Определение № 1581 от 14.06.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 987/2023
- Вид
- Определение № 1581
- Подписан
- 14.06.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Димитър Пенчев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.105 и 108 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 и 108 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1, предл.последно · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.41 б.а) · Закон за енергетиката
- §1, т.41 б.б) · Закон за енергетиката
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- § 1, т.20 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1581 гр. Бургас, 14.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500987 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Бургаския районен съд с Районен съд – Пловдив относно постъпил за разглеждане иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.последно от ГПК, предявен от „БУЛПЛАСТ БГ 1“ ЕООД с ЕИК 201099628, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Сребърна“ № 16 против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район „Централен“, ул. „Христо Г. Данов“ №37, за установяване между страните, че ищцовото дружество не дължи на ответното сумата от 18111,56 лв. за допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена ел. енергия, за което била издадена фактура № 8291948252/2023г.
Бургаският окръжен съд е компетентен да разреши спора за подсъдност на основание чл.122, изречение първо от ГПК.
С описаната по-горе искова молба първоначално е бил сезиран Районен съдПловдив, като по нея било образувано гр.д.№ 3100/2023г. по описа на съда.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че е търговско дружество по правноорганизационната си форма и по извършваната от него търговска дейност по занятие.
Сочи, че е мрежови клиент на ответното дружество , предвид което между страните съществува търговско правоотношение по ползването на ЕРМ и предоставянето на мрежовите услуги „достъп“ и „пренос“, както и разпределение на ел.енергия от страна на ответника, но без реална продажба и доставка на ел. енергия /услугата електроснабдяване/.
Посочил е изрично, че се касае за търговска сделка и търговски правоотношения, поради което на основание чл.105 и 108 от ГПК е предявил иска пред Районен съд- Пловдив по седалището на ответника.
С определение № 4950 от 27.04.2023г. по гр.д.№ 20235330105753 по описа за 2023г.
1 съставът на РС- Пловдив е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора, тъй като ищцовото дружество, макар и юридическо лице- търговец, има качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на §1, т.41 б.а) от ЗЕ и съответно- качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §1, т.41 б.б) от същия закон. Констатирал е, че след като ищецът е потребител, по отношение на него е приложима особената местна подсъдност по чл.113 от ГПК, за която съдът следи служебно. Посочил е още, че искът следва да бъде предявен пред родово надлежния съд по местоседалището на ищеца, т.е. пред РС- Бургас.
Цитирал е съдебна практика на ВКС от 2010г- 2011г. В заключение , пловдивският районен съд е приел, че в случая не намира приложение дефиницията на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, предвид по- широкото й приложно поле.
Затова е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на РС- Бургас.
Районен съд- Бургас, в своето определение № 3187 от 26.05.2023г. по гр.д.№ 3100 по описа за 2023г. също е приел, че не е местно компетентен да се произнесе по спора, поради което е повдигнал спора за подсъдност.
Изложил е мотиви, че съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител“ в §13, т.1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Посочил е още, че този извод следва и от самата редакция на чл.113 ГПК, според която искове от и против потребител се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния му адрес, а постоянен и настоящ адрес имат само физическите лица. Акцентирал е, че законът е ограничил качеството на потребител, ползващ се от защитата, която предоставя ЗЗП като икономически по- слабата страна в правоотношението да се отнася само до физическите лица, а юридическите лица не могат да се ползват от тази защита. В заключение БРС е приел, че макар да има качеството на потребител на енергийни услуги по ЗЕ, ищцовото дружество няма качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и не може да се ползва от специалната местна подсъдност, която се отнася до потребителите по смисъла на чл.113 ГПК. Затова съдът не следи служебно за тази подсъдност и не може служебно да изпраща делото в районния съд по седалището на ищцовото дружество.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, взе предвид следното :
Безспорно е, че ищцовото дружество е със седалище и адрес на управление гр.Бургас, а ответното- със седалище в гр.Пловдив. Безспорно е, че ищцовото дружество притежава обект в гр.Бургас с ИТН 4374047, както и че същото е потребител на енергийни услуги.
Спорният въпрос е дали ищцовото дружество има качеството на потребител по смисъла на чл.113 ГПК, от което зависи кой районен съд е местно компетентен да разгледа делото.
След преценка на твърденията на ищеца и относимите правни норми, Бургаският 2 окръжен съд приема, че ищцовото дружество няма качеството потребител по смисъла на чл.113 ГПК и §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Действително, в по- старата съдебна практика /включително цитираната от РСПловдив/ се застъпваше тезата, че юридическото лице- търговец може да има качеството на потребител по смисъла на чл.113 ГПК.
Понастоящем на този въпрос е дадено различно разрешение - така мотивите на ТР. № 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС. В същите е посочено, че:
„С приемане на ЗИД ГПК – ДВ бр.100/2019 г., националният ни законодател, в съответствие с изискването на чл. 169 ДФЕС, в разпоредбата на чл.113, изр.второ ГПК е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите, наред със специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото. Преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – напр., § 1, т.20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл.2, б.“б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец.
За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от 3 частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл.113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи посилна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4 §2, б.е, чл.12, 114 и 169 ДФЕС/ и чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите“.
Вярно е, че изложеното по- горе касае хипотезата на правоотношение, възникнало между физическо лице и търговско дружество. На още по- силно основание горните доводи са приложими и за правоотношенията, възникнали между търговци, както е в конкретния случай. Нещо повече- самият ищец твърди в исковата си молба, че правоотношенията му с ответника са търговски.
Ето защо Бургаският окръжен съд приема, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, нито по смисъла на чл.113 ГПК, поради което в конкретния казус не може да бъде приложена специалната подсъдност по чл.113 ГПК и районният съд не разполага с правомощието по чл.119, ал.3 ГПК служебно да препрати делото на друг, равен по степен съд.
С оглед изложеното и на основание чл.105 ГПК и чл.108, ал.1, изр.1 ГПК, местно компетентен да се произнесе по предявения иск е РС- Пловдив. Ето защо делото следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия на този съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.122 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд- Пловдив за местно компетентен да разгледа и се произнесе по иска, предявен от „БУЛПЛАСТ БГ 1“ ЕООД с ЕИК 201099628, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Сребърна“ № 16 против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район „Централен“, ул. „Христо Г. Данов“ №37, с предмет установяване между страните, че ищцовото дружество не дължи на ответното сумата от 18111,56 лв. за допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена ел. енергия, за което била издадена фактура № 8291948252/2023г.
И З П РА Щ А делото на Районен съд- Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5