Определение № 642 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5107/10.02.2025г. на Г.Р.С., като управител и представляващ „АНИМОН-07“ ООД, ЕИК 207045797 против определение № 12817/16.10.2024г., постановено по гр. д. № 13032/2024г. по описа на РС Пловдив, IV гр. с., с което се връща исковата молба вх. № 78602/25.07.2024г., подадена от „АНИМОН-07“ ООД, ЕИК 207045797 и се прекратява производството по гр. д. № 13032/2024г. по описа на РС Пловдив, IV гр. с.

С частната жалба се оспорват като неправилни мотивите на районния съд досежно претендираните разноски за първоинстанционното производство.Жалбоподателят /ищец в първоинстанционното производство/ сочи, че едва след завеждане на делото е получил плащане на претендираните суми, предмет на иска, поради което е направил волеизявление за оттегляне на исковата молба досежно главницата.Въпреки това останали дължими разноските за ДТ в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които за него представлявали имуществени вреди, претърпени поради забавеното плащане на длъжника.Тъй като ответникът станал причина за образуване на делото, неблагоприятните последици от това следвало да бъдат понесени от него.Моли да бъде отменено определението на районния съд в частта, с която е прекратено делото и по отношение на направените разноски от ищеца и вместо това да се постанови акт, с който тези разноски да бъдат присъдени.Претендират се разноски и за настоящата инстанция.

С отговора по частната жалба същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а определението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда намира частната жалба за недопустима по следните съображения:

За да прекрати производството по предявения иск, районният съд е приел в мотивите на оспорваното определение, че нередовностите на исковата молба, констатирани от съда, не са били отстранени, въпреки дадената възможност.Освен това се поддържала претенция за заплащане на 400 лева - платено адвокатско възнаграждение и 50 лева – платена държавна такса, като обезщетение за имуществени вреди от виновно неизпълнение на ответника, съотв. се искало прекратяване на производството в частта за претендираната главница от 486 лева, поради оттегляне на иска.В тази връзка са изложени съображения, че продължаване на производството единствено относно сторените в същото разноски, с оглед заявеното десезиране от спора, е недопустимо, доколкото съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, са заплащат съразмерно с уважената част от иска.Присъждането на разноските е последица от уважаване на иска, а не предмет на самостоятелен иск.

1

Изложените от районния съд доводи не следва да бъдат споделени, тъй като в разглежданата хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и принципа за съразмерност с оглед уважената част от иска, доколкото не е налице произнасяне по съществото на спора.При прекратяване на делото съдът също дължи произнасяне досежно разноските, като същите се възлагат в тежест на една от страните, след преценка поведението на ответника – арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК.Предвид на това частната жалба и направеното с нея искане следва да се квалифицира като такова за допълване на първоинстанционното прекратително определение в частта за разноските, по което искане компетентен да се произнесе като първа инстанция е районния съд.

Предвид изложеното частната жалба като недопустима /преждевременно подадена/, следва да се остави без разглеждане и делото да се върне на компетентния първоинстанционен съд за произнасяне по искането за допълване на определението в частта за разноските.

Относно разноските, направени от жалбоподателя за настоящето производство съдът намира, че такива не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника по частната жалба, тъй като същият с поведението си не е дал повод за настоящето производство и доколкото в производството по разноските страните не дължат разноски.В това производство /относно дължимостта и размера на разноските/ не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски /в този см. определение № 393 от 17.09.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 2845/2018г., IV г. о., определение № 489 от 17.10.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017г., I V г. о., определение № 345 от 21.05.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015г., IV г. о./.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 5107/10.02.2025г. на Г.Р.С., като управител и представляващ „АНИМОН-07“ ООД, ЕИК 207045797 против определение № 12817/16.10.2024г., постановено по гр. д. № 13032/2024г. по описа на РС Пловдив, IV гр. с., като недопустима.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за произнасяне по искането за допълване на прекратителното определение в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2