Решение № 487 от 26.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Сливен, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230100564 по описа за 2026 година

В исковата молба се твърди, че между ищецът и ответника Сити кеш ООД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора му е предоставена сумата от 500 лв. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се предостави обезпечение на кредита. Сочи се, че ищецът е заявил кредит без обезпечение и съответно в договора е предвидено заплащане на неустойка. Сочи се, че договора за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК,Твърди се, че не е включена неустойката при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит и неустойката е скрито възнаграждение за кредитора.Сочи се , че уговорената неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.Записания в ДПК ГПР не е реално прилагания. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен,тъй като накърнява добрите нрави. Твърди се, че договора за потребителски кредит е с неравноправна клауза и нарушава правата на потребителя.

Поискано е, да бъде прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, като противоречащ на чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, и да заплати на адвокат пълномощника на ищцата направените по делото разноски за държавна такса.

Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит.

Указано е на ищецът, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 500лв, уговорката за неустойка по ДПК, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски кредит, е негова.

1

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Сити кеш ООД, е постъпил.

В отговора е заявено, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Клаузата за лихва е на ясен език, а неустойката цели да обезщети кредитора, ГПР е сбор от разходите и е в изрично фиксиран размер. Твърди се, че клаузата за неустойка не е недействителна и потребителя е можел да се откаже от сключването на договора и е бил наясно с икономическите последици от клаузата за неустойка.

Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният иск да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъде уважени предявения иск, да бъдат присъдени направените по делото разноски..

В съдебно заседание ответното дружество Сити кеш ООД, редовно призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъде отхвърлен предявения иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит №688461 от 06.06.2022г., сключен между Сити кеш ООД, като кредитор и П. Й. Х., като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 500лв, три месечни погасителни вноски.Като срок на договора е посочено 6.09.2022г., обща сума за плащане без неустойка 533.73лв, ГПР 47.48%. В договора е посочено с поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. В чл.5, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателя се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на предоставената сума да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция. В чл. 11, ал. 1 от Договора е предвидено, че при неизпълнение на чл.5,ал.1 кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 207.27 лв., която се начислява автоматично от кредитора, като с подписването на договора за потребителски кредит, кредитополучателя се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по чл.11,ал.1 неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.

Към ДПЗ е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по чл.11,ал.1 от договора и с начислената неустойка. Общата сума с начислена неустойка е в размер на 732.29 лв

От представения стандартен европейски формуляр се установява, че на ищецът е предложено отпускане на главница в размер на 500 лв. и заплащане заедно с разходите на сумата от 732.29лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил ДПК с ответното дружество на 06.06.2021г., по силата на 2 който ответното дружество му е предоставило сумата от 500 лв.

Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 47.48%.. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури поръчител или банкова гаранция.Начислената неустойка по споразумение за консолидиране на плащания не е включена в ГПР.Самото споразумение за консолидиране на плащанията е сключено между страните на датата на сключване на ДПК. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 300% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит от 6.06.2022г.е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищеца адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 225.56 евро и да бъде осъдено Сити кеш ООД да му заплати сумата.По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът приема възражението за неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размера по чл.7,ал.2,т.2 от НВАР.Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат пълномощника на ответното дружество е в размер на 245.24 евро с ДДС.Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищцата е в размер на 200 евро.Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5, изречение трето от ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.В случая претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение е в по нисък размер от заплатеното на насрещната страна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.Цариградско шосе №115 Е,ет.5 и П. Й. Х., ЕГН **********, от гр.........., че сключеният договор за потребителски кредит №688461 от 06.06.2022г.е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, , район Младост, бул.Цариградско шосе №115 Е,ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. Х., ЕГН **********, от гр..........на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото 3 разноски в размер на 225.24 евро.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4