Определение № 789 от 19.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 789 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500434 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл. 122 от ГПК.

Образувано е по повдигнатия с Определение № 1317/ 04.03.25г. по гражданско дело № 1478 по описа на Районен съд- Бургас за 2025 година спор за местна подсъдност на претенцията на ЗД „Бул инс“ АД ЕИК 831830482 спрямо В. П. С. ЕГН ********* от *****, с правно основание чл.500 от КЗ, за заплащането на сумата от 1349,59лв.,представляваща изплатено от ищеца в полза на увреденото лице застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

В определението на БРС се сочи, че първоначално сезираният с исковата молба Софийски РС неправилно е приел с Определение № 6355 от 06.02.25 година по образуваното пред него по горната претенция гражданско дело №6786/25година, че не е местно компетентен да я разгледа, т.к. искът бил насочен срещу потребител по смисъла на член 113 ГПК, чийто настоящ адрес(****) е в друг съдебен район(този на РС-Бургас), поради което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на местно компетентния РС.

Съдебният състав на БРС, повдигнал спора, намира, че заявените в обстоятелствата част на исковата молба фактически твърдения не навеждат извод за иск, заведен срещу потребител, налагащ приложение на член 113 ГПК и даващ на основание чл.119, ал.3 от ГПК компетентност на сезирания съд за служебно разглеждане на въпроса за приложимата местна подсъдност. Обосновал е становище, че настоящата претенция защитава право по член 500 от КЗ, възникващо по силата на закона на специално извън договорно основание за регрес, при наличието на изрично предвидените в същата норма предпоставки, а не произтича от застрахователен договор, квалифициращ иска като заведен срещу потребител и изискващ съобразяване на предвидената в чл.113 от ГПК местна подсъдност на спора. Приема, че ответникът, чиято отговорност е ангажирана по силата на правната норма, поради това, че е водач на МПС, виновен за станалото ПТП с репарирани от застрахователя вреди, управлявал автомобила под въздействието на наркотични или упойващи средства, няма качеството „потребител по застрахователна услуга“ по смисъла на чл. 2 ал. 2 от КЗ и 1

§13,т.1 от ДР на ЗЗП. Счита, че т.к. местната подсъдност на спора с оглед горното се урежда от общото правило на чл.105 от ГПК, а не от специалната норма на чл.113 от ГПК и доколкото не е направен отвод за местна подсъдност от ответника на този етап от развитието на производството, съдът няма компетентност служебно да повдигне възражение за местна неподсъдност на делото.

Бургаски окръжен съд изцяло споделя правните съображения на БРС ,изнесени в определението му, повдигащо препирнята, към които препраща на основание чл.278, ал.4,вр. чл.272 от ГПК.

Предвид естеството на заявената искова претенция на застрахователя (ищец) спрямо ответника- виновен водач, предизвикал ПТП и носещ регресна отговорност за причинените вреди, възстановени от застрахователя в полза на трето правоимащо лице, БОС намира, че в случая не се касае до уреждане на отношения, произтичащи от договор, сключен между търговец в рамките на упражняваната дейност и негов клиент- явяващ се „потребител“ по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ и §13,т.1, от ДР на ЗЗП. Вземането на ищеца по делото е основано на регресен иск, визиран в закона, почиващ на предпоставки, изводими директно от хипотезата на правната норма, уреждаща вземането в полза на застрахователя, а не произтичащи от договорно отношение с физическо лице потребител, чиито интереси действащото право защитава, включително чрез въвеждането на специални процесуални правила, облекчаващи подаването на иск предвид положението му на икономически по-слабата в облигационната връзка страна.Тъкмо обратна е идеята на законодателя, залегнала в нормата на чл.500 от КЗ, т.к. тя има санкционен характер по отношение виновния причинител на вредите, поради което преференцията на специалната процесуално правна разпоредба на чл.113 от ГПК не намира приложение.

За тези искове е приложима общата местна подсъдност на чл.105 от ГПК- по постоянен адрес или седалище на ответника.

Щом това е така, първоначално сезираният от ищеца съд няма правото, визирано в чл.119, ал.3 от ГПК да повдигне служебно възражение за местна неподсъдност на иска и да го изпрати за разглеждане на друг съд. Общата местна подсъдност, може да се оспори само от ответника и найкъсно в отговора на исковата молба(вж. чл.119, ал.4 от ГПК), каквато настоящата хипотеза не е, още повече, че и самият процес е във фаза, в която ответната страна не е известена за делото и не е направила отвода, за който горната норма й дава възможност.

При това положение Бургаският окръжен съд следва да се съобрази с волята на ищеца и да определи за местно компетентен да разгледа спора първоначално сезирания Софийски РС.

Водим от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД за компетентен да разгледа претенцията на ЗД „Бул инс“АД против В. П. С. ЕГН ********* от *****, с правно основание чл.500 от КЗ, за заплащането на сумата от 1349,59лв., представляваща изплатено от дружеството ищец в полза на увредено от ПТП лице застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на компетентния СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.

2

Определението е окончателно.

Препис от горното да се изпрати за сведение на РС-Бургас.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3