Решение № 365 от 18.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пазарджик, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Капка Ж. Вражилова при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Капка Ж. Вражилова Административно наказателно дело № 20265220200693 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. С. М. ЕГН ********** от гр.Пазарджик против НП №26-1006-000563/29.04.2026г. на Началник група в Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят твърди, че деянието не извършено от обективна страна, доколкото се касае за престой, а не за паркиране на МПС, както е посочено в НП. Счита, че липсват доказателства за вмененото нарушение, което в условията на евентуалност настоява да бъде квалифицирано като маловажен случай. С тези доводи моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.И. Т. от АК- Пазарджик, редовно преупълномощен от адв.Л. М. от АКПазарджик. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в становището му по съществото на спора. Моли атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски в полза на пълномощника адв.М., съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се 1 излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 16.04.2026г. в 19:51 часа, в гр.Пазарджик, на ул.Пловдивска, срещу №25, като водач на собствения си лек автомобил Фиат Панда с рег.№ ****, паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници. Това деяние е квалифицирано от АНО като нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП. Същото е установено от св.Т. Т.- полицейски инспектор в Сектор ПП, ОДМВРПазарджик, който на инкриминираната дата бил част от състава на дежурен автопатрул, заедно с колегите си И. К. и Р. Я.. При извършен от тях обход в гр.Пазарджик по ул.Пловдивска, в посока кръговото кръстовище към плувния комплекс, в района на бившата банка „Моллов“, те забелязали няколко автомобила, спрели на спирките от двете страни на улицата. Един от тях бил и този на жалбоподателя с рег.№ ****. След като спрели на място, св.Т. и колегите му се насочили към процесния автомобил, който бил спрян с включени аварийни светлини на ул.Пловдвиска, срещу №25, в посока към гр.Пловдив, в края на очертанията на спирката за обществен превоз на пътници. В него, на шофьорското място св.Т. установил жалбоподателя. След като се представил, полицейският служител обяснил на водача, че е паркирал в нарушение на закона, тъй като е спрял на спирката, предназначени за автобусите от обществения превоз. Жалбоподателят възразил, че това било само за кратко, тъй като чакал съпругата си- св.В. М.а да излезе от намиращата се в непосредствена близост аптека. Въпреки това св.Т. съобщил на нарушителя, че ще му бъде издаден фиш за глоба. Тъй като последният заявил, че няма да го подпише, полицейският служител пристъпил към съставянето на процесния АУАН №5393709/16.04.26г., в който нарушението било описано по идентичен с този в НП начин. Актът бил връчен и предявен на жалбоподателя срещу подпис и с изрично отбелязване от негова страна, че има възражения. Във връзка депозираните впоследствие писмени такива по случая била образувана преписка, възложена на полицейския служител н Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик- А. Т.ов, в хода която били снети сведения от актосъставителя, от колегата му Я. и от жалбоподателя. Проверката приключила с изготвянето на докладна записка. Въз основа на процесния АУАН и събраните по преписката данни, било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 30.04.2026г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 07.05.2026г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена от лице, 2 активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния въззивен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, инкорпорирани в материалите по АНП, справка от Община Пазарджик и показанията на св.Т.

/актосъставител/- изцяло и частично от показанията на св.В. М.а.

В депозираните си пред съда показания св.Т. в детайли описва приетата за установена от съда и отразена в АУАН и НП фактическа обстановка. От тях безспорно се установяват времето, мястото и начинът, по който е било установено спряното МПС, собственост на жалбоподателя. Показанията на този свидетел са детайлни, последователни и логични. Съдът им дава вяра, макар същите да не кореспондират изцяло със заявеното от св.М.а касателно обстоятелството дали същата е била в процесния автомобил при идването на полицейските служители. Последната твърди, че съпругът й изобщо не я е чакал, а просто е спрял на спирката, за да може тя да натовари приготвения от нея преди това багаж, след което и двамата са се качили в автомобила, но преди да потеглят, той бил извикан от полицейския патрул, позициониран на отсрещната страна на улицата. Това твърдение на безспорно заинтересования свидетел, какъвто е съпругата на жалбоподателя, не може да бъде кредитирано. То е в пълен противовес със споделеното от актосъставителя, чиито еднопосочни и безпротиворечиви показания, кореспондиращи и с установеното в материалите от извършената проверка, не могат да бъдат пренебрегнати само на основание служебната му обвързаност с АНО. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.Т., са пряко относими към релевантните по делото факти, като ги разкриват в последователност и пълнота, поради което и следва да бъдат поставени в основата на фактическите изводи на съда.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

В обстоятелствената част на НП е отразено, че жалбоподателят като водач на МПС е паркирал на спирка от редовните линии за обществен превоз и като нарушена е посочена разпоредбата на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, безспорно въвеждаща забрана за паркиране на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

В същото време в нормите на чл.93 ал.1 и ал.2 от ЗДвП е дадена дефиниция на понятията „престой“ и „паркиране“, като се има предвид, че това са две различни състояния на покой на едно МПС. Съгласно чл.93 ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. От друга страна, според чл.93 ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и 3 извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Следователно разграничителният критерий между състоянията на едно МПС, които се квалифицират като паркиране и като престой, е в целта на преустановяването на движението. Факт е, че присъствието на водача в превозното средство само по себе си не е достатъчно, за да се направи категоричен извод дали МПС е паркирано или престояващо. За да бъде превозното средство престояващо, освен присъствие на водача, е необходимо то да е спряло за ограничено време, като нормалната продължителност на спирането е определена чрез посочване на причините, които са го предизвикали- качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи.

Без съмнение, в санкционната разпоредба на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище спирка за обществен превоз на пътници. От така цитирана разпоредба на пръв поглед изглежда, че се санкционира и престоят, и паркирането на спирка за обществен превоз на пътници. При съпоставка обаче между санкционната разпоредба и материалноправните разпоредби, които указват правилото за поведение, се установява, че законодателят забранява едновременно престоят и паркирането на пешеходни пътеки и кръстовища, съгласно чл.98 ал.1 т.5 и т.6 от ЗДвП, а на спирки- единствено паркирането, съгласно чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП. Това обяснява причината в общата за всички тези случаи санкционна норма на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП да бъдат използвани и двата термина /престой и паркиране/. Използването на съюза "или" обаче е достатъчна индиция за това, че законодателят е целял с посочената разпоредба да уреди санкционирането на всички възможни случаи, предвидени от нормата на чл.98 от ЗДвП, т.е. както, когато са забранени и престоят, и паркирането, така също и- когато е забранено само паркирането. В този смисъл разпоредбата н а чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП няма пречка да бъде приложена и в случаите на нарушение по чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП, т.е. при паркиране на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници. В същото време обаче, тя се явява неприложима за случаите, в които е доказан престой, а не паркиране на спирка. Такъв вид деяния на практика са изключени от санкцията на закона.

В настоящия казус от разпита на актосъставителя се установи, че процесното МПС е било спряно от водача на спирката за обществен превоз с включени аварийни светлини, докато последният изчаквал съпругата си да се върне от намиращата се в непосредствена близост аптека. Няма никакво съмнение, доколкото на съда е житейски известно, че такава има на отстояние от няколко метра от процесната спирка. Доказано е също така, че по това време там /без значение дали в аптеката или в магазина до нея, стопанисван от св.М., каквото също има в блозост/ се е намирала съпругата на жалбоподателя, която той изчаквал в спрения на аварийни светлини автомобил. Не става ясно 4 обаче защо при така установените и от самия полицейски служител факти, той е приел, че се касае за паркиране на МПС, а не за престой. Съгласно изложените по-горе теоретични постановки относно различието между двете понятия, съдът достигна до обоснован извод, че в настоящия случай процесното МПС е било спряно от жалбоподателя за престой с цел изчакване качването на пътник в лицето на неговата съпруга. В този смисъл деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача, не съответства от обективна страна на реално извършеното от него, което се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Найсетне, както вече беше посочено, престоят на спирка за обществен превод не е предвиден от закона като административно нарушение. Предвид изложеното атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 и чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК, в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което принадлежи Сектор ПП, следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един адвокат. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. В случая заплатените по договор за правна защита и съдействие 205 евро адвокатски хонорар съответстват на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не се явяват завишени, предвид фактическата и правна сложност на делото, очертани от неговия предмет и обема на относимия доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие в рамките на двете, проведени по делото открити съдебни заседания. Поради това в полза на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в размер на 205 евро.