Акт № 4151 от 10.11.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4151 гр. Варна, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110102615 по описа за 2026 година

Предявен e иск от М. Д. И. срещу *** АД, ЕИК *** с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. чл. 448 КЗ. за заплащане на застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка по застрахователна полица №65001317 по Задължителна застраховка „Трудова злополука“, в размер на 5 000 евро, представляваща част от цялата сума от 128 334 евро обезщетение за причинена трудова злополука, настъпила от ПТП на 22.11.2024г. в гр.

Варна, ведно със законната лихва, считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с трудов договор № 235 от 11.09.2020г. е назначен на работа в Кораборемонтен завод „Одесос“АД гр.Варна като приема да изпълнява длъжността - Корпусник, корабостроене и кораборемонт. На 22.11.2024г. по време на работа на палубата на моторен кораб, лицето пада от височина 4м., като получава гръбначно-мозъчна травма, следствие на които са проведени гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с малък и среден обем и сложност. Окончателната диагноза е – закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област. Следва консервативно лечение и експертно освидетелстван съгласно Експертно решение №91180 от зас. №133 от дата 16.07.2025г. е трайно неработоспособен в размер на 99% ТНР. За злополуката веднага е уведомен работодателя, като същия на осн.чл.57 от КСО е уведомил НОИ за настъпилата трудова злополука.

Излага, че по ПОЛИЦА по застрахователен договор № 65001317 по Задължителна застраховка „Трудова злополука“, сключена между работодателя в качеството му на Застраховащ и *** АД ищецът е посочен под № 360 в приложението към полицата. На 17.12.2025г. Животозастрахователна компания Съгласие, е изплатила по банкова сметка на ищеца, сумата от 13 565.44 лева.

Ищецът счита, че платената сума в размерна 13 566.44 лева е част от цялата сума посочена в последната графа в размер на 274 344.00 лева. Аритметически пресметнато, остатък за доплащане се равнявана 271 600.56 лева (99% от 274 344лв.), приравнена към 1 евро по курс 1.95583 лева е 138 867.16 евро, остатък от задължение за изплащане на застрахователната сума по застрахователната полица посочена по-горе. Поради неизпълнение предявява иска си пред съда. Претендира разноски.

Ответникът в едномесечния срок за отговор оспорва иска. Счита иска за неоснователен, поради което го оспорва по основание и по размер.

Излага, че ищецът е бил застраховано лице по две застраховки „Трудова злополука“, сключени между неговият работодател (Кораборемонтен завод „Одесос“ застрахователен АД) и *** АД. За първата е издадена полица по договор № 65001317 (която ищецът посочва в исковата си молба), в чийто период на застрахователно покритие (от 00:00 ч. на 15.02.2024г. до 24:00 ч. на 14.02.2025г.) настъпва трудовата злополука (22.11.2024г.). За втората е издадена полица по застрахователен договор № 65001459, чийто период на застрахователно покритие е от 00:00 ч. на 15.02.2025г. до 24:00 ч. на 14.02.2026г. Счита, че в периода на застрахователното покритие по втората полица настъпва застрахователно събитие, което обуславя изплащането на застрахователно обезщетение. Тъй като, датата на застрахователното събитие е датата на ЕР на ТЕЛК – 16.07.2025г.Застрахователната сума по двете полици е различна. По първата полица (№ 65001317) застрахователната сума е тази, която ищецът посочва в исковата молба – 274 344.00 лв. По втората полица (№ 65001459) обаче застрахователната сума е 241 332.00 лв. В настоящия случай, застр. обезщетение е изчислено на базата на застрахователната сума (241 332.00 лв.) по втората полица (№ 65001459.

Твърдението на ищеца в исковата молба, че застрахователната сума, въз основа на която е изчислено застрахователното обезщетение е 274 344.00 лв., ответникът счита за изцяло неоснователно.

Отбелязва, че трудовата злополука възниква в резултат на височинна травма - по време на работа ищецът пада от височина и в следствие на падането получава гръбначно мозъчна травма, за която е лекуван оперативно вертебропластика на тялото на ЛІ (първи поясен прешлен). Но според ЕР на ТЕЛК основното заболяване (водещата диагноза) e „Двустранна невросензорна загуба на слуха“ – 65 %. Във визираното ЕР на ТЕЛК обаче никъде не е отбелязана диагноза „Черепно мозъчна травма“, която да е довела до травматично възникнала слухозагуба - силно намален слух и шум и в двете уши с еднакви слухови криви за слухозагуба. Също така, няма предилекция слухозагубата в едно от двете уши, което се получава при контузия на главата в лява или дясна хемисфери. Ответникът заключава, че водещата диагноза „Двустранна невросензорна загуба на слуха“ – 65 % (посочена в ЕР на ТЕЛК) не е във връзка с трудовата злополука на ищеца.

Ответникът посочва начина, по който се изчислява процента трайно намалена работоспособност по определена Методика, ситуирана в Наредбата за медицинската експертиза. Излага, как е изчислено в случая дължимото от застрахователя обезщетение.

Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва върху застрахователното плащане, предвид акцесорният му характер. Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на иска за присъждане на законна лихва. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и страна и прави следните правни изводи.

Видно от трудов договор №235/20г. М. И. е заемал длъжността „корпустник, корабостроене и кораборемонт при Кораборемонтен завод Одесос АД.

За настъпилата трудова злополука е съставен протокол от 25.11.2024г. от комися на КРЗ Одесос АД-Варна, видно от който на М. Д. И. на 21.11.2024г. на м/к Jan пада от височина 3 метра и претърпява травма на гръбначен стълб.

2

Представят се Епикриза по ИЗ № 3297 от МБАЛ Св.Анна – Варна АД и Епикриза по ИЗ № 14338 от МБАЛ Св.Анна – Варна АД във връзка със здравословното състояние на ищеца.

С Експертно решение № 91180 от 133/16.07.25г. на УМБАЛ Канев АД гр.Русе издадено след освидетелстване за работоспособност по документи по реда на чл. 40, ал. 1, т.

3 ПУОРОМЕРКМЕ, е определена 99 % ТНР за срок от 2 години, до 01.07.2027 г., с начална дата на инвалидизация 23.11.2022 г., с водеща диагноза "двустранна невросензорна загуба на слуха", и общо заболяване – "двустранна невросензорна загуба на слуха".

От изслушаната СМЕ на в. л. д- р Р. М. и д-р П. Г., дадена обективно, компетентно и безпристрастно, въз основа медицинската документация по делото и извършен оглед на медицински документи от вещото лице, която съдът кредитира, и от неговите обяснения в съдебно заседание, се установява, че пряка връзка между травмата на лумбален прешлен и двустранното невросензорно намаление на слуха няма. При ищеца са налице множество други предпоставки за двустранно невросензорно намаление на слуха. Не е възможно каквато и да е травма в поясната област да доведе пряко до невросензорна загуба на слуха.

Травма на черепа и в частност слепоочната кост, където е хода на слуховия нерв може да доведе до такива нарушения на слуха. B мотивите на ТЕЛК не се коментира травматичното увреждане счупване на прешлен. Да, налице са предразполагащи фактори при ищеца за двустранно невросензорно намаление на слуха — възраст, професионално излагане на шум и вибрации. Заболявания като захарен диабет, невропатия и ангиопатия, които са налице при ищеца допринасят за тежестта на невросензорното намаление. Всяко едно от тези заболявания и състояния само по себе си може да доведе до невросензорна загуба на слуха и влошаване на съществуваща такава, а при комбинация от фактори намалението на слуха се очаква да е по-сериозно. В представените медицински документи няма данни за проследяване във времето на състоянието на слуха преди и след излагане на рискови фактори. Пряка връзка между травмата на лумбален прешлен и двустранното невросензорно намаление на слуха няма. Изхождайки от представената медицинска документация при ищеца са налице множество фактори, предпоставки и заболявания, водещи до увреждане функцията на слуховия нерв и до двустранна невросензорна загуба на слуха.

Предявен е иск от трето ползващо се от застрахователната полица лице за изплащане на дължимата по групова застраховка "Злополука" застрахователна сума в резултат на настъпил покрит застрахователен риск.

За да се ангажира функционалната отговорност на застрахователя по този вид застраховка, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за групова застраховка "Злополука" между работодателя на наследодателя на ищцата и ответното дружество; 2.) настъпването в периода й на действие на покрит риск на застрахователно събитие – трудова злополука; 3.) наличието на причинно-следствена връзка между злополуката и настъпилата трайна неработоспособност, както и 4.) размера на дължимата застрахователна сума. Доколкото разпоредбата на чл. 463, съответно – чл. 461 от КЗ са в част 4-та от КЗ "Застрахователен договор", са приложими и изискванията на чл. 380 КЗ - лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, наличие валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Заболяване“ между Кораборемонтен завод „Одесос“ застрахователен АД и ответното дружество *** АД по застрахователна полица №65001317 по Задължителна застраховка „Трудова злополука“, в чийто период на застрахователно покритие (от 00:00 ч. на 15.02.2024г. до 24:00 ч. на 14.02.2025г.) настъпва трудовата злополука (22.11.2024г.).

Страните не спорят и че на 11.02.2025 г. между ответника и КРЗ Одесос АД е 3 сключена следваща Полица № 65001459 за Групова застраховка "Задължителна трудова злополука", по която са застраховани лица по Приложение № 2 – Списък на застрахованите лица. Договорът е сключен за срок от 1 година, считано от 00. 00 часа на 15.02.2025 г. до 24.

00 часа на14.02.2026 г. Ищецът фигурира в списъка към тази полица от под № 50 с месечно брутно възнаграждение от 2873 лв. при застрахователна сума 241 992 лева, което доказва твърдението му, че е застраховано лице по подобен на първия застрахователен договор за групова застраховка "Злополука и заболяване" при същия застраховател и за него има непрекъснатост на застрахователното покритие.

На 11.11.2025 г. ищецът е подал към ответника Искане за плащане по застрахователен договор № 65001495 за трайно намалена или загубена работоспособност. На 13.11.2025 г. ищецът е подал към ответника Искане за плащане по застрахователен договор № 65001317 за трайно намалена или загубена работоспособност.

Няма спор, че за трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука ответникът е заплатил на ищеца сумата от 13 656,44 лв. /6935,90 евро по застрахователна полица №65001459. Ищецът признава получаване на тази сума като обезщетение за трайна неработоспособност, настъпила от процесната злополука от 22.11.2024 г.

Съгласно чл. 7 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите по риска "трудова злополука"/НЗЗРСРТР/,, покритите от застраховка "трудова злополука" рискове са смърт, трайна или временна неработоспобност, а съгласно чл. 9 от Наредбата, обезщетенията, които се дължат при настъпило застрахователно събитие са фиксирани.

При трайно намалена работоспособност, обезщетението е процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента на трайна намалена работоспособност, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността. / чл. чл. 9, ал. 2 НЗЗРСРТЗ/.

При временна неработоспособност се изплаща процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, в зависимост от продължителността на работоспобността, а ако е над 121 календарни дни – 10 на сто/ чл. 9, ал. 3 НЗЗРСРТЗ. /

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d4f7766-e97e-4af7-9d2d-a3ee75357c47