Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 776/2025
Вид
Решение № 297
Подписан
30.06.2026
Състав
Цвета Павлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900776 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от П. С. С., ЕГН ********** срещу „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

15 338,76 евро (30 000 лв.) – част от вземане в общ размер на 30 677,51 евро (60 000 лв.), съставляващо горница над вече заплатените му доброволно от ответника 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания вследствие телесни увреждания – счупване и разместване в дясна тазобедрена става, ангажираща главата на бедрената кост и ставната ямка, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2024 год. – датата на предявяване на извънсъдебна претенция пред ответника, до окончателното й заплащане, и

3 445,69 евро (6 739,19 лв.) – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение на горепосочените телесни увреждания, ведно със законната лихва от 19.08.2025 год. – датата на отправяне на извънсъдебната претенция към ответника за сторените имуществени разходи в пълен размер до окончателното заплащане на обезщетението, произтекли от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2024 год., около 22:30 ч., в гр. Варна, по вина на Г.С.Н, като водач на лек автомобил „Ситроен C3“, рег. ****, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 17.09.2024 год., около 22:30 ч., в гр. Варна, водачът 1 на лек автомобил „Ситроен C3“, рег. **** - Г.С.Н, е предприел маневра за завой наляво, за да навлезе в крайпътна територия на ул. „Тодор Влайков“ № 24, без да подаде ляв мигач за маневрата, която ще предприеме, вследствие на което е настъпило съприкосновение между автомобила и движещият се зад него със самостоятелно електрическо превозно средство (тротинетка) ищец, като последният е получил счупване и разместване в дясна тазобедрена става, ангажираща главата на бедрената кост и ставната ямка. След първоначалното си приемане в МБАЛ „Св. Анна“ АД гр. Варна, на 02.10.2024 год. в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна е претърпял операция под обща анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Физическите травми са довели до ограничаване на движенията му, наложили са спазване на постелъчен режим, с предписание за използване на помощни средства и са породили необходимост от ежедневна помощ от семейството му. Ищецът сочи, че е бил в продължителен отпуск по болест, попречило му да полага труд.

Счита, че всичко това е довело до трайно нарушаване в качеството му на живот, ограничило е възможността му да общува с близки хора, да бъде самостоятелен и независим от чужда помощ. Излага, че и към момента на депозиране на исковата молба неблагоприятните последици от произшествието не са преодолени, а видът и характерът на счупването обуславят възможност за други увреждания в бъдеще, които трудно биха били преодолени дори от млад човек. Вследствие процесното произшествие е било образувано АНД № 75/2025 год. на Военен съд – гр. Сливен, завършило със споразумение, с което водачът на лекия автомобил е признал виновното причиняване на средна телесна повреда на ищеца. Твърди се, че към датата на произшествието по отношение на автомобила е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество, към което е била отправена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с писмо с вх. № РК014 10600/17.10.2024 год. По същата се признава, че застрахователят е заплатил единствено сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди след определяне на съпричиняване от пострадалия в размер на 50%, но не е взел отношение касателно искането за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи сторените от ищеца имуществени разходи за лечение.

Доброволното плащане ищецът разглежда като признание на настоящия иск по основание. Претендира се обезщетяване и на имуществени вреди в размер на 3 445,69 евро (6 739,19 лв.), състоящи се от разходи по фактури, описани в молба с вх. № 37884/29.12.2025 год. – л. 64 от делото.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по исковата молба постъпва отговор от ответното дружество, с който исковете се оспорват по основание и размер и се отправя искане за отхвърлянето им в цялост. Признава се наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на произшествието по отношение на лек автомобил „Ситроен C3“, рег. ****, вината на водача на последния, неподаването на светлинен сигнал от виновния водач при извършването на 2 маневрата, при която е настъпило произшествието, получаване от ищеца на травматичните увреждания, описани в исковата молба и връзката им с произшествието, отправянето към него на извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца на 17.10.2024 год. и изплащането на сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди, настъпването на имуществените вреди, техния размер и връзката им с катастрофата. Твърди, че плащането е извършено на 10.10.2025 год. по образуваната щета № 1500126280. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в обем 50%, изразяващо се в управление на електрическата тротинетка след употреба на алкохол с концентрация в кръвта му над законоводопустимия размер, попречило му да реагира своевременно и да избегне удара чрез спиране преди мястото на удара, въпреки съществуващата за това възможност, или чрез отклонение в дясно на траекторията си на движение. В евентуалност възразява, че ищецът не е спазвал безопасна дистанция от лекия автомобил. Твърди и че макар виновният водач да не е подал светлинен сигнал, ищецът е могъл да проследи движението му и да предвиди маневрата. Счита, че вследствие съпричиняването редуциран следва да бъде размерът на двата иска. Оспорва се като завишен размерът на иска за неимуществени вреди на база възражения за цялостно преодоляване на неблагоприятните последици от произшествието в здравословен аспект. Признава се, че възстановителният период е бил по продължителен предвид характера на травмата. Оспорва се началната дата на претенцията за акцесорна лихва по иска за имуществени вреди.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК постъпва допълнителна искова молба, с която ищецът изцяло поддържа заявеното в първоначалната такава. Оспорва възраженията, релевирани от ответника. Внася се корекция относно началната дата на претенцията за законна лихва по иска за имуществени вреди 19.08.2025 год., явяваща се датата на пълното предявяване на извънсъдебната претенция за имуществени вреди, до окончателното й заплащане. Уточнява се и че искът за имуществени вреди обхваща разходите, сторени за лечение на ищеца.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК постъпва отговор по допълнителната искова молба, с който ответникът поддържа изцяло първоначалния си отговор.

Заявява, че възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не следва да се разглежда като признание на базовия размер на обезщетението. Счита, че изявленията на страните в тази връзка, както и по отношение на съпричиняването не обвързват съда и зависят от конкретно установените факти по делото.

Реферира към постановките на ТР 1/2021 год. на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание, ищецът, чрез двама надлежно оправомощени процесуални представители, отправя искане за уважаване на исковете и за присъждането на деловодни разноски.

Ответникът, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, моли за отхвърляне на исковете и за присъждането на деловодни разноски.

3

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното: по силата на влязло в сила на 01.10.2025 год. споразумение, сключено между Г.С.Н и Военно-окръжна прокуратура – гр. Сливен, одобрено по АНД № 75/2025 год. по описа на Военен съд – гр. Сливен, обвиняемият Г.С.Н се признава за виновен за това, че на 17.09.2024 год., около 22:30 часа, в гр.

Варна, при управление на собствения си лек автомобил с марка „Ситроен“, модел „Ц3“ с рег. ****, по ул. „Тодор Влайков“ в посока бул. „Христо Ботев“, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал.1 от ЗДВП и чл. 26 от ЗДВП, като извършил маневра за завой наляво, за да навлезе в крайпътна територия на ул. „Тодор Влайков“ №24 и се отклонил наляво по платното за движение, без да подаде ляв светлинен пътепоказател и да пропусне движещия се след него водач на електрическо превозно средство, вследствие на което допуснал пътно транспортно произшествие с движещото се зад него индивидуално електрическо превозно средство (тротинетка), управлявано от П. С. С., в резултат на което по непредпазливост му причинил наранявания от характер на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване и разместване (фрактура-луксация) в областта на дясната тазобедрена става, ангажираща главата на бедрената кост и ставната ямка, обуславяща трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3-4 месеца престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б", вр. чл.342, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 375а, ал. 2 от НПК му е наложено наказание „глоба“, с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.

По делото е проведена КСМАТЕ, заключението по която съдът цени като пълно и обективно дадено. Според констативно-съобразителната му част двете ППС-та са се движили, предходно на удара, в една и съща посока – по ул. „Тодор Влайков“ в посока към центъра на града, като при номер 24, лекият автомобил е предприел маневра ляв завой за навлизане спрямо левия тротоар, а от управлявано от ищеца индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС, „тротинетка“) е предприето изпреварването му отляво.

Според разпита на вещите лица, изготвили заключението по допълнителната комплексна автотехническа и компютърна експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, не може да се установи кога е започнала маневрата на ищеца за изпреварване на автомобила – преди или след започването на маневрата завой наляво на автомобила. Към момента на удара лекият автомобил е заемал лявата насрещна пътна лента при приблизително перпендикулярно разположение спрямо левия за него тротоар. Ударът е настъпил спрямо предната част на електрическата тротинетка и спрямо предната лява странична част на лекия автомобил, в зоната на предна лява колонка, при задна дясна част на предния ляв калник. Предвид липсата на преки следи от движението на ППС-тата преди и след удара, вещото лице автоексперт по първоначалната КСМАТЕ заключва, че двете превозни 4 средства са се движили равномерно до момента на удара, без изпълнение на аварийно спиране. Средната скорост на движение на тротинетката непосредствено преди удара е била 43,5 км/ч. (12,08 м/с.), а тази на автомобила –7,3 км/ч (2,03 м/с). Опасната зона на ИЕПС е била 23,8 м., а на автомобила – 2,9 м. Скоростта на тротинетката се потвърждава и от заключението по допълнителната комплексна съдебно-автотехническа и компютърна експертиза. Според него тротинетката има максимална конструктивна скорост на движение от 80 км/ч. по прав, равен пътен участък и тегло на водача до 75 км/ч.

Категорично според заключението по КСМАТЕ, в тъмната част на денонощието, водачът на автомобила е имал възможност да забележи в лявото си странично огледало застигащата го тротинетка, разполагаща с включени светлини. Вероятната позиция на тротинетката към началото на маневрата на автомобила е била 35 м. преди точката на удара.

Според КСМАТЕ няма категорични данни, че маневрата на автомобила е била разпознаваема за водача на електрическото превозно средство преди пресичане на средата на пътното платно при неизползване на пътепоказателя в рамките на времетраенето на извършване на маневрата на МПС-то. При изслушване на заключението по КСМАТЕ в открито съдебно заседание вещото лице автоексперт пояснява, че секунда след потеглянето на автомобила, водачът на електрическата тротинетка е могъл да забележи дали автомобилът продължава в дълбочина на пътното платно или по траектория ляв завой. В този смисъл настоящият състав счита за необходимо да поясни, че не намира противоречие между становището на автоексперта, изложено в заключението и посоченото в съдебно заседание, доколкото житейски обосновано е да може да бъдат възприети движението и посоката на даден обект секунда след началото на неговото движение. В този смисъл е и посоченото в заключението по КСМАТЕ, а именно, че няма категорични данни, че маневрата на автомобила е била разпознаваема преди пресичане средата на пътното платно при неизползване на мигач, когато тротинетката се е намирала на разстояние зад автомобила от средно 1,84 секунди преди точката на удара за автомобила спрямо скорост на движение на тротинетката от 12,08 м/с, което е равно на 22,3 м., с време за реакция за водача на тротинетката от 1,84 секунди, което е било недостатъчно за изпълнение на аварийно спиране, но технически достатъчно за запазване на траекторията на движение или отклонение в дясната част на заеманата пътна лента. В обобщение, според заключението по КСМАТЕ, при реакция на ищеца при пресичане от автомобила на средата на пътното платно с навлизане в лявата пътна лента, произшествието е било непредотвратимо с аварийно спиране при избраната скорост на движение. Според КСМАТЕ пострадалият е имал възможност да избегне сблъсъка със запазване на предходната си траектория на движение в дясната част на дясната пътна лента, без необходимост от аварийно спиране. При разпита си обаче, вещите лица, изготвили допълнителното заключение по комплексната съдебно5 автотехническа и компютърна експертиза, поясняват, че съобразно анализираните материали, не може да се определи с точност разположението на автомобила в дясната пътна лента и да се изчисли какво е било разстоянието между неговата задна част и десния бордюр на платното за движение, респ. да бъде направен категоричен извод дали е имало достатъчно пространство ищецът да премине в дясната лента от платното и да избегне ПТП.