Акт № 12801 от 09.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12801

Пловдив, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20267180701395 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Н. Ю., подадена чрез адв. З. В., против отказ изх. № ТСУ-284-(9)/05.05.2026 г. на кмета на община *** за изменение на данните за данъчнозадължените лица по данъчната партида на недвижим имот в [населено място], [жк], чрез вписване на жалбоподателя и останалите наследници на Н. И. Ю..

Жалбоподателят поддържа, че отказът е постановен от некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага, че е син и наследник по закон на Н. И. Ю., починал на 14.11.2024 г., който приживе е декларирал процесния имот пред общинската данъчна администрация. След смъртта му имотът е деклариран единствено на името на другия му син – И. Н. Ю., въз основа на нотариално завещание. Оспорва настъпването на вещноправни последици от завещанието с доводи, че наследодателят не е бил собственик на сградата, построена върху общинска земя, и не са намерени данни за учредено в негова полза право на строеж. Позовава се на писма от община /населено място/и „Държавен архив“ – [област], както и на справки от Имотния регистър. Счита, че не е необходимо да представя съдебно решение за отмяна на завещанието, след като то не е породило твърдените правни последици. Поддържа, че общината следва да отрази всички наследници като данъчнозадължени лица за имота, деклариран от наследодателя. Изрично възразява срещу произнасянето на кмета вместо компетентно длъжностно лице от звеното за местни данъци и такси. Твърди, че представените доказателства не са обсъдени, а насочването му към исково производство съставлява превратно упражняване на власт. Иска отмяна на отказа и връщане на преписката със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски.

Ответникът - кметът на [община], чрез представеното писмено становище на юрисконсулт Р. П., оспорва жалбата. Поддържа, че данъчната партида се води на името на И. Н. Ю. въз основа на представено нотариално завещание и че общинската администрация няма правомощие да разрешава спор относно собствеността, действителността на завещанието или накърняването на запазени части от наследството. Счита, че удостоверението за наследници не е достатъчно основание за исканата промяна при наличието на завещателно разпореждане за конкретния имот и че претендираните права следва да бъдат защитени по съдебен ред.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява следното:

Съгласно удостоверение за наследници изх. № ГС-111-39/11.02.2025 г. на община П. Н. И. Ю. е починал на **** г., като А. Н. Ю. е посочен сред наследниците му по закон като негов син.

С писмо изх. № ТСУ-284(1)/18.07.2025 г., в отговор на запитване за учредено право на строеж за сграда в [населено място], [жк], [УПИ], кв. ** по плана на града от 1989 г., кметът е уведомил заявителя, че общината не разполага с данни за учредено право на строеж. Посочена е възможност за справка в Държавния архив, а относно строителните книжа – в община „[община]“.

На 11.03.2026 г. чрез адв. В. е отправено запитване от името на А. Н. Ю. дали след смъртта на наследодателя имотът е деклариран и дали е отразен на името на всички наследници. В отговор с писмо изх. № ТСУ-284(3)/16.03.2026 г. кметът на община /населено място/е съобщил, че в данъчната служба е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за придобиване на имота от един от наследниците по завещание.

С последващо писмо, регистрирано под № ТСУ-284(4)/27.03.2026 г., жалбоподателят е поискал като данъчнозадължени лица да бъдат вписани и останалите наследници на Н. И. Ю.. Обосновал е искането с твърдения, че завещателят не е бил собственик на имота, и е представил писмени доказателства. С писмо изх. № ТСУ-284(5)/02.04.2026 г. кметът е посочил, че общината няма правомощие да проверява валидността на нотариалното производство и фактите и документите, въз основа на които е съставено завещанието, като е насочил заявителя към съдебна защита.

С писмо вх. № ТСУ-284(6)/03.04.2026 г. заявителят е уточнил, че поддържа искането си и желае изрично произнасяне, с което да се извърши корекция на данъчната партида, да бъдат вписани всички наследници съгласно удостоверението за наследници и да бъде заличен И. Н. Ю. като единствено данъчнозадължено лице. Поискано е при неуважаване на заявлението да бъде постановен изричен отказ, а ако сезираният орган счита, че не е компетентен – заявлението да бъде препратено по компетентност.

С писмо изх. № ТСУ-284(7)/14.04.2026 г. кметът е повторил становището си за липса на правомощие на общината да разрешава спор относно титула за собственост. Указал е в 14-дневен срок да бъде представен титул за собственост, съответно съдебно решение за отмяна на завещанието, с предупреждение, че при непредставяне на документите искането ще бъде отказано.

С писмо вх. № ТСУ-284(8)/15.04.2026 г. заявителят е поддържал искането за добавяне на всички наследници като данъчнозадължени лица и е възразил срещу необходимостта от гражданскоправен спор. Заявил е отново, че желае произнасяне по исканата промяна на данъчната регистрация.

С оспореното писмо изх. № ТСУ-284-(9)/05.05.2026 г. кметът на община /населено място/е отказал да бъдат вписани други обстоятелства извън следващите от представеното нотариално завещание. Отказът е мотивиран с липсата на представен титул за собственост на заявителя, съответно съдебно решение за отмяна на завещанието, и с разбирането, че спорните права и обстоятелства подлежат на установяване пред правораздавателните органи.

Жалбата срещу отказа е регистрирана в община /населено място/на 12.05.2026 г. В изпълнение на разпореждане № 5577/13.05.2026 г. по настоящото дело ответникът е представил допълнително кореспонденцията, включително искането от 15.04.2026 г. От нея се установява вътрешно насочване на заявленията към служители на общинската администрация, но не и отделно външно обективирано произнасяне на служител с правомощия на орган по приходите, което да е било предмет на административно обжалване пред кмета.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от адресата на изричния отказ, чието искане за отразяване като данъчнозадължено лице е оставено без уважение, поради което е налице личен и пряк правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена на 12.05.2026 г. срещу акт от 05.05.2026 г., поради което срокът за оспорване е спазен независимо от конкретната дата на съобщаването му. Обстоятелството, че заявителят е поискал отразяване и на други наследници, не отнема правния му интерес да оспори отказа, засягащ собственото му искане.

Оспореното писмо не се изчерпва с предоставяне на информация или разяснение. С него е изразена окончателна воля да не бъде извършена конкретно поисканата промяна на данните по данъчната партида. Поради това то има характер на изричен отказ, подлежащ на съдебен контрол.

Следва да се разграничи специалният ред за разглеждане на искането от характера на действително постановения акт. Пред съда не е оспорен отказ на общински орган по приходите, който подлежи първо на административен контрол от кмета по реда на чл. 83, ал. 4 във връзка с чл. 152 ДОПК и чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. Оспорен е първоначален отказ на самия кмет, с който той е разрешил непосредствено отправеното искане. В преписката не е обективирано производство по административно обжалване на акт на друг орган. Последователното поддържане на заявлението и повторните отговори на кмета не създават такова производство. При тази конкретна хипотеза спорът относно правомощието на кмета да постанови отказа е въпрос за валидността на акта и подлежи на разрешаване при съдебния контрол върху него, а не основание този контрол да бъде отказан. Приложима е и изричната разпоредба на чл. 173, ал. 4 АПК относно отказа на некомпетентен орган.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради нищожност на оспорения отказ.

Правната квалификация на отправеното до администрацията искане се определя от неговото съдържание и целените правни последици, а не от посоченото от заявителя правно основание. Първоначалното запитване от 11.03.2026 г. е за информация относно декларирането на имота. С последващите изявления обаче изрично е поискано изменение на данните по данъчната партида чрез отразяване на жалбоподателя и останалите наследници като данъчнозадължени лица и преустановяване на отразяването на И. Н. Ю. като единствено такова лице. Не се иска издаване на удостоверителен документ, нито определяне на конкретно данъчно задължение по основание и размер. Доводите относно собствеността и завещанието са основанията, с които заявителят обосновава исканото изменение, но не променят предмета му.

По своето съдържание това е искане, свързано с данъчната регистрация и администрирането на местните данъци. Позоваването на чл. 21 АПК и настояването за издаване на индивидуален административен акт не създават самостоятелна компетентност на кмета извън установената със специалния закон.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал. 1 тези служители имат правата и задълженията на органи по приходите – чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, и се определят със заповед на кмета съгласно ал. 4. Същевременно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ предоставя на кмета правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а на ръководителя на звеното за местни приходи - правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Посочените разпоредби разграничават компетентността за първоначално произнасяне от тази за административен контрол. Искането за отразяване на промени в данъчната регистрация следва да бъде разгледано от определен по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ общински служител с правомощия на орган по приходите. Чл. 83, ал. 2 ДОПК предвижда извършването на проверка за наличие на основанията за вписване, а чл. 18 ЗМДТ възлага на служителя на общинската администрация проверката на подадените декларации и му предоставя възможност да изисква допълнителни данни и да сверява декларираните обстоятелства с относимите документи.

Компетентността на кмета като решаващ орган възниква при надлежно административно оспорване и не го овластява да замести органа по приходите при първоначалното разглеждане на искането. Общите му ръководни правомощия по отношение на общинската администрация също не дерогират специалното разпределение на компетентността по ЗМДТ. Приложима е забраната по чл. 10, ал. 1 АПК, във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, по-горестоящ орган да изземва за решаване въпрос от компетентността на подчинен орган, освен когато това е предвидено със закон. В разглеждания случай такова изключение не е установено.

Адресирането на кореспонденцията до кмета не го прави компетентен да разреши искането. То е следвало да бъде насочено към надлежния орган по приходите, който да прецени редовността му и необходимостта от уточнения и допълнителни документи и да извърши дължимата проверка по приложимия специален ред. Отразеното в деловодната система разпределение на преписката към различни служители представлява вътрешно организационно действие. То не променя издателя на отказа, който е постановен и подписан от кмета от негово име.

Не е налице и произнасяне на кмета в качеството на административна контролна инстанция. С оспореното писмо не се потвърждава, изменя или отменя индивидуализиран акт на общински орган по приходите, нито се разглежда жалба срещу такъв акт. Кметът непосредствено е отказал исканата промяна. По този начин е упражнил правомощие, което законът предоставя на друг административен орган.

Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d4d656c-500a-422a-8386-21e61624a2ea