Решение № 184 от 14.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Велико Търново, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500089 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 539 от 10.12.2024 г. по гр.д. № 239/2024 г. на Окръжен съд Плевен е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В.

Г. В. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 2800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от предявено му обвинение за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2, извършено на 30.01.2018 г. и за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 НК, извършено на 30.01.2018 г., повдигнато с обвинителен акт от РП Кнежа, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 126/2021 г., влязла в сила на 28.08.2023 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 25.08.2023 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата до 50000 лв. за неимуществени вреди и за разликата до 4800 лв. за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

1

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. Г.

В., като решението се обжалва в отхвърлителната част по отношение на предявения иск за неимуществени вреди. Съдът неправилно е определил обезщетението за неимуществени вреди, като не е съобразил, че ищецът е бил с мярка „Задържане под стража“ в продължение на 8 месеца и 20 дни, която мярка е била променена в „Домашен арест“ за още 6 месеца и 15 дни.

Неправилно съдът е подложил на анализ само свидетелските показания, без да съобрази писмените доказателства по делото относно срока, през който ищецът е бил лишен от правото си на свободно придвижване. На ищеца е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, като продължителността на наказателното производство не е протекла в разумни срокове – 5 години в досъдебна и съдебна фаза. За наказателното преследване са разбрали хората в селото. Към датата на задържането ищецът е бил реабилитиран, т.е. неосъждан, което обстоятелство е обсъдено превратно в мотивите на обжалвания акт. Той е бил притеснен, тревожен, неспокоен, поради предявеното му обвинение, като през периода е търпял обичайните вреди – стрес, страх от несправедливо осъждане. Не е отчетена икономическата обстановка в страната към момента на влизане в сила на оправдателната присъда. С оглед на това е счетено, че определеното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част, вместо което се постанови друго, с което се уважи предявеният иск в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва, считано от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор по жалбата, като в съдебно заседание се заявява, че се оспорва същата.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, като решението се обжалва в частите, в които са уважени исковете за неимуществени и имуществени вреди.

Претенцията на ищеца е завишена и несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт и на съдебната практика по аналогични случаи.

Размерът на имуществените вреди от 2800 лв. не е съответен на чл. 52 ЗЗД.

Липсват ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални 2 действия с участието на упълномощения от ищеца адвокат на различните етапи от наказателното производство, както и че приложените към исковата молба договори за правна защита и съдействие се намират в кориците на делото.

Отправено е искане решението да бъде отменено и в двете части относно размера на уважения иск за имуществени вреди, така и за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. В. не е депозирал отговор по тази жалба, но в допълнителна молба заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. Г. В. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени и имуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение по ДП № ЗМ 17/2018 г., внесено в съда, като наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Ищецът е бил задържан за времето от 09.02.2018 г. до 29.10.2018 г. – общо 8 месеца и 20 дни, а за времето от 29.10.2018 г. до 15.05.2019 г. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ – 6 месеца и 15 дни. Наказателното производство е продължило от 07.02.2018 г. до 25.08.2023 г., през което време ищецът е преживял изключителен стрес и негативни чувства, станал затворен, не общувал с приятели, страхувал се, че може да му бъде наложено ефективно 3 наказание. Срокът на наказателното производство се явява неразумен, няма отложени заседания, поради негово неправомерно поведение. Освен неимуществените вреди е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в заплатени възнаграждения на адвокат за защита в наказателното производство в общ размер на 4800 лв.

По тези съображения са предявени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4800 лв., ведно със законна лихва от 23.08.2023 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Оспорва се претенцията за имуществени вреди, тъй като няма доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения от ищеца адвокат на различните етажи от наказателното производство, както и че договорите за правна защита и съдействие се намират в кориците на делото. Размерът на претърпените неимуществени вреди не е в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Твърдяните вреди не надхвърлят обичайните такива. Продължителността на наказателното производство е разумна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства, на правно значимите факти, имащи отношение към определяне размера на обезщетението по справедливост, и е преценил, че размер от 5000 лв. се явява подходящ за обезвреда на претърпяните неимуществени вреди. По наказателното производство са направени разходи за адвокатско възнаграждение, като е съобразено, че в договорите е заплатено възнаграждение за две лица, прието е, че половината от сумата е разход за ищеца, поради което общият размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за неговата защита възлиза на 2800 лв. По тези съображения са уважени исковете до тези размери, като за разликата до претендираните суми са отхвърлени, като неоснователни.

От събраните по делото данни се установява следната фактическа обстановка:

На 07.02.2018 г. В. В. е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 17/2018 г.за това, че на 30.01.2018 г. в гр. Кнежа, в съучастие с П. П., като съизвършители, с цел да принуди Г. С. да се разпореди със своя парична сума 4 в размер на 300 лв. в негов интерес, го заплашил с насилие и му нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото му, с което му е причинена лека телесна повреда, описана, което е престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Привлечен е още за това, че на 30.01.2018 г. в гр. Кнежа с цел да принуди И. Г. да се разпореди в негов интерес с парична сума в размер на 300 лв., като използвал нож, тип „мачете“ му нанесъл удар по главата и порезна рана на гърба на дланта на дясна ръка, с което му причинил лека телесна повреда – престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 НК.

Взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 72 часа – постановление от 07.02.2018 г. на РП Кнежа, като мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е взета спрямо В. с определение от 09.02.2018 г. по ЧНД № 38/2018 г. на РС Кнежа. С Определение № 53/23.03.2018 г. по ЧНД № 69/2018 г. на РС Кнежа на основание чл. 65, ал. 4 НПК е потвърдена мярката за неотклонение спрямо В. „Задържане под стража“.

На 30.04.2018 г. внесен обвинителен акт в съда, за което е образувано НОХД № 101/2018 г. на РС Кнежа по обвинение срещу В. В. в престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Проведени следните съдебни заседания: на 11.06.2018 г., на което ищецът се е явил лично и с процесуален представител, не е даден ход на делото, тъй като не са призовани пострадалите; на 02.07.2018 г., на което ищецът се е явил лично, не е даден ход, поради уважителна причина за неявяването на подсъдимата П.; на 17.09.2018 г., на което ищецът се е явил лично и с адвокат, проведено е разпоредително заседание, на което мярката за неотклонение спрямо В. е изменена от „Домашен арест“ в „Подписка“; на 29.10.2018 г., на която дата В. се е явил лично, не е даден ход, поради неявяване на прокурор; на 10.12.2018 г., на което В. се е явил лично, събирани са доказателства, делото е отложено за събиране на още доказателства; на 18.02.2019 г., на което В. се е явил лично, събирани са доказателства, делото е отложено поради неявяване на призованите свидетели; на 15.04.2019 г., В. се е явил лично, събирани са доказателства, делото е отложено за разпит на неявилите се свидетели; на 27.05.2019 г., В. се е явил лично, не е даден ход, поради уважителни причини за неявяването на прокурора; на 01.07.2019 г., В. се е явил лично, не е даден ход, отложено, поради заболяване на адвоката; на 16.09.2019 г., В. се е явил лично, събирани доказателства, отложено за разпит на неявилите се 5 свидетели; на 04.11.2019 г., В. се е явил лично, събирани доказателства, отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 23.12.2019 г., В. се е явил лично, събирани доказателства, отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 17.02.2020 г., В. се е явил лично, събирани доказателства, отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 02.06.2020 г., В. се е явил лично, събирани са доказателства, делото отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 21.07.2020 г., В. се явил лично, не е даден ход, поради невъзможност за явяване на съдебен заседател; на 15.09.2020 г., явил се лично, не е даден ход, поради неявяване на двамата пострадали; на 27.10.2020 г., явил се лично, приключено е съдебното следствие. Общо проведени 17 съдебни заседания.

От писмо от 08.10.2024 г. на ГДИН, Арест Плевен е видно, че В. В. е регистриран със задържане на 07.02.2018 г., освободен с мярка „Домашен арест“ на 15.05.2018 г., въз основа на определение на Окръжен съд Плевен от 15.05.2018 г.

С Присъда № 165/27.10.2020 г. по НОХД № 101/2018 г. В. В. е признат за виновен за извършените деяния и му е наложено наказание.

Против постановената присъда е подаден протест и въззивна жалба от В. В., по които е образувано ВНОХД № 927/2020 г. на Окръжен съд Плевен.

В производството В. е представляван от адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер на 800 лв., видно от съдържащия се в кориците на делото договор за правна защита и съдействие. Проведено едно съдебно заседание, като с Решение № 260026/15.02.2021 г. по ВНОХД № 927/2020 г. на Окръжен съд Плевен е отменена постановената присъда и е върнато делото на РС Кнежа за ново разглеждане.

Разпечатката съдържа 40 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d4c3b80-5a29-4bf1-8a1e-55709947b825