Решение № 1019 от 20.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100506860 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца – П. П. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Я. С., с надлежно учредена представителна власт, срещу решение №13342 от 23.11.2022г., постановено по гр.дело №62566/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 43-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от П. П.

К., с ЕГН **********, срещу О. И. Е., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над сумата о т 3496.0 0 лв., до пълния предявен размер от 6070.4 4 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на 1/2 част от недвижим имот – апартамент №6, находящ се в гр.София, С О район „Подуяне“, ул.“*******“ №39, жилищна сграда - бл.№*******, за периода от 30.11.2019г. до 21.06.2021г., както и в частта, в която е отхвърлен предявения от П. П.

К., с ЕГН **********, срещу П. П. К., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 10.00 лв., част от сума в общ размер на 590.24 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за ползване на 1/2 част от процесния недвижим имот за периода от 01.12.2019г. до 21.06.2021г..

Във постъпилата въззивна жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части като постановен в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-техническа експертиза, досежно начина на изчисляване на месечната наемна цена на процесния имот за исковия период. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил 1 релевираните възражения относно необективно определения от вещото лице размер на месечната наемна цена на процесния имот за исковия период. Поддържа се още, че неправилно първостепенният съд е отхвърлил предявения обратен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу третото лице-помагач - П. П. К. като е приел, че не са ангажирани доказателства ищецът да е отправил покана до ответника за плащане на обезщетението за ползване. Твърди се, че при претендирано обезщетение по чл.59 ЗЗД, за да изпадне ответникът по обратния иск в забава, не е необходимо отправянето на покана. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД срещу ответницата - О. И. Е. като основателен и доказан, както и да уважи предявения като частичен обратен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу третото лице-помагач - П. П. К.. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. С молба от 20.11.2024г. се прилага списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - О. И. Е., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Я.-М., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ищеца. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че предявеният иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на процесния имот за исковия период е основателен и доказан за сумата, за която е уважен, поради което за разликата над уважения размер до пълния предявен размер е отхвърлен. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение в обжалваните части. Претендира присъждане на направени разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК.

Трето лице – помагач - П. П. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Я.-М., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба от ищеца. Излагат се доводи, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Допълнителни аргументи са изложени в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на направени разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявени са от П. П. К., с ЕГН **********, срещу О. И. Е., с ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и са приети за съвместно разглеждане предявените при условията на евентуалност срещу третото лице – помагач - П. П. К., с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед петитума на постъпилата въззивна жалба от ищеца, предмет на инстанционен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения срещу ответницата - О. И. Е. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, както и в частта, в която е отхвърлен предявения като частичен обратен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу третото лице-помагач - П. П. К..

В останалите части постановеното решение на СРС е влязло в сила като 2 необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части по същество е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС в частта, в която е обоснован окончателен извод за частична неоснователност на предявения срещу ответницата - О. И. Е. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, както и в частта, в която е отхвърлен предявения като частичен обратен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу третото лице-помагач - П. П. К.. За да постанови обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявения срещу О. И. Е. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 част от процесния имот, за претендирания в исковата молба период, като при определяне на точния размер на дължимото обезщетение за лишаване от ползване за исковия период, съдът е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза. При така обоснования извод първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от П. П. К. срещу О. И. Е. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над сумата от 3496.00 лв., до пълния предявен размер от 6070.44 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на 1/2 част от недвижим имот – апартамент №6, находящ се в гр.София, СО район „Подуяне“, ул.“*******, за периода от 30.11.2019г. до 21.06.2021г..

По отношение на предявения като частичен обратен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу третото лице-помагач - П. П. К., първостепенният съд е приел, че за да изпадне ответникът в забава е необходимо отправянето на покана за плащане на обезщетение по аргумент на чл.84, ал.2 ЗЗД, като в случая ищецът не ангажира доказателства, че е поканил ответника по обратния иск - П. П. К. да му заплаща претендираното обезщетение за ползване без основание на 1/2 част от процесния недвижим имот, което е послужило като основание на първоинстанционния съд да отхвърли така предявения иск за заплащане на мораторна лихва. При правилно 3 разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта, в която е отхвърлен предявения срещу ответницата - О. И.

Е. иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, както и в частта, в която е отхвърлен предявения като частичен обратен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу третото лице-помагач - П. П. К. и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

По иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД съдът приема следното:

Съгласно нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен искът по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти. Съгласно разпределението на доказателствената тежест по аргумент на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД.

В конкретната хипотеза от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин факта, че от 30.11.2019г. /датата на навършване пълнолетие на детето - П. П. К. / до датата на подаване на исковата молба 21.06.2021г., ответницата е ползвала без основание 1/2 част от процесния недвижим имот, собственост на ищеца /факт по отношение на който не е налице правен спор/.

Следователно се налага извода, че за сочения период ответницата с поведението си е лишила ищеца от възможността лично да си служи със собствения си недвижим имот по предназначение, респективно да извличат полезните му свойства, съответно налице е основание да се приеме, че са настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца, чийто паричен еквивалент се съизмерява със средната пазарна наемна цена, която би могла да бъде получена от ищеца срещу ползването от ответницата на 1/2 част от процесния имота за исковия период от време. При определяне на точния размер на обезщетението за лишаване от ползване за исковия период, правилно първостепенният съд е кредитирал приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, която е обективно и компетентно изготвена, не е била оспорена от страните по надлежния ред в предвидените за това срокове в ГПК. Приетата по делото съдебно-оценителна експертиза е изготвена от вещо лице, специалист в съответната област, мотивирана е, като е даден отговор на поставените й задачи, предвид на което съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да я кредитира. Всички релевирани във въззивната жалба доводи относно дадения от вещото лице необективен размер на месечната наемна цена на процесния имот за исковия период са общи, не намират опора в закона и събраните по делото доказателства и като такива са неоснователни.