Протокол № 484 от 27.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 484 гр. П., 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500512 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателите Е. Д. И. и Е. Б. И., редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Ответниците Б. Д. Р. чрез родител и законен представител Ц. Г. Р. и Ц. Г.

Р., редовно призовани чрез адв.Ч. не се явяват. Представляват се надлежно от адв.Ч. Ч..

Адв.Ч.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №650/12.06.2023г., постановено по гр.д.№3331/2022г. е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Е. Б. И. с ЕГН ********** и Е. Д. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр.П., ***, ет.4, чрез пълномощник адв. П. П. от АК П., със съдебен адрес гр. П., ***, офис център 1, ет .2, офис 11 против Ц. Г. Р. с ЕГН ********** и Б. Д. Р. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. П., ***, ет.3, ап.41 за делба на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда идентификатор № 1

*** по КККР на гр. П., одобрени със Заповед №РД-1897/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. П., ***, ет.3, ап.41, който се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с предназначение жилище, апартамент, със застроена площ от 80,07 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта - 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема - на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

*** и *** и при съседи по документ за собственост: северозапад - апартамент №42, югоизток - апартамент №12 и североизток - двор, ведно с прилежащото към апартамента: Избено помещение №9-Б с площ от 1,64 кв.м., при съседи на избеното помещение по документ за собственост: от североизток - изба №10, от югоизток - коридор, както и Таванско помещение №14-Б с площ от 6.36 кв.м., при съседи на таванското помещение по документ за собственост: от северозапад - таван №13, от североизток - двор и от югозапад - улица, и ведно с 1.1536% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

ОСЪДЕНИ са ищците Е. Б. И. с ЕГН ********** и Е. Д. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр.П., ***, ет.4 да заплатят по сметка на РС П. държавна такса за производството в размер на 100 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е. Б.

И. и Е. Д. И. чрез адв.П. П., с която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Неправилно РС е приел, че имотът е загубил наследствения си характер, тъй като е придобит от Ц. Р. и Д. Р. по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от 2007г. до 2017г. Според съда, през 2007г. собствениците на имота - Б. Р. и С. Р., доброволно били предали владението върху процесния апартамент на техния син Д. Р.. С това предаване той бил установил фактическа власт върху целия апартамент. Така установеното владение било явно, необезпокоявано и непрекъснато през следващите 10 години и през 2017г. Д. Р. станал собственик на целия апартамент. Понеже към този момент той бил в брак с Ц. Р. апартаментът станал съсобствен на двамата в режим на СИО. Според ПзРС, този извод не се променял от обстоятелството, че на 04.10.2008г. Б. Р. починал и оставил за свои наследници съпругата си С. Д.а Р. и двете си деца-Е. Б. И. и Д. Б. Р.. Това било така, защото владението на Д. Р. върху имота било установено преди смъртта, още през 2007г., поради което презумпцията по чл.69 от ЗС се явявала приложима. Същата не била оборена, тъй като С. Р. и Е. И. не предявили никакви претенции към имота след смъртта на Б. Р..

Поддържа се, че тези мотиви са неправилни. Същите не почивали на събрания по делото доказателствен материал и противоречали на закона.

Съдът е достигнал до неправилния незаконосъобразен извод, че през 2007г. собствениците на процесния апартамент Б. Р. и С. Р. били предали доброволно владението върху него на своя син Д. Р.. Свидетелските показания на св.З.С. и А.Д., на които съдът основавал този свой извод не е следвало да бъдат кредитирани.Освен това същите били превратно възприети и нямат съдържанието, което съдът им придава.

Св.А.Д. изрично е казала, че не е присъствала на никакви разговори между собствениците Б. и С. Р.и от една страна и от друга - Д. Р., Ц. Р. и/или Е. И. относно имота. Т.е., тя нямала никакви собствени възприятия за направена уговорка между тези лица или някои от тях за доброволно предаване на владението върху имота от Б. и С. Р.и на Д. Р..

2

Показанията на тази свидетелка З.С. не следвало изобщо да бъдат кредитирани. Те противоречали на редица други доказателства, от които се установяват съвсем други факти.

Твърди се, че по делото безспорно се установило, че след излизането си от процесния апартамент Б. и С. Р.и не са заживели на село, а са се установили в новозакупения апартамент, намиращ се в гр.П., на ***.Това обстоятелство се потвърждавало от всички останали свидетели по делото. С оглед на обстоятелството, че покупката на този втори апартамент, датирал от 25.01.2018г., то и преместването на Б. и С. Р.и в него, неминуемо следва тази дата, а не е "месец или два" след раждането на детето Б. през месец май 2007г., както твърди св.З.С..

Думите на Б. Р., пресъздадени от св.С. нямали еднозначно значение, че Б. Р. и С. Р. като съсобственици имат уговорка с Д. Р. за доброволно предаване на владението върху процесния апартамент.

Имало данни единствено за това, че Б. Р. имал желание внучето му и/или сина му да станат собственици на имота, без да се уточнява по какъв начин - чрез сделка или по силата на придобивна давност.

Поддържа се, че сьдът не отчел съществения момент, че по делото нямало никакви доказателства С. Р. да е имала желание и/или уговорка за предаване на владението върху имота на Д. Р.. Нямало доказателства тя да е предавала, доброволно или не, владението върху имота на последния. При положение, че тя притежавала половината от имота, липсата на такива доказателства изключвали възможността Д. Р. да е получил доброволно владението, върху притежаваната от нея 1/2ид.ч. от недвижимия имот.

ПзРС неправилно не кредитирал показанията на св.С. Р.. Същата била единственият човек участвал в това производство, който има преки лични възприятия относно уговорките с Д. Р., касаещи владението и собствеността върху процесния апартамент. В този смисъл никой от останалите свидетели не можел да опровергае казаното от нея.

Същата била в еднаква родствена връзка с Е. И. и Д. Р. - майка е и на двамата и няма основание да се смята, че била пристрастна към единия от тях.

Следва да се държи сметка, че тя била и баба на ответника Б. Р., към който питае силни чувства и няма причина да иска да му навреди нарочно. Освен това показанията й били житейски логични и в унисон с останалите събрани по делото доказателства.

От тях се установило, че тя и съпругът й Б. са се съгласили Д. и Ц., като младо семейство с новородено дете да останат да живеят в процесния апартамент, докато бъде ремонтиран новозакупеният на 25.01.2018г. такъв, намиращ се в гр.П. на ул.“Ген Гурко"№1. Пак с цел за да помогнат на младото семейство, С. и Б. Р.и първо частично финансирали сделката по закупуване на този втори апартамент, а след това се ангажирали да го ремонтират, като през време на ремонта се преместили да живеят в него.

Уговорката била след като бъде ремонтирано новозакупеното жилище Д. и Ц. да се преместят в него, а С. и Б. да се върнат обратно в процесния апартамент, намиращ се на ***.

Свидетелката е категорична, че никога двамата със съпруга й не са се съгласявали процесният апартамент на *** да остане в собственост на Д. и Ц.. Такава уговорка или изразено съгласие нямало от страна на С. и след смъртта на съпруга й. След неговата смърт тя продължила да посещава редовно апартамента на ***, разполагала с ключ за него и винаги когато искала можела да влезе в него, смятайки го за свой. Това обикновено ставало с оглед полаганите от С. грижи за нейния внук Б.. Тъй като бащата Д. работел, често до късно, основно тя била ангажирана с отглеждането му в периодите, когато майка му била в Англия за по няколко месеца в годината.

Неправилни били изводите на съда, че показанията на св.Р. и на св.Х. относно уговорките, касаещи апартамента и посещението му от св.С. Р. през годините не следвало да се кредитират, тъй като противоречало на казаното в 3 тази насока от св.С. и св.Динчийска. Показанията на последните две свидетелки противоречали на редица други доказателства по делото.

Показанията на св.С. Р., се допълват от тези на св.З. Х..

За Д. Р. не е започнала да тече придобивна давност през 2007г., каквито са изводите на ПзРС. Не е била приложима презумпцията на чл.69 от ЗС и за да установи владение върху имота Д. Р. е следвало да промени намерението си по отношение на него, както и да извърши недвусмислени действия манифестиращи това му намерение и отблъскващи владението на родителите му. Липсвали доказателства, подобно нещо да се е случило до смъртта на Б.

Р..

След като на 04.10.2008г., Б. Р. е починал, Д. Р., който е живеел в делбения апартамент, се е превърнал във владелец на същия, но само по отношение на своите наследствени идеални части в него, възлизащи на 1/бид.ч. По отношение на другите идеални части (4/6 на св.С. Р. и 1/6ид. ч. на ищцата Е. И.) той се явявал държател, а презумпцията по чл.69 ЗС се счита за оборена. За да установи владение и върху идеалните части на майка си и на сестра си, според установилата се съдебна практика, Д. Р. следвало най-първо да е променил намерението си по отношение на тях в насока да ги завладее, а след това промяната на намерението на владелеца и завладяването на частите на останалите сънаследници следвало да бъде изрично манифестирано пред тях и осъществено чрез действия, които трябвало да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показвало отричане владението на останалите съсобственици. Едва от момента на този манифест би могло да започне да тече придобивна давност в полза на Д. Р..

Подобен манифест липсвал спрямо С. Р. и Е. И..

Сочи се, че доброволно предаване на владение липсвало, а били налице търпими действия. Дори през 2017г. Д. Р. да е получил доброволно владението върху делбения апартамент, неправилни се явявали изводите на ПзРС, че след смъртта на баща си, Д. Р. се явявал владелец и на наследените от неговата майка и сестра идеални части в имота.

Поради липсата на явни едностранни действия на Д. Р., отричащи владението на другите двама наследници - С. Р. и Е. И., следва да се достигне до извод, че по отношение идеалните части на последните две не е било установено владение от Д. Р., респективно, спрямо тези идеални части, не е започнала да тече придобивна давност в негова полза.

Поддържа се, че ПзРС изобщо не излага мотиви в решението си по отношение на тези обстоятелства и тяхното правно значение, считайки, че не са релевантни за делото, понеже Д. Р. бил установил владение върху целия имот още през 2017г. и никой от последвалите факти не променяло този извод.

От 04.10.2008г., когато Б. Р. е починал и за новия съсобственик Д. е възникнала възможността да манифестира завладяване идеалните части на другите съсобственици - С. и Е., до м.05.2017г., не е изтекъл период с продължителност от 10 години.

На 06.05.2017г. Д. е починал, преди за него да е възможно да изтече 10годишната придобивна давност. Такава щеше да е възможно да изтече найрано на 04.10.2018г.

Твърди се, че преди тази дата е налице факт, прекъсващ евентуално теклия придобивен давностен срок, тъй като на 26.07.2018г. С. Р. била продала на дъщеря си Е. Б. И. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота. Сам по себе си този акт показвал, че С. Р. е считала тези идеални части за свои, а не за такива на своя син, както щеше да бъде, ако беше вярно, че доброволно му била предала имота с уговорката той да стане негов.