Решение № 1276 от 06.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1276 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501929 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 2573/25.04.2025 г. по гр.д. № 11844/2023 г. Софийски градски съд, ГК, I-12 състав е отхвърлил предявените от А. П. И. искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ срещу Агенция за публичните предприятия и контрол за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 84 479.50 щатски долара /с левова равностойност към датата на подаване на исковата молба - 156 434.89 лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от продажбата на притежаваните от ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие противоправните действия на ответника в нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане, както и евентуалната претенция за сумата в размер на 14 202.07 лв., представляваща обезщетение за пропуснати от ищеца ползи вследствие невъзможността да се ползва съобразно броя на притежаваните от него акции от изнесеното на публична продан от ответника имущество на дружеството „Българска роза Пловдив“ АД, в което е бил акционер, вследствие противоправните действия на ответника в нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от А. П. И., който моли то да бъде отменено като въззивният съд уважи предявените искове или върне делото за ново произнасяне от първата инстанция. Поддържа, че решението е в противоречие с принципа на служебното начало. Отделно сочи, че същото е нищожно, тъй като било неразбираемо и противоречиво. Поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Съдът не дал необходимите указания към ищеца. Не допуснал поискани от него доказателства и от друга страна се произнесъл без да обсъди представените по делото доказателства.

1

Ответникът по жалбата - Агенция за публичните предприятия и контрол я оспорва. Счита, че не са налице сочените от въззивника пороци на обжалваното решение и моли то да бъде оставено в сила. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на исканата експертиза, тъй като не била налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК.

Софийска градска прокуратура не взема становище по въззивната жалба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А. П. И. срещу Агенция за публичните предприятия и контрол обективно съединени искове с правни основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Ищецът твърди, че притежавал 2 808 акции в „Българска роза – Пловдив” АД – в ликвидация, представляващи 1.33 % от капитала му. Агенция за публичните предприятия и контрол /универсален правоприемник на Агенция за следприватизационен контрол и Агенция за приватизация/, насочила принудително изпълнение към дружеството във връзка с вземания на ответника към „Българска роза 21” АД за неизпълнение на сключен на 30.06.1998 г. договор за приватизационна продажба на 58 271 поименни безналични акции, съставляващи 55 % от регистрирания към датата на подписване на договора капитал на дружеството „Българска роза Пловдив” АД. На 08.01.2007 г. АППК вписала законна ипотека върху собствени на „Българска роза Пловдив” АД имоти в гр. Китен, а на 15.01.2007 г. – върху такива, находящи се в гр. Пловдив и в с. Зелениково, за обезпечение на дълга на „Българска роза 21” АД. В хода на принудителното изпълнение Агенция за публичните предприятия и контрол събрала от „Българска роза Пловдив” АД въз основа на издадени изпълнителни листове срещу „Българска роза 21” АД сума в размер на над 403 000 лв. В резултат на това „Българска роза Пловдив“ АД останало без активи, престанало да носи печалба на акционерите и по отношение на него било открито производство по ликвидация. На 10.10.2023 г. А. И. продал притежаваните от него акции в „Българска роза – Пловдив” АД на цена 0.021367 лв. за акция. Ищецът твърди, че претърпял имуществени вреди /намаляване на имуществото му с оглед продажбата на акциите си в дружеството на цена, близка до нулевата и при намалена инвестиционна стойност/, което било в пряка причинно-следствена връзка с действията на Агенция за публичните предприятия и контрол. А. И. счита, че са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата в лицето на Агенция за публичните предприятия и контрол за нарушаване на норми на правото на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти. Съществувалата в националното право /§ 8 от ПР към ЗИДЗПСК/ възможност да бъде вписана от държавата законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за дълг на негов акционер /купувач по приватизационен договор/ съставлявало ограничение на свободното движение на капитали – чл. 63 ДФЕС, и на свободното право на установяване – чл. 49 ДФЕС. В тази връзка била открита наказателна процедура на ЕК под № 2012/4002 за нарушаване на първичното право на ЕС. С тази законова уредба „Българска роза Пловдив“ АД било възпрепятствано да осъществява дейността си, като били нарушени правата на ищеца като акционер да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството и били накърнени икономическите му интереси да реализира печалба. Ищецът се позовава и на нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ и чл. 17, § 1 ХОПЕС. Поради нарушението на правото на ЕС от ответника е търпял имуществени вреди – пропуснати ползи. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 84 479.50 щатски долара или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ към датата на подаване на исковата молба /156 434.89 лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от продажбата на 2 притежаваните от ищеца акции в „Българска роза Пловдив“ АД на по-ниска цена вследствие противоправните действия на ответника. В условия на евентуалност моли искът да бъде уважен за сумата 14 202.07 лв., представляваща пропуснати от ищеца ползи /от печалби и плодове/ вследствие невъзможността да се ползва съобразно броя на притежаваните от него акции от изнесеното на публична продан от ответника имущество на дружеството, в което е бил акционер, и да реализира капиталова печалба. Претендира законна лихва от дата на подаване на исковата молба 20.10.2023 г. до окончателното плащане.

Ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол е оспорил предявените искове, като е посочил, че същите са недопустими поради липса на правен интерес и наличие на влязло в сила решение по предходно производство между същите страни и със същия предмет. Отделно сочи, че исковете са неоснователни и ги оспорва по размер. Не било доказано, че в резултат от действията на ответника ищецът е бил поставен в невъзможност да упражнява правата си в качеството си на акционер в „Българска роза Пловдив“ АД. Към момента на разпореждане на ищеца с притежаваните от него акции производството по ликвидация не било приключило, поради което не били налице данни за лишаване на ищеца от правото му на ликвидационен дял. Не била извършвана публична продан на имотите, върху които на 08.01.2007 г. била вписана в Служба по вписванията – гр.

Царево законна ипотека, като последната не била и подновена. Не било доказано, че поради действията на Агенция за публичните предприятия и контрол било открито производство по ликвидация на „Българска роза Пловдив“ АД, както и че същите са довели до обезценяване на притежаваните от ищеца акции. Липсвали предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушаването на правото на ЕС по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Разпоредбата на § 8 от ПР към ЗИДЗПСК била действащо право към момента на вписването на процесните ипотеки, а последното било извършено при наличието на съответните законови предпоставки. Не било ясно как са формирани претенциите. Агенция за публичните предприятия и контрол счита, че е налице съпричиняване по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Ищецът се разпоредил с акциите си с намерението по-късно да предяви настоящия иск. Прави възражение за погасяване по давност на правото на иск.

Прокуратурата на Република България в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на предявените искове.

С определение № 13130/23.08.2024 г. и протоколно определение от 19.12.2024 г. съдът е отделил като безспорни и признати между страните следните обстоятелства:

На 30.06.1998 г. между Агенция за публичните предприятия и контрол ответника и „Българска роза 21” АД е сключен договор за приватизационна продажба на 58 271 поименни безналични акции, съставляващи 55 % от регистрирания към датата на подписване на договора капитал на дружеството, като цената на една акция е в размер на левовата равностойност на 60,064 щ. долара. Договорът за приватизация е представен на стр.66 от делото.

А. П. И. е притежавал 2 808 акции в „Българска роза Пловдив” АД, представляващи 1.33 % от капитала му /видно и от удостоверение за притежавани финансови инструменти № 41705615/06.10.2021 г./

„Българска роза Пловдив” АД е било собственик на имоти, находящи се в гр.

Пловдив, в с. Зелениково, общ. Брезово, обл. Пловдив и в гр. Китен, общ. Царево, обл.

Бургас, описани в приложения № 7 и № 8 към исковата молба л. 44 – л. 46/ Върху тези имоти на 08.01.2007 г. и на 15.01.2007 г. са вписани законни ипотеки по искане на Агенция за публичните предприятия и контрол за вземане срещу „Българска роза 21“ АД, като сумите по тези ипотеки са в размер на 4 479 439 щатски долара, ведно със законната лихва.

3

За удовлетворяването на вземането на Агенция за публичните предприятия и контрол срещу „Българска роза 21“ АД са образувани посочените в приложение № 16 към исковата молба, находящо се на л. 79 от делото, изпълнителни производства, като са изнесени и продадени на публична продан индивидуализираните в приложението имоти на стойност 403 916.67 лв. с ДДС. Продажбите са реализирани на 7.05.2009, 27.04.2009, 14.09.2009, 13.01.2010 г. и 18.08.2012 г.

А. И. е продал на 10.10.2023 г. притежаваните от него 2808 акции от капитала на „Българска роза Пловдив” АД на единична цена от 0.021367 лв. за акция, което се установява и от удостоверение изх.№ 036/10.10.2023 г. на ИП Карол АД /л.53 от делото/.

С решение № 97/14.02.2012 г. по т.д. № 770/2011 г. на ОС-Пловдив, е постановено прекратяването на „Българска роза Пловдив” АД на основание чл. 252, ал. 1, т.

6 във вр. с т. 4 ТЗ, като понастоящем дружеството е в ликвидация.

Представено е мотивирано становище – нарушение № 2012/4002 за водената от ЕК срещу Република България наказателна процедура под № 2012/4002 за нарушаване на първичното право на ЕС, в хода на която е установено, че с приемането и прилагането на § 8 от ПР към ЗИДЗПСК Република България не спазва правилата, дадени на инвеститорите от ЕС по силата на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС.

А. И. не е представил доказателства за датата и цената, на която е придобил акциите от капитала на Българска роза Пловдив АД, като в хода на съдебното производство не е дал съгласие за разкриване на тази информация от инвестиционния посредник на сделките. С уточнителна молба от 30.11.2023 г. е посочил на кои дати е осъществявал сделки с акции на дружеството – на 05.10.2009 г. сделка купува; на 02.12.2009 г. сделка продава; на 14.12.2009 г. сделка продава; на 11.05.2010 г. сделка продава; на 18.05.2010 г. сделка продава; на 07.06.2010 г. сделка продава; на 22.07.2010 сделка продава; на 03.12.2010 г. сделка продава; на 21.12.2010 г. сделка продава;на 21.12.2019 г. сделка купува. Липсват обаче доказателства обаче за стойност и брой на купуваните и продавани акции.

Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d470b21-3ee1-4539-abfa-76a86603a15d