Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 26.01.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1054/2023
Вид
Решение № 47
Подписан
26.01.2024
В сила
16.02.2024
Състав
Таня Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.402 · Кодекс на труда
  • чл.402 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.415 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.415в · Кодекс на труда
  • § 1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пазарджик, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря М. Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220201054 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ВЛВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК 207212538, със седалище и адрес на управление с. Мирянци, обл. Пазарджик, **********, представлявано от управителите В.Ч., Л.Ц и В.Ч. против Наказателно постановление № 13-2300180 от 22.06.2021 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик, с което за нарушение на чл.402 ал.2 от Кодекс на труда (КТ) на основание чл.415 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, поради постановяване на същото при нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, се представлява от управителите В.Ч. и Л.Ц, както и от упълномощения от тях п роцесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и представя писмено становище по същество, в което се поддържа становището от въззивната жалба за постановяване на НП при нарушение на материалния закон, тъй като не било извършено вмененото на дружеството нарушение, 1 респ. че същото е останало недоказано в хода на съдебното дирене. С оглед на това се иска отмяна на НП и се претендира присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага кратко становище в хода по същество с искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите разноски заплатени за адвокатско възнаграждение. В дадения на страните 10-дневен срок, нито след изтичането му за представяне на писмени бележки, такива не са постъпили от страна на АНО.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството си на работодател смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е оказало съдействие на контролен орган- ДИТ- Пазарджик по спазване на трудовото законодателство, при следните установени констатации:

На 08.03.2023 г. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда“Пазарджик- свидетелите В. Д., Т. Д., Р. Т. и С. Г. била извършена проверка в обект- ресторант „*********, намиращ се в гр. Пазарджик, на у************ стопанисван от дружеството. Поводът за това бил, че предходния ден- ****** г. инспекторите Д. и Т. били в същия обект на контрол, когато се породило съмнение, че в ресторанта работят лица без уредени трудови отношения, тъй като било забелязано лице да напуска кухнята непосредствено след започване на проверката, като при проведен разговор с управителя Л.Ц дали освен установеното в ресторанта лице зад бара и двамата управители, работи ли друго лице, като св. Д. споделила, че е видяла напускащото кухнята малко преди това лице. В отговор управителя Л.Ц казала, че нямало други лице и че „й се било привидяло“. Именно така установеното и реакцията на управителите, накарало инспекторите да извършат последваща проверка за контрол в обекта на дружеството.

2

Тъй като вече станало ясно предния ден, че освен централния вход за ресторанта от ул. „П.Я.“ имало и друг вход/изход, при извършената на 08.03.2023 г. проверка в същия обект, участвали два екипа от инспектори на ДИТ- Пазарджик, съответно свидетелите В. Д., Т. Д., Р. Т. и С. Г.. Когато пристигнали на мястото на проверка, свидетелките Д. и Д. минали влезли в ресторанта през страничния вход, а свидетелите Т. и Г.- през централния.

След като влезли в ресторанта, инспекторите Д. и Д. се насочили право на сутеренния етаж в кухнята на ресторанта, където заварили една жена, която миела чинии и подреждала вече измитите. По-навътре в помещението бил и управителя В.Ч., който приготвял храна. След като проверяващите инспектори се легитимирали, св. Д. предоставила на завареното лице от женски пол декларация по чл.402 от КТ и обяснила, че трябвало да я попълни, тъй като имали за цел да установят самоличността й, както и правоотношенията й с дружеството, стопанисващо обекта на контрол.

Въпросното лице категорично отказало да попълни декларацията, както и да представи документ за самоличност, като се държало агресивно към проверяващите и ги обиждало. Св. Д. и св. Д. попитали жената защо се намира в кухненското помещение и каква дейност извършва, като лицето обяснило първоначално, че е приятелка на собствениците на ресторанта, като се познавали от дълги години, както и че понеже било празник дошла да подари цветя на управителите и те също й подарили цвете, като решила да слезе в кухнята и да помогне с миенето на чините. Обяснено й било, че следва да попълни декларацията, но жената продължила да се противи и да се разправя на висок тон. Управителят Л.Ц, която също слязла в помещението казала на въпросното лице да попълни декларацията, като впише в нея, че й е приятелка. Жената обаче продължила да се разправя и да отказва да се представи и да попълни предоставения й документ, като се държала грубо с проверяващите. Тогава е били управителя Л.Ц започнала да се сутеи около св.

Д. и стискайки парична банкнота в едната си ръка се опитвала да я пъхне в джоба на върната дреха на св. Д., която й направила забележка да се отдалечи и прибрала плътно към тялото си палтото и дамската си чанта. Тогава Л.Ц се извинила, но се насочила към св. Д., като се опитала да я приближи и да й подаде банкнота, която държала. Св. Д. й казала да свали ръцете си от нея и се отдръпнала. Всичко това накарало св. Д. да подаде сигнал на тел. 112 и да потърси съдействие от полицейските органи. В този момент в кухнята на 3 ресторанта слезли и свидетелките Г. и Т., на които св. Д. и св. Д. разказали за случилото се и че са потърсили съдействието на полицията. Управителите Л.Ц и В.Ч. помолили инспекторите да се качат на горния етаж и да изчакат, докато успокоят жената, като уверили проверяващите, че ще я успокоят и че ще съдейства за проверката, като щели да я убедят да попълни декларацията и ще представи лична карта, като изрично заявили, че няма да напусне обекта, още повече че била повикана полиция. Свидетелите Д., Д., Т. и Г. се съгласили и се качили на нивото на ресторанта, където изчакали полицейските служители. С тях се качила и Л.Ц.

След като полицейските служители пристигнали, св. Д. обяснила какво се случило и заедно с полицаите слезли в кухненското помещение, където заварили единствено управителя В.Ч.. Маккар, че многократно полицейските служители и инспекторите от ДИТ питали В.Ч къде е жената, той мълчал и не казвал нищо. Пред полицейските служители той и Л.Ц твърдели, че не познавали жената, за която питали.

Всичко това било отразено в съставения Констативен протокол №1/08.03.2023 г., който бил предявен и подписан от управителя Л.Ц.

След представяне на изисканите с призовка документи от дружеството, проверката извършена на същото на 07. и 08. март 2023 г., приключила със съставяне на Протокол № ПР 2308135/28.03.2023 г.

Гореописаното нарушение било извършено на 08.03.2023 г. в гр.

Пазарджик, в обекта на контрол- ресторант „*********, находящ се на ул.

„П.Я.“ № 8 в гр. Пазарджик.

Така констатираното съставлявало нарушение на чл.402 ал.2 от КТ, поради което против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 132300180/28.03.2023 г. в присъствието на управителя на дружеството В.Ч., на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.

Въз основа на съставения АУАН на 22.06.2023 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на дружеството по пощата на 29.06.2023 г. (виж известие за доставяне на л.13) чрез управителя Л.Ц. Жалбата против НП била депозирана от управителя на санкционираното дружество Л.Ц чрез АНО до съда, като била входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик на 11.07.2023 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира 4 съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства и показанията на свидетелите Д., Д., Г. и Т., частично от показанията на св. К.. Съдът кредитира изцяло показанията на първите четирима свидетеля, тъй като са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, а и се подкрепят от писмените доказателства.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение, изразяващо се в неоказване на съдействие на контролен орган, какъвто се явяват инспекторите от ДИТ- Пазарджик, извършващи проверка в обекта на дружеството, а именно чрез осуетяване установяването на самоличността и правоотношенията с дружеството на завареното да престира труд лице в кухненското помещение на ресторанта, стопанисван от дружеството, със съдействието на полицейските органи. Тези съставомерни факти и обстоятелства, изложени в АУАН и НП се доказват по несъмнен начин от показанията на свидетелите Д., Д., Т. и Г., , които са непосредствени очевидци на случилото се. В своите показания те заявяват еднопосочно, че въпросното лице е било заварено да престира труд, като е миело и подреждало чинии в кухненското помещение на ресторанта, и след като е отказало да се легитимира с лична карта и да попълни предоставената му от инспектор В. Д. декларация по чл.402 от КТ с цел установяване на неговите правоотношения с дружеството, стопанисващо ресторанта, именно управителите на дружеството-работодател са поканили контролните органи да се качат на горния етаж, където да изчакат повиканите за съдействие полицейски служители, като управителят В.Ч. заявил, че през това време ще успокои въпросното лице и ще го накара да съдейства на органите, заявявайки категорично, че то няма да напусне обекта.

Безспорно се установи, както от показанията инспекторите от ДИТ, така и от тези на св. К., а и от обясненията на управителя Ц., че управителят В.Ч. е останал заедно с завареното да работи лице в кухненското помещение, а впоследствие при пристигането на полицаите лицето вече не е било в обекта.

Установи се и това, че пред полицейските служители управителите на дружеството твърдели, че не познават лицето и че нямат негови данни, а В.Ч.

5 не отговарял на питанията къде е отишло лицето и защо си е тръгнало.

Разпоредбата на чл.402 ал.2 от КТ, установява задължението за работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Нямо спор, че дружеството-жалбоподател има качестовто работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Не се спори и за това, че Л.Ц и В.Ч. са управители на „ВЛВ Интернешънъл“ООДдружеството-работодател. Не се спори и относно обстоятелството, че свидетелите В. Д., Р. Т., Т. Д. и С. Г. са инспектори в ДИТ- Пазарджик. Това обстоятелство е станало известно на управителите на 08.03.2023 г., непосредствено преди да започне проверката на инспекторите в обекта на контрол. Не се спори и за това, че и двамата управители са присъствали при извършване на проверката и им е било разяснено от контролните органиинспекторите при ДИТ- Пазарджик, че следва да съдействат за изпълнението на техните функции по извършване на контрол в ресторант „*********, в това число да установят самоличността на завареното в кухнята лице, което е миело чинии, както и да изяснят какви правоотношения има то с дружеството като попълни представената му от инспекторите декларация. Установи се безспорно и това, а и не се оспорва от управителя Ли Цеинг в дадените обяснения, както и в депозираната жалба, че именно тя и съпругът йуправителят В.Ч. са поканили проверяващите да се качат на горния етаж и да изчакат полицейските органи, а през това време Чжунггъ ще успокои завареното лице и ще му обясни, че следва да съдейства, заявявайки категорично, че то няма да напусне обекта преди да пристигнат полицаите.