на 07.11.2024 г. е установено непълно функционално възстановяване, което обаче към момента на извършване на прегледа от вещото лице на 12.06.2025 г. не се констатира и ръката е възстановила функционалността си без дефицити. Посоченото травматично увреждане е довело до затруднения от хигиенно-битово естество за период от три седмици, поради наличието на гипсова имобилизация.

В резултат от падането въззивникът е получил и допълнителни травматични увреждания – контузия на главата с челно охлузване в ляво и охлузвания в областта на двете подбедрици и глезенни стави. Възстановителния период за тези травми е около 15 дни.

Вещото лице е заключило, че описаните травматични увреждания могат да настъпят при описания в исковата молба механизъм.

В рамките на проведеното открито съдебно заседание на 24.06.2025 г. вещото лице е посочило, че е напълно възможно счупването на лакътната кост на въззивника да настъпи при описаното от него падане, при което ударът се посреща с обърната длан и силата му минава под нея и се чупи или долу или горе. При такъв тип фрактури гипсовата имобилизация се поставя за максимално кратък срок, тъй като раздвижването е много трудно. Вещото лице е посочило, че търпените физически болки пряко от счупването са били най-интензивни в първите две седмици, тъй като в този период болката идва от триенето на костните фрагменти. След две седмици започва процес по срастване, при който болката намалява по интензивност. След премахването на имобилизацията обаче започва болка от раздвижването на мускулите, връзките и сухожилията за период от около 3-4 седмици като по принцип пълно отшумяване на болката се очаква да настъпи след около 4 месеца.

Периодът на реална неработоспособност е около 5 месеца. Вещото лице е посочило и че към момента на проведения от него преглед, въззивникът се е оплаквал от болки в ставата, което намира, че е възможно поради факта, че счупването е многофрагмено.

Въззивният съд намира, че заключението на вещото лице е компетентно дадено и поради това следва да бъде ценено при формиране на правните изводи.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля И. С. И. се установява, че на 17.07.2024 г. въззивникът е бил в неговия дом в ***, тъй като пренасяли вещи от апартамент. Към 23 часа хапнали, поседели малко на двора и Б. Е. Н.си тръгнал към къщи с колелото. След малко му звъннал 3 по телефона и му казал, че е паднал на улицата на около 350 метра от къщата му. Отишъл да му помогне и видял, че лежи на пътя и по него има кръв на много места. Бил много уплашен, а и свидетелят се стреснал от вида му. В началото не можел да го вдигне сам от земята, но успял с помощна на жена си да го заметне на рамото си и така отишли в дома му.

Съпругата на свидетеля промила раните на въззивника и той го откарал в Пирогов. Там му поставили гипс за около 40 дни и останал в болницата 3 дни. Родителите му поели грижите за него докато бил там, а и след това, а свидетелят лично също е ходил да му помага да се обслужва вкъщи, тъй като много го боляло.

Свидетелят посочва, че Б. Е. Н. му е споделял, че много го боли от раздвижването и че не може да спи нощем и има кошмари, свързани с падането. По принцип въззивникът бил общителен човек, но след като излязъл от болницата не искал да говори с никой и да излиза.

Бил тъжен, унил и отчаян. Не можел да ходи и на работа и бил около 4-5 месеца в болничен.

По отношение на пътния участък, в който се е случило падането, свидетелят установява, че улицата е като „лунен пейзаж“, а и въпреки, че има осветление, някой лампи липсват, включително точно там, където е паднал въззивникът. Към момента на разпита дупката обхваща и двете ленти на пътното платно. Сочи, че през юни 2025 г. Общината е започнала ремонт на улицата.

Свидетелят З. Д. Н., майка на въззивника, установи показанията си, че синът й отишъл да помага на приятел да преместят мебели и така и не се върнал цялата нощ. На сутринта приятелят му минал през тях и им казал какво се е случило. Когато отишла при него в болницата той бил много изплашен, имал много натъртвания, рани по главата, краката и ръцете и гипс на лявата ръка. Свидетелката се грижела за него вкъщи до възстановяването му. Промивала раните му, а в периода, докато успее да раздвижи ръката си, му помагала да се храни, да се къпе, да се облича и да ходи до тоалетна, тъй като изпитвал много силни болки и не можел да се обслужва сам.