Определение № 32909 от 10.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32909 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110155841 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 417323/19.12.2025 г. на Ц. П. Ц. срещу ******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за паричен заем № 5592719 от 24.02.2020 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК- поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност е предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит – чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждащ такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 330 лева; чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора,предвиждащ фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,32%/, както и чл. 5, ал. 2 от договора,предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 220 лева при непредоставяне на обезпечения поръчител или банкова гаранция, вкл. и като неравноправни.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № 5592719 от 24.02.2020 г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 600 лева, със задължение да я върне на 22 погасителни вноски, с годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 49.38 %. Била начислена и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 330 лева, като общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер на 1042.80 лева. Сочи се, че в задълженията по договора били освен главница и възнаградителна лихва, била начислена и неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 220 лева, като обща дължима сума по кредита била в размер на 1262.80 лева. Поддържа се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е съставен в изискуемата форма съгласно разпоредбите на ЗПК и не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. Поддържа се, че договорът е нищожен, доколкото било нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като в ГПР не била 1 включена таксата за допълнителните услуги и начислената неустойка, свързани с договора за кредит, макар такава фактически да е събирана от потребителя, като в договора липсва и конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР от 49,38%, което води до неяснота относно включените в него компоненти, което е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Релевира се съображение, че в нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. второ от ЗЗД, тъй като ако таксите за експресно разглеждане и неустойката бяха включени в ГПР, стойността на процента по договора щеше да надвиши в пъти максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Навежда се и довод, че процесният договор бил нищожен и поради нарушение на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК, тъй като не съдържал условията за издължаване на кредита от потребителя, както и погасителният план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Поддържа, че в договора не е посочен ГПР с включване на всички елементи при формирането му, включително таксата за експресно разглеждане, която била прекомерна по размер, а възнаградителната лихва надвишавала трикратния размер на законната. Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на процесния договор и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД същият бил нищожен поради противоречие с добрите нрави. Ищецът сочи, че годишният процент на разходите е посочен в договора единствено като абсолютна величина, като не са били посочени взетите предвид допускания и разходите, които са включени при изчислението, което поставяло потребителя в ситуация да тълкува клаузите на договора и да преценява какви са дължимите от него суми. В ГПР е следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Тази липса на посочване на разходите водела до нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита, че договорът за кредит е нищожен и поради това, че в посочения ГПР не е била включена като разход неустойката за непредставяне на обезпечение от 220 лева, както и таксата за одобрение на заявката за кредита в размер на 330 лева, които е следвало да бъдат взети предвид при изчисляването на ГПР като разход по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, което в е случая не е било направено и това също водело до нищожност на договора за кредит.

Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, като клаузата за неустойка по договора е нищожна, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна, в т. ч. и неравноправна, тъй като поставя неизпълними условия от потребителя. Освен това таксата за усвояване на кредита в размер на 330 лева счита, че е договорена в нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ******.

2

Ответникът признава, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 5592719 от 24.02.2020 г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 600 лева. По същество оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания.

Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация по кредита, включително относно сключването на обезпечение и неблагоприятната последица, че при непредоставянето му се дължи неустойка съгласно изричната разпоредба от договора, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит.

Изразява становище, че е спазено въведено законодателно изискване в ГПР да бъдат изброени всички разходи по кредита. Поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не съставлява разход, който следва да се включва в размер на ГПР, както и навежда съображения, че неустойката е уговорена в съответствие с функциите й да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Счита също така, че таксата за експресно разглеждане се дължи за допълнителна и доброволно избрана от ищеца услуга и също не следва да се прибавя при изчисляването на ГПР. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане по чл.190 ГПК.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за паричен заем № 5592719 от 24.02.2020 г., сключен между страните, поради противоречието му със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК- поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, като в условията на евентуалност е предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора за кредит – чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждащ такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 330 лева; чл. 3, ал. 1, т.

5 от договора,предвиждащ фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,32%/, както и чл. 5, ал. 2 от договора,предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 220 лева при непредоставяне на обезпечения - поръчител или банкова гаранция.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1 ) че между страните е сключен Договор за паричен заем № 5592719 от 24.02.2020 г., в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 220 лева, както и клауза за заплащане на такса за експресно 3 разглеждане на заявката за отпускане на кредит в размер на 330 лева; 2) че неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 220 лева и таксата за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредит в размер на 330 лева не са били включени от ответника в размера на ГПР, посочен в договора; 3) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 600 лева.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка и на такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредит, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен Договор за паричен заем № 5592719 от 24.02.2020 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка и на такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредит, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно: че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.

4. По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да се отхвърли, доколкото по делото няма данни и твърдения такъв документ да се намира в държане на ищеца.

Неоснователно се явява искането на ответника да бъде задължен ищецът да посочи банкова сметка, доколкото не е предявен осъдителен иск, по арг. от чл. 127, ал. 4 ГПК.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.