Решение № 260391 от 30.10.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260391 / 30.10.2020г. 30.10.2020г. Град

П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд ІX състав

На пети октомври Година

2020

В открито заседание в следния състав:

Районен съдия: П.Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №09073 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е делбено- II фаза, по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение №2059/20.12.2019г., постановено по гр.д.№09073/2018г. на ПРС, е допуснато извършването на делба между стВ.Л., с ЕГН:********** и адрес: ***, А.А.Л., с ЕГН: ********** и адрес: ***,

А.П.Л., с ЕГН: ********** и адрес: ***, и В.П.Л., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ***, по отношение на следните съсобствени имоти:

-Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „***, с площ от 333 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел ***, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ведно с построената в имота СГРАДА с идентификатор ***.1 със застроена площ от 78 кв. м., брой етажи: 1, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна и

-Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „***, с площ от 350 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, квартал **, парцел ***, при съседи: ПИ ***, ПИ **, ПИ ***, ПИ ***, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор ***.1, застроена площ от 32 кв. м„ брой етажи: 1, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна и СГРАДА с идентификатор ***., застроена площ от 10 кв. м., брой етажи:1, предназначение:селскостопанска сграда. при следните делбени квоти от правото на собственост:

-за съделителя стВ.Л.- 1/ 2 идеална част от правото на собственост

-за съделителите А.П.Л., А.А.Л. и В.П.Л.

– общо 1/ 2 идеална част от правото на собственост или по 1/ 6 идеална част от правото на собственост за всеки от съделителите.

В съдебно заседание на ПРС от 08.06.2020г., представляващо първо заседание от втората фаза на делбата, съделителят стВ.Л. е изразил становище, че делбата следва да бъде извършена по колена, като е направил претенция на основание чл.353 ГПК да му бъде възложен ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в същия сграда, тъй като е извършил значителни подобрения в същия имот.

В същото съдебно заседание на ПРС от 08.06.2020г., съделителят В.Л. e предявил по реда на чл.346 ГПК иск за осъждане на останалите съделители да му заплатят сумата от 3845,00лв., представляваща стойността на направените от съделителя Л. подобрения през 1986г. и 1987г. в процесните имоти, която стойност е пропорционална на притежаваната от съделителителите общо 1/ 2 идеална част от имота, а именно: втори основи на къщата и направен бетонов пояс; въжета и обтегачи за укрепване на къщата; боядисване с винервайсна боя на стени и тавани; боядисване на подове; изграждане на баня и тоалетна и оборудване; изграждане на тръбно скеле за лозници; направа на подпорна стена и бетонова площадка; покриване на стопанските сгради в ПИ ***; подмяна на оградата на ПИ *** откъм улицата; изграждане на ограда откъм източната страна на ПИ ***; засаждане на дръвчета- 5бр. ябълки, 1бр. слива и 1бр. череша; засаждане на лозници- 8бр.; заплащане на консумативи за студена вода през 2019г. Ищецът твърди, че горепосочените подобрения са направени приживе на наследодателите и представляват претенция по чл.12, ал.2 ЗН.

В съдебно заседание на ПРС от 08.06.2020г., представляващо първо заседание от втората фаза на делбата, съделителите А.П.Л., А.А.Л. и В.П.Л. са направили искане делбата да бъде извършена по колена, като им се определи общ дял. Същите съделители са направили претенция за възлагане на жилищна сграда с идентификатор ***. на основание чл.349, ал.2 ГПК, ведно с ПИ с идентификатор ***. Същите твърдят, че това е тяхно единствено жилище, в което от 2015г. живее съделителят А.П.Л., а останалите двама съделители живеят във ***.

Съделителят А.П.Л. твърди, че е принуден да се бори за това жилище, защото не разполага с друго жилище и в противен случай трябва да излезе на улицата.

Съделителите А.П.Л., А.А.Л. и В.П.Л. оспорват претенциите по чл.346 ГПК с изключение на платените консумативи за студена вода през 2019г. Същите твърдят, че в периода 1985-1986г. съделителят стЛ. е живял в едно домакинство с родителите си без да плаща наем и консумативи, като е получавал помощ от родителите си и при отглеждането на двете си деца, за разлика от семейството на брат си, чиито наследници са ответниците. През този период съделителят стЛ. е спестявал парични средства за апартамент, какъвто е придобил през 1997г., когато се е отделил от родителите си. Съделителят стЛ. не е влагал лични средства в подобрения на процесните имоти, паричните средства за които са осигурени изцяло от родителите им, като двамата сина са полагали само личен труд.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.

Съгласно чл.69, ал.2 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми - на обособените дялове от тях.

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл.352 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

Съдът намира, че процесното жилище не може да бъде възложено по реда на чл.349, ал.2 ГПК. Съдът намира, че един от елементите на сложния фактически състав на същата правна норма е ответниците да са живеели в процесното жилище към момента на откриване на наследството.

Съдът намира, че ответниците дори не твърдят, че към момента на откриване на наследството да са живеели в процесното жилище. Нещо повече- от всички събрани доказателства е видно, че ответникът А.Л. е започнал за обитава процесното жилище през 2015г., т.е. в един по- късен момент. Поради това извършването на делбата чрез възлагане е неприложимо в настоящия случай.

Съгласно задължителната практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, извършване на делба чрез теглене на жребие никога не е възможно, когато делбата се извършва по колена. Приема се, че тегленето на жребие е винаги невъзможно, когато делбата се извършва по колена, тъй като законодателят е предвидил делба чрез жребие да се извършва, тогава, когато съделителите получават реален дял, а доколкото при делбата по колена не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, то способът е неприложим.

Съгласно чл.

353 ГПК делбата се извършва чрез разпределение на делбените имоти между съделителите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Съгласно Решение № 16 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 1346/2018г., II г.о., приетото с практиката на ВКС, че за приложението на чл. 69, ал. 2 ЗН, възможността всеки наследник да получи дял в натура е налице не само когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, съответстващи на броя на колената, към които съделителите принадлежат или при групиране на съделителите – на броя на формираните групи. За да се спази този принцип е допустимо, когато в делбата участват наследници от различни колена и няма имоти за всички съделители, но са достатъчни за наследствените колена, делбата да се извърши по колена, като в този случай приложимият способ е чл. 353 ГПК. Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар и те да не са равностойни, а когато са по-малко, но в делбата участват наследници от различни колена и могат да се обособят дялове за тях, делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители.

Съгласно Решение

№ 166 от 03.12.2018 г. по гр. д. № 28/2018 г. разпоредбата на чл.353 ГПК не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Тези неудобства могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите.

Ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършване на делбата. В задължителната съдебна практика не е прието нещо различно от горното. В т.5б от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. само примерно е посочено кога тегленето на жребий трябва да се счете за много неудобно. Тоест, това ППВС не изчерпва всички хипотези, при които извършването на делбата чрез теглене на жребий би било много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК.

Предвид горепосоченият анализ на практиката на ВКС съдът намира, че в процесния случай най- правилният способ за извършване на делбата е чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК по двете колена наследници. Това е и единственият допустим по закон способ, чрез който съделителите получават и реален дял от наследството. В процесния случай съделителите са наследници по две колена, които имат равни квоти. Предмет на делбата са два съседни поземлени имота, между които няма ограда, с приблизително равна площ, съответно 333кв.м. и 350кв.м. Действително в ПИ с идентификатор *** има построената жилищна сграда с площ от 78 кв.м., която е построена през 1956г. и не е в добро състояние. Това е делът, който претендират и двете колена наследници.

Съделителят Л. претендира да му бъде възложен същият дял поради подобрения в същия, които са на значителна стойност. Съдът намира това искане за неоснователно доколкото по изложени по- долу съображения намира, че същият съделител не е извършил такива подобрения.

Ответниците твърдят, че процесното жилище следва да им се възложи, тъй като нямат друго жилище, докато съделителят С.Л. притежава апартамент, който обитава реално.

Видно от декларациите за материално положение и имотно състояние съделителите А., А. и В. Л.са декларирали под страх от наказателна отговорно С , че не притежават друго жилище. Съделителят стЛ. е оспорил тези декларации. По делото обаче са приети като доказателства Постановление от 28.11.2013г. на ЧСИ ***.., с което апартамент в гр.В., собственост на В.Л., е възложен на трето лице в производство по принудително изпълнение. Представено е и удостоверение от Община В., видно от което ответниците нямат декларирани недвижими имоти в гр.В.. В съдебно заседание на ПРС от 05.10.2020г. адв.Б. се е отказала от представяне на удостоверение от Община ***, тъй като по телефона и е отговорено, че ответниците нямат декларирани недвижими имоти на територията на същата община.

Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че съделителите А., А. и В. Л.не притежават друго жилище.

В съдебно заседание на ПРС от 08.06.2020г. съдът е определил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че от лятото на 2015г. съделителят А.Л. живее в жилищната сграда на адрес:гр.П., ул.“***. От представените доказателства е видно, че съделителят А.Л. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес на същото място.

При разпределението по чл.353 ГПК съдът намира,че следва да вземе предвид трайно установеното фактическо състояние между съделителите относно ползването на процесното жилище в продължение на повече от пет години, както и липсата на друго жилище от страна на ответниците. Поради това и в дял на ответниците следва да бъде поставена жилищна сграда с идентификатор ***.1, ведно с ПИ с идентификатор ***.