Решение № 86 от 16.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Велико Търново, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА

Георги Драгoстинов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500179 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1394 от 21.12.2022 година по гр. д. № 292/2022 год. РС – Велико Търново е отхвърлен предявеният иск от Н. С. Г. и Н. Х. Г. против Д.

Х. Г. за признаване за установено спрямо ответника, че наследствено правоотношение на основание акт за припознаване, извършен на 01.12.2006г. от синът им Х.Н. Г., починал на 26.09.2021г. не е възникнало поради нищожност на волеизявлението за припознаване с пороци за нищожност – накърняване на добрите нрави и липса на основание, като неоснователен.

Против решение е постъпила въззвина жалба от Н. Г. и Н. Г., подадена чрез пълномощник адв. Г. Н.. Считат решението за неправилно. Районният съд е постановил решение и е отхвърлил иска без да обсъди всички доказателства и без да ги анализира с оглед наведените основания за нищожност на волеизявлението за припознаване и не е обсъдил доказаните за това мотиви на извършилия припознаването. Излага доводи в тази насока.

Съдът не бил изследвал подбудите, които са мотивирали Х. Г. да извърши припознаването, които всъщност били в противоречие с добрите нрави, а и 1 водели до липса на основание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт на първоинстанционния съд и уважи предявения иск.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 263 ГПК не е подаван писмен отговор от ответника по отношение на постъпилата въззивна жалба.

Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е предявен от ищците Н. Г. и Н. Г. против ответника Д. Х. Г., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – установителен иск за правоотношение чрез който се цели да бъде установено със сила на присъдено нещо, че наследственото правоотношение на основание акт на припознаване не е възникнало, поради нищожност на волеизявлението за припознаване на основание накърняване на добрите нрави и липса на основание – липса на биологична връзка. Ищците твърдят, че са родители на Х.Н. Г., починал на 2

26.09.2021 година и при подаване на заявление за издаване на удостоверение за наследници установили, че синът им има законен наследник – ответника Д.

Х. Г., посочен за негов син. Така узнали, че преди години синът им извършил припознаване на ответника като свой син. Твърдят, че мотивите, поради които било направено това припознаване е да се удовлетвори желанието на майката на Д. да има баща по документи. Сочат, че Х. Г. и майката на Д. са живеели на семейни начала, но Д. е бил роден преди това, когато синът им бил на 17 години. Твърдят, че между синът им и Д. нямало изградени отношения между родител и дете и след раздялата с майката на детето през 2009г., те не са поддържали връзка. Липсвало и основание за извършеното припознаване с оглед целта с която е направено – да бъде удовлетворено желанието на майката на детето. Поради нищожност на волеизявлението за припознаване, не било възникнало и наследствено правоотношение и правят искане към съда да приеме за установено това обстоятелство.

Ответникът Д. Х. Г. не е подавал писмен отговор на исковата молба. Не участва и не се явява в съдебно заседание.

От събраните в хода на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От представените копия, заверени по реда на Закона за адвокатурата, от акт за раждане № 1322/01.10.1984г. на Община велико Търново и удостоверения за съпруга и родствени връзки изх. № 94НН-44751/17.12.2021г. и № 94НН-7431-2/31.01.2022г. ищците Н. С. Г. и Н. Х. Г. са родители на Х.Н. Г., роден на 30.09.1984 година и починал на 26.09.2021 година.

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2064 от 13.11.2001 година Х.Н. Г. е баща на ответника Д. Х. Г..

Видно от копие от акт за раждане № 2064 от 13.11.2001 година ответникът е роден на 29.10.2001г. и първоначално е вписан в акта за раждане с баща неизвестен и майка Е.В.К.. В акта е извършено отбелязване, че Х.Н. Г. с ЕГН ********** е извършил припознаване за свое на детето Д. Е.К, което за в бъдеще ще носи имената Д. Х. Г.. Припознаването е извършено чрез декларация от Х.Н. Г. на 01.12.2006 година.

Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели Т.К.П. – майка на ищцата Н. Г. и Е.П.К., който живее на семейни начала с ищцата.

3

Свидетелката П. узнала за извършеното от внука й припознаване от дъщеря си, а при разговори с внука си той и казал, че припознал детето, за да не се разсърди майката на детето и че ще развали припознаването. Св. П. виждала детето само веднъж. Твърди, че Х. не е биологичен баща на детето, тъй като когато се събрали с Елица да живеят заедно детето било вече на 3-4 години.

Свидетелят К. сочи, че разбрал за припознаването от ищцата. Виждал е ответника три пъти. Припознаването било извършено, когато Х. и Елица живеели на семейни начала в началото на връзката им. След като се разделили Х. имал намерение да развали припознаването, но внезапно починал. Според субективните възприятия на св. К. отношенията между Х. Г. и детето не били като родител дете, а като на възрастен и дете.

Такава фактическа обстановка е изяснена и от първоинстанционния съд и страните не я спорят пред въззивната инстанция. Спорна е правната оценка на установените факти.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, при анализ на гореописаната фактическа обстановка, приема от правна страна следното:

Предявеният установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване, че наследствено правоотношение на основание акт на припознаване не е възникнало, поради нищожност на волеизявлението за припознаване на основание противоречие с добрите нрави и липса на основание е неоснователен по следните съображения.

Припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него и не се контролира по същество. Държавният орган приемащ декларацията няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност. Припознаването е едностранен и строго личен акт и по своето естество е неотменим, тъй като създава титул за произход. СК допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята при строго лимитирани основания. Като едностранен акт/сделка/ на общо основание би следвало да важат и нормите на чл. 26 вр. чл. 44 от ЗЗД относно действителността на правната сделка и да се релевира нищожност на изрично посочените основания. Същите обаче не касаят волята на извършилия припознаването, а са такива пороци в извършения акт с правно значение, които изначално водят до невъзможност да се породят целените правни последици. Ищците сочат като такова основание накърняване на добрите 4 нрави – волеизявлението на припознаващия било в противоречие с добрите нрави, поради това, че мотивът за неговото извършване бил основан на желанието на майката знаейки, че Х. не е биологичен баща на ответника. За извършеното припознаване, като акт на лична воля и действие, не е необходимо припознаващият да е биологичен родител. Липсата на такава връзка не води до нищожност на извършеното припознаване. Твърдените обстоятелства относно единствената цел за документанлно наличие на баща също не могат да обосноват противоречие с добрите нрави – с общите морални принципи. Липсата на близки отношение между припозналия детето родител и детето не е основание да се направи извод, че извършеното припознаване било в противоречие с добрите нрави.

Не е налице и второто сочено от ищците основание за нищожност на волеизявлението, а именно липсата на основание – липсата на типичната цел, която се преследва с осъществяването на сделката/ в случая акта на припознаването/. Съгласно чл. 26, ал. 2 изр. 2 от ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Припознаването като едностранен декларативен формален акт се явява титул за произход. Не създава майчинство или бащинство, а само го обявява. Макар и да се приема, че припознаването само разкрива биологичната връзка, законът не изисква такава да е действително налице. Неоснователно е твърдението, че единствената пряка преследвана цел на припознаването е разкриване на биологичната връзка. Последната може изобщо да не е налице, макар в повечето случаи това да е водещото, и припознаването да е напълно действително. В конкретния случай и този порок не е налице. Извършеното от Х. Г. волеизявление е било насочено именно за да бъде налице титул за произход на ответника. Сочените от свидетелите изявления на Х. Г. относно намерение за разваляне на припознаването, не могат да обосноват извод за липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД.

Имайки предвид изложеното съдът приема, че искът е неоснователен не може да бъде прието, че не е налице наследствено правоотношение по отношение на ответника, поради нищожност на волеизявление за припознаване на детето Д. Х. Г. от Х.Н. Г. като негов баща.

До този извод е достигна и първоинстанционният съд като е отхвърлил предявения иск. Ето защо решението следва да бъде потвърдено.

5

Въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Всички наведени от жалбоподателя възражения се явяват неоснователни.

Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1394 от 21.12.2022 година, постановено по гр. д. № 292/2022 година по описа на Районен съд – Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6