Решение № 71 от 11.04.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Исперих, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100660 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е исково с правно основание чл.45 ЗЗД, във вр. с чл. 558 ал. 7 Кодекс за застраховането (КЗ) и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба вх.№ 3623/15.11.2022 г. от Гаранционен фонд, гр.София, представляван от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, действащи чрез Й.Ш. – юрисконсулт, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Георги Бенковски“ № 1, вход Б, ет. 2, кантора 3, адв.К. В., срещу Ж. Н. А. от гр.Исперих, обл.Разград, като моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6025.00 лв., представляващо изплатено от Гаранционен фонд по щета № 20210283/12.11.2020 г. обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на настоящата искова молба до окончателно изплащане на сумите. Претендират се и сторените в производството разноски.

Претендираното регресно вземане се твърди като резултат от действията на ответника, който като водач на л.а. „Волво“ с рег.№ ***, собственост на Н.

Ж.в А., с виновното си поведение станал причина за настъпване на ПТП на 31.10.2020 г. в гр.Разград – движейки се по ул.“Пристър“ в посока ул.“Добруджа“ при приближаване на пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена със знак „Д17“ пред дом № 15 отнема предимството на пешеходката Д.В., пресичаща от ляво на дясно, в следствие на което я блъска с предната част на автомобила. В нарушение на чл. 461, във вр. с чл. 483 КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. По отношение на вината на ответника, ищецът се позовава на влезли в сила НП № 20-1075001816 от 16.11.2020 г. и НП № 20-1075-001817 от 16.11.2020 г., и двете на Началник сектор към ОДМВР – Разград, Сектор „Пътна полиция“.

За причинените неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени 1 вреди пред ищеца е заведена претенция от увреденото лице на основание чл.

557 КЗ. По образуваната щета УС на ГФ е определил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, възлизащо на сумата от 6 025.00 лв., като ищецът е заплатил сумата на увреденото лице, след което е изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното обезщетение. До завеждане на настоящата искова молба ответникът не е заплатил претендираните суми.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адв.К. В. от АК - Търговище, която поддържа изцяло исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ж. Н. А. представя такъв, като оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Признава обстоятелството, че на процесната дата е управлявал посочения в исковата молба автомобил в гр.Разград, като при ляв завой внезапно от дясната страна на автомобила пресякла жена, при което той веднага спрял, но жената се ударила в дясната страна на предницата на автомобила и се навела над капака. Твърди, че веднага слязъл и оказал първа помощ на пострадалата, включително я завел в „Спешна помощ“, където тя била прегледана и не били установени счупвания или увреждания. След това я откарал до дома й, взел телефонния й номер и през следващите няколко дни я посещавал в дома й, за да й помага. На четвъртия ден, когато отивал да я види, на стълбището бил пресрещнат от мъж, който му казал да не идва повече. Счита, че с жената са се свързали т.нар. „нелегални застрахователни агенти“, които й обещали получаване на застрахователно обезщетение.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от упълномоще адв.В.З. от АК – Разград, който поддържа писмения отговор.

Поддържа и оспорването истинността на представеното с исковата молба съдебномедицинско удостоверение № 121/2020 г., издадено от д-р Д.В. – съдебен лекар при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград, като счита, че същото представлява частен документ, а не официален.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 31.10.2020 г., около 17.45 ч., в гр.Разград, ответникът Ж. А. е управлявал л.а. „Волво“ с рег.№ ***, собственост на Н. Ж.в А., като движейки се по ул.“Пристър“ в посока ул.“Добруджа“, при приближаване на пешеходна пътека М8.1 тип „зебра“, обозначена със знак „Д17“, пред дом № 15 отнема предимството на пешеходката Донка Петрова Василева, пресичаща от ляво на дясно, в следствие на което я блъска с предната дясна част на автомобила, с което настъпва ПТП с леко пострадал пешеходец и без материални щети по автомобила.

Констатирано е, че за управлявания от Ж.А. л.а няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" (справка от базата данни на ИЦ към ГФ – л.11).

По подадено от пострадалото лице Д.В. до Гаранционен фонд уведомление за неимуществени вреди вх.№ 24-01-598/12.11.2020 г., е заведена щета № 202110283/12.11.2020 г., за причинените й неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди от процесното ПТП. Към уведомлението е приложено и съдебномедицинско удостоверение №

121/2020 г., издадено от д-р Д.В. – съдебен лекар при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград, с което се удостоверяват причинени на пострадалата травматични увреждания – клинични данни за сътресение на мозъка и контузия на главата, гръдния кош и подбедриците. По така заведената щета, 2 въз основа на представените от пострадалата документи и назначена медицинска експертиза (л.15), ГФ е оценил причинените неимуществени и свързаните с тях имуществени щети на сума в общ размер от 6025.00 лв., разпределени както следва – 4000.00 лв. за мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание, 2000.00 лв. за контузия на гръден кош със силна спонтанна и палпаторна болка в дясната гръдна област, хематоми и кръвонасядания по двете подбедрици и 25.00 лв. за имуществени вреди за ДМУ по представени фактура и фискален бон. Сумата е изплатена от ГФ по банкова сметка на пострадалото лице – л. 16 - л. 19 от делото.

С регресна покана изх. №ГФ – РП - 363/22.06.2 0 2 2 г. ищцовото дружество е поканило ответника да им възстанови изплатените от тях обезщетения по щета № 202110283/12.11.2020 г. Поканата е получена лично от ответника на 05.07.2022 г., но към настоящия момент не е заплатена претендираната сума.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 558 ал. 7, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ - регресен иск за заплащане в полза на ищеца на сумата от 6025.00лв., представляваща изплатени от него неимуществени и имуществени вреди на трето лице, виновно причинени от ответника в резултат на непозволено увреждане /деликт/- причинено ПТП с автомобил, по отношение на който не имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Разгледан по същество искът е доказан по основание и по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 558, ал. 7, във връзка с чл. 557, ал. 1 КЗ, ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение – действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.

Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл.45 ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

По делото се установи от събраните писмени доказателства, че ответникът виновно е причинил неимуществени и свързани с тях имуществени вреди на Д.В., като резултат от нанесени при ПТП травматични увреждания по тялото на пострадалата. Приложените НП № 20-1075-001816 от 16.11.2020 г. и НП № 20-1075-001817 от 16.11.2020 г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.10.2023 г., като официални документи с обвързващи съда доказателствена сила, установяват категорично и безпротиворечиво, че на процесните дата и място и по описания в тях 3 механизъм, ответникът е причинил ПТП с леко пострадал пешеходец Д.В..

Относно установяване на вида и характера на причинените на пострадалата телесни увреждания в резултат на процесното ПТП, по делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 121/2020, издадено от д-р Д.В. в качеството й на съдебен лекар към МБАЛ „Св Иван Рилски“ АД гр.Разград, въз основа на което е изготвена и медицинската експертиза по щета № 202110283/12.11.2020 г. Ответникът оспорва истинността на този документ относно изложените в него основания за даденото заключение, но при откритото производство по реда на чл. 193 ГПК и възложената му тежест за доказване неистинността на документа, същият не е поискал да се съберат доказателства за доказване на оспорването. Направеното възражение, че СМУ е частен, а не официален документ и не следва да се цени в настоящото производство, не се споделя от съда. Правната теория и съдебната практика са трайни и последователни по отношение квалифицирането на съдебномедицинското удостоверение, издадено от съдебен лекар при отделение за съдебна медицина, като официален свидетелстващ документ, тъй като материализира изявление на длъжностно лице (извършващия прегледа лекар) в това му качество, в рамките на неговата компетентност и по установения ред и форма. В този смисъл същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, удостоверени в него – в случая причинените на Д.В. телесни увреждания в резултат на процесното ПТП. При положение, че ответникът не успя да докаже неистинността на СМУ, последното следва да се цени с оглед разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК.

Колкото до твърденията на ответника, че веднага след инцидента бил закарал пострадалата в „Спешна помощ“, където била прегледана, били й направени снимки на главата и на гръбначния стълб и не били установени счупвания или увреждания, следва да се отбележи следното: Оказването на помощ на пострадалия е законово задължение за водача на МПС, причинил ПТП, стига да е във възможностите му, като изпълнението на това задължение оказва влияние на административнонаказателната отговорност.

По отношение на твърденията, че Д.В. не била падала на шосето и не си била удряла главата в бордюра, не е изпадала в безсъзнание и не се била оплаквала от нищо след инцидента и няколко дни след него, ответникът ангажира писмени доказателства – заверени копия от лист за преглед в Спешно отделение от 31.10.2020 г. и амбулаторен дневник на преминали пациенти в Спешно отделение. От същите се установява, че на процесната дата Д.В. е била прегледана в Спешно отделение, където дежурният лекар е установил, че същата е претърпяла ПТП, блъсната от лека кола пешеходка, която се оплаква от болки в главата. Основната диагноза е „Contusio capitis“, т.е. контузия на главата. Назначени са съответните изследвания и терапия.

Следователно именно изисканите от ответника писмени доказателства опровергават твърденията му, че пострадалата не се била оплаквала от нищо след инцидента. Обстоятелството, че при прегледа в Спешно отделение не са били регистрирани счупвания, не означава, че Д.В. не е претърпяла по-леки травматични увреждания, част от които са се проявили още в деня на инцидента, а останалите – след няколко дена, като именно при прегледа от съдебния лекар е констатирана и описана медикобиологичната характеристика на причинените от ПТП- то увреждания.