Решение № 222 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600280 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест и допълнение към него срещу присъда на СРС, НО, 16 състав от 18.10.2023 по НОХД 13763/20г. по описа на състава, с която подсъдимият Р. В. Б. (български гражданин, със снета самоличност) е признат за невиновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК. С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил пистолет „Glock 17 Austria 9x19“ и номер „LYG 658“; един брой пълнител за пистолет „Глог 17“ с двадесет броя патрони 9x19; един брой пластмасов кобур за пистолет „Глог 17“; Разрешение с №20170339250 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, валидно до 10.05.2022г. и приложение към разрешение със сериен №1973537 да се върнат на Р. В. Б..

В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което се предлага въззивният съд да я отмени, като постанови осъдителна присъда срещу подсъдимото лице и наложи съответно наказание. В допълнението към протеста се твърди, че първоинстанционният съд не е интерпретирал правилно съдържанието на събрания доказателствен материал. Навеждат се доводи, че неправилно СРС е отхвърлил като недостоверен източник на доказателства показанията на св. Я. и Д.. Навеждат доводи, че са очевидци на деянието, както и за това, че е извършено на етажна площадка в жилищния блок. Твърди се, че показанията на св. В.Г. са недостоверни, като се навежда довод, че именно този свидетел заплашвал един от основните свидетели по делото да не подава сигнал до система „112“. В заключение се предлага съдът да прецени отново достоверността на свидетелските показания и да се довери на показанията на св. Я. и след като се увери, че са добросъвестни, да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия.

Районният съдия е администрирал протеста съгласно изискванията на чл.321 от НПК.

1

За протеста и допълнението към него са уведомени всички заинтересовани страни.

Не са постъпили възражения срещу протеста и допълнението към него.

Съдът, след като обсъди предпоставките на чл. 327 НПК, намира, че не са налице основания за провеждане на съдебно следствие с разпит на подсъдимия и свидетели. В свое определение от 18.01.2024г. съдът е постановил да се проведе съдебно следствие за събирането на писмени доказателства, свързани с факта на подаден към инкриминираната дата (25.03.2020г.) сигнал до система „112“. Проведено е съдебно следствие, в което са приобщени писмените доказателства, предоставени от „112”, назначено е и изслушано заключение на ТЕ.

В производството пред въззивния съд прокурорът заявява, че не поддържа протеста, а анализа на доказателствата, извършен от първоинстанционния съд, намира за правилен.

Навежда се довод, че крайните изводи на първия съд са правилни и законосъобразни.

Изразява становище, че тези изводи се подкрепят от назначената от въззивния съд съдебнотехническа аудио експертиза. Посочва се, че с тази експериза са били изследвани два записа, подадени сигнали до 112. Прокурорът предлага собствена интерпретация на този източник на доказателства. На отделно обсъждане подлага сигнала на соченото от обвинението пострадало лице, както и информативното му значение при установяване на факта, че хода на процесния конфликт подсъдимият е извадил пистолет. В съдебните прения прокурорът подчертава, че подсъдимият не е оспорвал факта да е притежавал и показвал оръжие, включително и във втория сигнал, подаден от самия него по-късно до 112. Посочва се, че изявленията на подсъдимия в подадения от него сигнал кореспондират с показанията на св.

В.Г.. Основният аргумент, изведен в искането на прокурора за потвърждаване на постановената оправдателна присъда, е сведен до значението на обстоятелството, че е изваден пистолет, но това действие е било провокирано от агресивно поведение от страна на самия пострадал. Изразява се становище, че фактът, че подсъдимият е демонстрирал притежавано от него оръжие, самостоятелно не води до извод, че е осъществена заплахата по чл.144, ал.3 НК. От прокурора се споделят изводите на първия съд, че пистолетът е бил показван на пострадалия от подсъдимия, без обаче това действие да е било придружено от словесна закана, както и с насочване на оръжието срещу конкретно установено лице. В подкрепа на това становище прокурорът се позовава на противоречия в показанията на двамата свидетели, а именно Д. и Я. относно това къде и как е било насочено оръжието.

Прокурорът посочва, че съгласно заключението на ТЕ от съдържанието на първоначално отправения сигнал до система 112 не се извлича информация подсъдимият да е насочвал пистолет тъкмо към главата на Я., противно на неговите собствени твърдения в разпит пред първоинстанционния съд. Отделно от това се твърди, че първоинстанционният съд подробно е обсъдил достоверността на показанията на свидетеля В.Г., който е присъствал на ситуацията след отварянето на врата и след последвалия удар по нея от свидетеля Д.. Твърди се, че едва тогава подсъдимият се е появил с пистолет, но липсват доказателства такъв да е бил насочван и да са били отправяни инкриминираните заплахи. За да поиска потвърждаването на постановената от СРС оправдателна присъда, прокурорът се позовава на заключението на аудиотехническата експертиза, с която е установено съдържанието на разговора до 112 по сигнал на пострадалия. В предложения от прокурора доказателствен анализ се изтъква, че именно от това заключение се установява, че е записан и втори мъжки глас освен този на подаващия сигнала, като видно от посоченото там се чуват само обидни изрази и псувни. Прокурорът предлага на съда да приеме, че репликите от лицето, което в ТЕ е отразено като „мъжки глас 2“, са били отправени от подсъдимия, че репликите „няма да остане“ и „казвам ти махай се назад“ са изречени от пострадалия към „мъжки глас 2”, т.е. към подсъдимия, който отговорил „не ми викай“. Прокурорът изтъква, че в този запис не се чуват закани за убийство, породи което първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.

Защитата в лицето на адв. Ч. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Изразява съгласие с аргументите, изложени в 2 мотивите на присъдата. Твърди се, че правилно показанията на свидетеля Г. са били ценени като безпристрастни, а в частта относно съставомерните признаци на престъплението показанията на свидетелите Д. и Я. - са отхвърлени като противоречиви.

Защитата на подсъдимия, осъществена от адв. Р., изразява становище, че протестът е изцяло неоснователен. Навежда се доводи за това, че не е ясно какво искане се прави с протеста, тъй като на страница четвърта се съдържа текст, който очевидно не е относим към настоящото наказателно производство, тъй като там са посочени имена на други свидетели, друга фактическа обстановка и други експертизи. Твърди се, че на стр. 5 в протеста прокуратурата няколко пъти обсъжда обясненията на подсъдимия, а той не е давал такива.

Що се отнася до останалите доводи в протеста, защитата навежда доводи, че прокуратурата претендира да е установена фактическа обстановка, която в действителност не се извлича от събрания доказателствен материал. В заключение адв. Р. посочва, че мотивите към присъдата на първия съд са изцяло аргументирани, синтезирани и самата присъда отговоря на изискванията на закона, поради което предлага на въззивния съд да я потвърди.

Подсъдимият Б. (в лична защита) моли съдът да потвърди присъдата на първата съдебна инстанция, като уточнява, че това е и последната му дума.

Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, по отделно и в съвкупност и след като провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното.

На първо място, основателни са възраженията на защитата, че в протеста са обсъждани доказателствени източници, които очевидно са относими към друго наказателно производство. В протеста се коментира и СМЕ от ДП, като такава не се открива в кориците на делото, не е коментирана и в мотивите на СРС. В протеста се искането за осъждането на подсъдимия е аргументирано с показания на свидетелите К. св. В.. Въззивният съд констатира, че не се откриват такива свидетели нито в приложението към ОА, нито такива са допуснати и разпитани в съдебното производство, проведено от СРС.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият Р. В. Б. е български гражданин, роден на *******. в гр. Никопол, обл. Плевен, живущ в гр.София, ул. „******* неженен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН **********.

На 25.03.2020г. подс. Б. живеел под наем на адрес гр. София, ж.к. „*******“, ул.

„*******. На същата дата, около 14:30 часа, във връзка с наложени ограничения във връзка с разпространяващо се заболяване Covid 19 св. Д.Д. Д., живущ в съседния ап. №22 на горепосочения адрес, излязъл в коридора на етажната площадка, разпънал стълбичка за тренировка на пода и започнал да прави упражнения, тъй като тренирал футбол. Докато св.

Д. тренирал, подсъдимият Б. излязъл от жилището си гол - без дрехи и отправил упреци и обиди към него. Свидетелят Д. се извинил на съседа си за това, че не е съобразил времето за тренировка и започнал да събира уреда си, а подсъдимият се върнал в жилището си и затворил вратата. В този момент св. Д. решил, че се чувства засегнат от отправените към него обиди, поради което започнал да чука по вратата на подс. Б., за да излезе. Подс. Б. отново отворил входната врата, вече облечен с боксерки. Между двамата възникнал вербален конфликт. В този момент свидетелят Б. Я., живущ на същата стълбищна площадка в ап. №23 на горепосочения адрес, след като чул викове и псувни от етажната площадка на жилището си, излязъл и отправил забележка към Б. да спре да вика. Между подсъдимият, от една страна, и свидетелите Д. и Я., от друга, възникнала вербална агресия с размяна на обиди, която прераснала във физическа разправа, при която били отправени взаимни удари.

Св. Я. и Д. успели да избутат подсъдимия Б. настрани от тях. Св. Д. взел парцал за почистване (моп) и го хвърлил по подсъдимия с цел да го удари, но не успял, след което подсъдимият влязъл в апартамента си и затворил вратата. Междувременно на етажната площадка дошла и свидетелката Е.Т., която като възприела кавгата на висок глас, отишла да извика домоуправителя - св. В.Г.. В същото време свидетелите Д. и Я., екзалтирани, започнали да крещят закани към подсъдимия и да чукат по вратата на подсъдимия и това тяхно поведение било възприето от междувременно пристигналия свидетел В.Г.. СРС е 3 приел за установено, че в този момент свидетелят Д. изритал силно входната врата на Р. Б. с крак, в следствие на което се образувала дупка по повърхността на вратата с големината на контактната част от обувката му. От своя страна подсъдимият Б., който се намирал в жилището си, преценил, че следва да респектира свидетелите Д. и Я. с цел последният да преустанови ударите по вратата му. Подсъдимият Б. отворил вратата на жилището си и показал, че държи в дясната си ръка законно притежаван пистолет. В отговор свидетелят В.Г. избутал подсъдимия Б. навътре в жилището му, като предотвратил по-нататъшното развитие на конфликта. От своя страна, свидетелят Я. успял да се отдръпне назад към жилището си и след като влязъл вътре, веднага се обадил на тел. 112. Този разговор бил регистриран в системата на 112 в 14.45 часа. В 15.03 часа подсъдимият също инициирал разговор към 112. На място пристигнали служители от 05 РУ- СДВР.

СРС е приел за установено, че по повод конфликта от подс. Б. е подаден сигнал за извършени спрямо него от страна на Д. и Я. закана с убийство и повреждане на входната врата на жилището, във връзка с което била е образувана пр. № 229000- 5883/2020г. по описа на 05 РУ- СДВР, пр.пр. №14170/2020г. по описа на СРП. Тази част от констатациите на СРС следва да се допълни с факта, че по тази преписка СРП се е произнесла с отказ от образуване на наказателно производство с постановление от 03.09.2021г. (л. 56, СП, СРС).