Решение № 136 от 24.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

КА.на Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20262000500176 по описа за 2026 година съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 7249/06.04.26г. на БОС от Р. Д. С., ЕГН: 709250459, пост. адрес: гр. Б., ул. “П. Г.“ № **, ет. * и същия съдебен адрес, против решение № 164/16.03.2026г. по гр.д.№ 1426/25г. на БОС, с което е осъдена да заплати на С. С. М., ЕГН: ********** и Г. А. А., ЕГН: ********** и двете с адрес: гр. Б., к-с „М. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, съдебен адрес: гр. Б., ул. “Ж. П.“ № *, чрез адв. Ж. С., сумата от 12 833.43 евро с левова равностойност 25 100лв. като частичен иск от иск с размер от 32 849.68 евро с левова равностойност 64 248.39лв., платена по развален договор от 23.11.2023г. за цялостен ремонт на апартамент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 14.08.2025г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Твърди, че решението не е правилно. Моли да бъде отменено и постановено ново, като искът бъде отхвърлен. Поддържа, че съдът неправилно възприел фактическата обстановка по делото, а също и неправилно ценил събраните гласни доказателства. Позовава се на допуснати процесуални 1 нарушения при разглеждане на делото, по-конкретно: необсъждане на правнорелевантни факти и непълно изясняване на спора откъм фактическата му страна. Моли за отмяна на акта и постановяване на нов, а при евентуалност – връщане на делото на първата инстанция за разглеждане от друг състав. Има доказателствени искания, които не са допуснати от настоящата инстанция като преклудирани. Не претендира разноски.

Въззиваемите С. С. М. и Г. А. А., представлявани от адв. Ж.С., оспорват въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК в надлежно депозирания отговор.

Молят за потвърждаване на атакуваното решение. Нямат доказателствени искания. Оспорват исканията на въззивната страна. Претендират разноски.

Жалба вх.№ 7249/06.04.26г. на БОС от Р. Д. С. е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, против валиден акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и е допустима.

По отношение на предявените искове пред БОС: предявени са активно субективно съединени искове с обща цена 12 833.43 евро с левова равностойност 25 100лв., частично от искове с общ размер от 32 849.68 евро с левова равностойност 64 248.39лв. С исковата молба се претендира една обща сума, която при условията на разделност, се дължи поравно на всяка от ищците.

Относно правната квалификация, настоящият състав приема следното:

Видно от исковата молба, двете ищци твърдят, че в резултат от дългото си познанство с въззивницата и установените отношения на доверие и приятелство, й възложили да се заеме с ремонта на тяхно жилище. На това основание двете започнали да й превеждат упоменатите в исковата молба суми за закупуване на материали и ангажиране на работници за СМР и част от сумите – за възнаграждение за нея. След като установили, че след продължителен период от време ремонтът не е извършен изцяло и са направени само частични СМР, уведомили С., че прекратяват отношенията си.

При ангажирането на брокер за продажбата на апартамента, установили, че ремонтът не е завършен и жилището не е в добър вид. Твърдят, че са превели суми, които не са вложени за ремонтни работи по апартамента и претендират връщането им.

Горното изложение сочи на извод, че между страните е сключен договор за поръчка, частично изпълнена, след което той е прекратен. Исковете се 2 основават на чл.284, ал.2 от ЗЗД.

При приложение на разясненията по Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09 декември 2013г. по т.д.№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС, т.1, настоящият състав приема, че окръжният съд е допуснал неточна правна квалификация на предявените искове. Въпреки това, съдът е разгледал спорното материално субективно право, съобразно въведените от ищците твърдения. Затова постановеният съдебен акт е валиден и допустим, доказателствената тежест е правилно разпределена и не се налага извършване на нов доклад по делото в настоящата инстанция, с разпределяне на доказателствената тежест и събиране на нови доказателства.

Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от С. С.М. и Г.

А. А. против Р. Д. С.. Твърди се, че страните са многогодишни познати, като двете въззиваеми живеят и работят в К. В.

Също се твърди, че през м.ноември, 2023г. сключили договор за поръчка, съгласно който С. С. М. и Г. А. А. възложили на С. да съдейства и организира извършването на ремонт в закупен от С. М. апартамент, с административен адрес: *************************. За тази цел се договорили да й превеждат парични средства, а тя да закупи материали, да намери майстори и да организира ремонта на апартамента, като с получените средства се разплаща с изпълнителите на СМР-тата. Също се твърди, че отново по устна договорка, двете въззиваеми предложили и въззивницата приела да получи от тях възнаграждение за работата в размер на 2 000 паунда. В изпълнение на своите поети задължения двете ищци й превели общо сума в размер на 32 849.68 евро, без в нея да се включва сумата от 2 000 паунда, която не се претендира по делото.

Твърди се частично неизпълнение на договора от страна на С.. Твърди се, че апартаментът е ремонтиран, но отчасти и ремонтът не е довършен в уговорения между страните срок – до края на м.май, 2024г. При пристигането си в Република България през м.август, 2025г. двете ищци посетили жилището и установили, че ремонтните работи, които били обсъдени със С., не са изпълнени и тогава поискали от нея документи както за закупените 3 материали, така и за заплатените средства за труд на изпълнителите на СМР.

След като не получили документи и се консултирали, установили, че са превели на С. сума, която не съответства на степента на извършване на ремонта в жилището. Договорът помежду им бил развален през платформата на Вайбър на 13.03.2025г., понеже въззиваемите взели решение да преустановят ремонта и да продадат апартамента. След няколко проведени разговора със С., се оказало, че тя не може да им представи документи за извършените ремонти, като стойност на закупени материА. и труд, които да съответстват на извършената работа. В същото време започнала да се укрива.

На основание изложеното са заведени исковете за връщане на сумите, с които полученото от С. надвишава стойността на СМР-тата, без това да включва изплатеното й възнаграждение, което не се претендира.

Въззивницата е оспорила исковете, чрез процесуалния си представител.

Въвежда правозащитни възражения, подробно описани в надлежно депозирания в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор срещу исковата молба. Сключването на договора не се оспорва, нито се оспорва размерът на преведените от двете въззиваеми суми и развалянето на договора, но се оспорва стойността на извършените ремонти. Твърди неоснователност на исковете и моли за отхвърлянето им. Също ангажира доказателства.

При така описаното, съдът приема за установено по реда на чл.153 от ГПК, че през м.ноември, 2023г. между страните е сключен договор за поръчка, като С. С. М. и Г. А. А. възложили на С. да съдейства за и да организира извършването на ремонт в закупен от С. М. апартамент, с административен адрес: ***********************. Относно закупуването на апартамента от страна на С. С.М. са налица вписани данни по приложения на стр.144 по гр.д.

№ 1426/25г. БОС, *************************************, с който тя продала жилището. Фактът на закупуването на жилището, впрочем, не е спорен между страните.

Също е безспорно, че в периода 11.12.2023г. – 16.01.2025г. двете въззиваеми превели на въззивницата сума в общ размер от 42 480 британски лири, равняваща се на 94 768лв., от която следвало да се приспадне като възнаграждение на довереницата сума в размер на 2000 британски лири.

Общата сума, преведена за ремонтни работи, е в размер на 40 480 британски лири, равняващи се на 92 010.92лв. към датата на отделните преводи.

4

Също така не е спорно, че в жилището са извършвани ремонти, организирани от Р.С., нито се спори, че тя е закупувала материали за тях и е извършвала плащания на работниците, които ангажирала по поръка на двете възложителки.

Спорно е каква е сумата на вложените средства в ремонтни работи в апартамента в *************************. За установяване на горното по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена и приета СТЕ.

Пред съда св. Е. К. е заявила, че Г. А. й показала клип на процесния апартамент, преди да бъде закупен от дъщеря й. Жилището – мезонет, било напълно завършено, обзаведено, с мебели, електроуреди, цветя, стените били боядисани и шпакловани, като при закупуването му предходната собственичка взела мебелите си.

От показанията на св. А. А. и Е. К. се установява, че когато на К., в качеството на брокер, било възложено посредничеството за продажба на апартамента от страна на С. М., обектът не бил в добро състояние.

Ел.инсталацията била в лошо състояние – навсякъде стърчали кабели, имало места за ел.табла, но табла не били поставени. Наложило се ангажиране на електричар, който положил нови кабели на втори етаж, а това довело до разбиване на стената. Последвало ново боядисване на стената. Ремонтът на ел.инсталацията продължил 4-5 дни и бил заплатен от двата въззиваеми. В апартамента нямало врати, ключове и контакти. Имало само входна врата.

В стаите от първия етаж стените били шпакловани и боядисани, с подова настилка – гранитогрес, на терасата също имало гранитогрес. На втори етаж стените били шпакловани, подът бил на цимент. Терасата на втори етаж била с настилка – гранитогрес или теракот. Санитарните помещения на първи и втори етаж били облицовани с плочки, но санитарният фаянс не бил монтиран, макар и да били закупени тоалетна чиния и казанче. Шкаф за баня, сифони и мивка нямало, а тоалетната чиния била обикновена, а не окачена.

Бойлери също нямало. Водомерът бил само един, а вторият липсвал. В апартамента имало проблеми с течове от покрива.

От заключението на в.л. се установява, че извършените ремонтни работи са на стойност от 26 580лв. общо за труд и материали. Експертното заключение е прието в откритото съде 26.02.2026г. по гр.д.№ 1426/25г. на БОС 5 и не е оспорено.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

Съгласно чл. 280 от ЗЗД: „С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия“, а съгласно следващия законов текст на чл.281 от ЗЗД: „Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин“.

Както вече бе изложено, двете въззиваеми са превеждани системно средства, в размери посочвани от С. и може да се направи заключение, че са били изправни по договора и имат право да го развалят.

Относно извършването на възложената работа като добър стопанин от страна на довереницата, може да се направи убеден извод, че в уговорения срок, в който страните са приели за извършване на ремонта – до края на лятото на 2024г., а и впоследствие – до лятото на 2025г., ремонтът не е бил изпълнен изцяло, нито са били закупени всички материали. От показанията на двамата разпитани свидетели може да се направи заключение, че полоЖ.ето в апартамента дори се е влошило, понеже са започнали течове от тавана и от показанията на св. Е. К. се установява, че новите собственици споделяли, че като влязат в апартамента, има мирис на мухъл и със сигурност има течове от покрива.

При така установеното, съдът приема, че уговореният ремонт на първо място не е изпълнен изцяло и на следващо – изпълненото е със сериозни забележки и недостатъци.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД: „Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката“.