Определение № 5792 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5792 гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002100602 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. А. Р. срещу решение № 1386 от 23.11.2023 г. по в. гр. д. № 1878/2023 г. на Варненски окръжен съд (ВОС), с което е потвърдено решение № 2468 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 5015/2022 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 Закона за защита от дискриминация (ЗДискр.) за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника спрямо ищеца в периода от 01.09.2021 г. - 30.03.2022 г., изразяващо се в неравностойното му третиране като физическо лице, и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е реализирана и отговорността на ищеца за съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, пред двете съдебни инстанции.

Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Счита, че въззивният съд неправилно и в разрез с приетите по делото писмени и гласни доказателства е намерил, че предявеният иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на затвора в [населено място] за процесния период е неоснователен, поради това, че ищецът не е сред 1 лицата, изтърпяващи наказанието си „доживотен затвор“ във Варненския затвор, при което третирането му не следва да бъде сравнявано с това на другите лишени от свобода със същото наказание, изтърпяващи наказанието си в затвора в [населено място], а само с лицата „чужда делегация“ - външни за Варненския затвор лица, които обичайно са конвоирани в него за кратки периоди във връзка с участието им в съдебни заседания. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът релевира основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1. „Изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ и/или „доживотен затвор без право на замяна“, приведени в даден затвор като „чужда делегация“ намират ли се при „сравними сходни обстоятелства“ в смисъла по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. с останалите лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и/или „доживотен затвор без право на замяна“ в същия този затвор, доколкото всички те се намират под юрисдикцията на началника на дадения затвор, изтърпяват еднакви по вид наказания и представляват обособена група характеризираща се с еднакъв признак, която следва да се третира еднакво?“; 2. „Доколкото ГДИН е длъжна да третира всички лица, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ в затворите в Република България по еднакъв начин като им осигурява сходни условия на живот, налице ли е дискриминация по признак „лично положение“ когато всички лица, настанени като „чужда делегация“ в даден затвор са подложени на понеблагоприятно третиране?“; 3. „Представлява ли дискриминация по признак „лично положение“ по- неблагоприятното третиране на лишени от свобода с наказание „доживотен затвор“ и/или „доживотен затвор без право на замяна“ в зависимост от това, че тези лица са „чужда делегация?“; 4. „Съществува ли възможност лишените от свобода лица с наказание „доживотен затвор“, приведени като „чужда делегация“ в даден затвор да бъдат субекти на сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи същото наказание „доживотен затвор“ в този затвор, при твърдения за неравностойно третиране?“; 5. „Кои лишени от свобода лица в един затвор са със сходно фактическо положение, за да се приеме, че са третирани понеблагоприятно?“ и 6. „Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНЗС не съществува правна уредба на лишени от свобода лица „чужда делегация“, какво се включва в съдържанието на това понятие и какви са критериите, за да се определят и/или обособят лицата като „чужда делегация“?“. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с липсата на задължителна съдебна практика по горепосочените въпроси, които поради това са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като допускането на касационния контрол ще допринесе за съставяне на трайна и непротиворечива съдебна практика относно сравнението в третирането на лишените от свобода „чужда делегация“ лица.

Ответникът по касационната жалба – ГДИН подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

2

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Не са налице обаче основания за допускане на искания касационен контрол.

Предявените искове са с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр..

Ищецът е изложил в исковата молба, че през периода 18.01.2018 г. - 06.08.2021 г. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора в [населено място], а от 06.08.2021г. и към настоящия момент - в затвора в [населено място]. През периода: 01.09.2021 г. - 30.03.2022 г. е редовно конвоиран от Ловешкия затвор до Варненския затвор за участие по различни дела, като по време на тези посещения във Варненския затвор винаги е настаняван в 224 спално, VI група, като изхранването му до 30.03.2022г. се е осъществявало единствено и само в спалното помещение. След тази дата вече е имало график, според който е можел да се храни в столовата на VI група, заедно с останалите лишени от свобода в този затвор. Твърди, че през периода: 01.09.2021 г. - 30.03.2022 г., когато се е хранил единствено в спалното, където е било пълно с хлебарки, дървеници и др. насекоми, е третиран неравностойно в сравнение с други лица, изтърпяващи наказание като неговото, които са се хранели в столовата.

Въззивният съд е приел за установено в процеса, че ищецът И. А. Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в затвора в [населено място] през периода от 18.01.2018г. до 06.08.2021г., а след 06.08.2021г. и към настоящия момент - в затвора в [населено място].

През периода от 10.09.2021 г. до 21.04.2022 г. ищецът е пребивавал в затвора в [населено място] като „чужда делегация“, за да се осигури явяването му по заведени дела, и е бил настаняван в спално помещение № 224, 6-та група, коридор 2В. От съдържанието на докладна записка с рег. № 10643/26.11.2019 г. от Й. К. е намерил за установено, че от 18.01.2018 г., когато е постъпил в затвора в [населено място], И. Р. е наказван 5 пъти, а само за 2021 г. - 4 пъти във връзка с възникнали конфликти с други лишени от свобода и нагнетено напрежение по повод нерегламентирани взаимоотношения и възмездни сделки между тях. Поради това И. Р. е преместен в затвора в [населено място]. От график за лишените от свобода от VI-та група, „ЗПС“, „чужда делегация“, утвърден от началник на затвора в [населено място] с дата 30.03.2022 г., е приел за установено, че закуската, обяда и вечерята на тази категория затворници се осъществяват в столовата. От писмо с рег .№ 2793/11.05.2023 г. на началника на затвора в [населено място] е счел за установено, че в периода от 01.09.2021 г. до 30.03.2022 г. лишените от свобода, осъдени на „доживотен затвор“ във Варненския затвор, са се хранили в специално обособена столова в коридора по утвърден график. Изключение са били лишените от свобода, изтърпяващи карантина във връзка с диагностициран COVID-19, които са се хранели самостоятелно в спалното помещение, в което са били настанени.

От правна страна ВОС е посочил, че дискриминация е налице при различно третиране на едно лице по някой от признаците по чл. 4 ЗЗДискр.. Дискриминацията е забранено по закон поведение, което се основава на различие, изключение, ограничение или предпочитание на някой на някакво основание и всяка проява от вида представлява нарушение на 3 антидискриминационното законодателство. Решаващият съд е счел, че в тежест на ищеца е да установи, че са налице факти, които обуславят вероятност за дискриминационно третиране на лицето по някой от законово уредените признаци - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном по смисъла на § 1, т. 14 от ДР, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При фактически доказано от ищеца различно третиране по някой от посочените признаци, в тежест на ответника, оспорващ да е налице дискриминация, е да установи, че извършените действия са оправдани с оглед на законовата цел и средствата са били необходими. Въззивният съд е посочил, че наведеният от ищеца дискриминационен признак „лично положение“ не е легално дефиниран, поради което съдържанието му се определя при всеки конкретен случай съобразно личността и особеностите на твърдящия дискриминация. Позоваването е на признак, същностен за личността на ищеца, свързан с факта, че е лице, изтърпяващо наказание „доживотен затвор“, което именно поради това, че е доживотно лишен от свобода е дискриминиран от затворническата администрация на Варненския затвор, в който е привеждан, за да се осигури явяването му по съдебни дела, която е осигурявала изхранването му в спално помещение, отделно от лицата, изтърпяващи същото наказание в този затвор, хранещи се в столова.

Решаващият съд е счел, че при въведените фактически твърдения за проявено дискриминационно поведение относно мястото на изхранване, преценката за съществуването на по-неблагоприятно третиране се свежда до извършване на съпоставка между начина на третиране на ищеца по отношение на изхранването при престоя му в затвора в [населено място] в сравнение с начина, по който се третира друго лице при сходни обстоятелства. Посочил е, че лицата, изтърпяващи наказание от вида „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без право на замяна“ представляват обособена група, характеризираща се с еднакъв признак, която следва да се третира еднакво. От това правило обаче следват изключения, които са свързани с необходимостта еднаквото третиране да се обезпечава измежду лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в едно и също заведение, а така също да се отчитат и обективните обстоятелства около лишения от свобода, които могат да оправдаят различното му третиране. В този смисъл е съобразил постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 101/02.08.2021г. по гр. д. № 1871/2020г. на ВКС и определение № 522/23.06.2022г. по гр. д. № 5089/2021г. на ВКС. Подчертал е, че всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените лица, които могат да бъдат обусловени и от различни битови и организационни условия. Посочил е, че ищецът не е сред лицата, изтърпяващи наказанието си „доживотен затвор“ в затвора в [населено място] (ищецът изтърпява наказанието си в Ловешкия затвор), поради което третирането му не следва да бъде сравнявано с това на другите лишени от свобода със същото наказание от затвора в [населено място]. Счел е, че е налице основание за отчитане на сравними сходни обстоятелства между лишените от свобода, които са затворници „чужда делегация“, външни 4 за затвора в [населено място], които обичайно са конвоирани в него за кратки периоди във връзка с участие в съдебни заседания. От доказателствата по делото е извел, че създадената организация в затвора в [населено място] по отношение на лишените от свобода „чужда делегация“ е да бъдат настанявани в обособено спално помещение - № 224. В този смисъл са и показанията на двамата разпитани в процеса свидетели, които са също „чужда делегация“ и са ползвали едно и също спално помещение като ищеца. Решаващият съд е намерил, че преценката за организацията на престоя в затвора на всяко лишено от свобода лице е правомощие на директора на затвора и е функция от определения режим на изтърпяване на наказанието, личността, поведението, проявите на лицето, като целта е да бъде осигурен ред и спокойствие и да не се допускат прояви, които да го застрашават. В случая е счел, че настаняването в спално помещение № 224 и изготвеният индивидуален график за разпределение на времето на ищеца са били съобразени с факта, че същият е „чужда делегация“, за който предходно са били регистрирани прояви на поведение, довели до ескалация на напрежение между него и други лишени от свобода и които са направили наложително преместването му от затвора в [населено място] в затвора в [населено място], където е продължил да изтърпява наказанието си. Като не е намерил по-различно третиране на другите затворници „чужда делегация“ в сравнение с ищеца от администрацията на Варненския затвор, доколкото през времето, през което ищецът се е хранел в процесното спално помещение, всички затворници „чужда делегация“ са осъществявали храненията си в същото спално помещение, ВОС е приел, че не е осъществена нито пряка, нито непряка дискриминация по въведения критерий „личностно положение“, при което предявените искове се явяват неоснователни. Този извод е допълнен с аргумента, че не е установено по делото при всяко от посещенията на ищеца по делегация в затвора в [населено място] в периода от 01.09.2021 г. до 30.03.2022 г. да му е доставяна храна само в спалното помещение вместо в столовата и ако е така, по каква причина е било. Въззивният съд е подчертал, че в същите условия и режим са били поставени всички лишени от свобода „чужда делегация“ в затвора в [населено място], а този доказан факт опровергава твърденията на ищеца, че конкретно той е бил поставен в по-неблагоприятно положение. Освен това е посочил, че независимо от гореизложеното, досежно конкретната личност на ищеца, индивидуалният график на разпределение на времето му е обусловен с обективните обстоятелства около него от предходен престой в затвора в [населено място], които могат да оправдаят различното му третиране, без то да е приравнимо на дискриминация.