Решение № 2870 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2870 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. И.а при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. И.а Гражданско дело №

20253110110748 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен И. М. И., ЕГН: **********, адрсс: гр. В., кв. Б. - Ю. № *, чрез процесуалния му представител – адв. Б. Й., срещу „Кр.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., бул. В. № * /сграда А/, ет.

4, Бизнес център „Б.“, иск за признаване недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит№ * от 07.01.2025г, сключен между „Кр." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес: Община Ст., район „Тр.", гр. С., бул. „В." N * (сграда А), ет. 4. Бизнес център „Б.", представлявано от С. Р. Я. и И. Цв. К. и ищеца И. М. И.. ЕГН: **********, адрес: гр. В., кв. Б. - Ю. № *, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1т. 10 ЗПК. Предявява и евентуално съединени искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК /поради заобикаляне на закона/ и чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /поради противоречие с добрите нрави/ срещу ответника „А. Т.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., бул. В. № * /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „Б.“, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство от * г.

В исковата си молба ищеца излага, че на *г е сключил договор за потребителски кредит №* с кредиторът „Кр." ЕАД, с ЕИК *. Сочи се, че общият размер на всички плащания е в размер на: 12 198.96 лева, който е изчислен само като сбор на: отпуснатия кредит от 7500 лева и възнаградителната лихва в размер на 4 698.96 лева. Твърди, че в общия размер на всички плащания, липсват плащанията на разходите, които потребителят ще направи за възнаграждението.Посочва, че посоченият в договора за кредит ГПР от 64.40% не отговаря на действителния такъв.Твърди се, че в конкретният случай се касае за отпускане на така наречените „бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаване на кредита.Счита така сключените договори за нищожни. Поддържа, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поддържа, че посоченият ГПР не отразяване действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар.

1

1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Излага, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговия размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, но задължително следва да бъде описана методиката на изчисляването му. Посочва, че кредитодателят и дружеството поръчител са свързани лица. Посочва, че този договор е акцесорен, като единствената причина за сключването му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „А. Т.“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кр.“ ЕАД, с който се оспорва основателността на иска.Не оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит №*/*г. По силата на процесния Договор е отпуснат на и ищеца кредит в размер на 7500лв., като сумата е изцяло усвоена. Кредитът е сключен за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 50,76% и ГПР в размер на 64,40%. Общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 12198,96лв. Към дата на подаване на настоящият отговор на искова молба се твърди, че е налице непогасено вземане към „Кр.“ ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит №*/*г. Счита, че не са налице нарушения на законовите разпоредби на ЗПК по отношение съдържанието и формиране на ГПР в процесния Договор. Твърди се, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кр.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Посочва, че същото не е включено, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в пар. 1, т.

1 от ДР на ЗПК. Поддържа, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за получаване на кредита. Кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кр.“ ЕАД депозира насрещен иск срещу ищцата по първоначалния иск И. М. И., ЕГН ********** сумата от 5429,50 лева главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №*/*г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба по насрещния иск ищецът „Кр.“ ЕАД твърди, че между „Кр.“ ЕАД като кредитодател и И. М. И. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № */*г. Главницата по кредита възлиза на 7500 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 24 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 12198,96 лева (сбор от 7500 лева главница и 4698,95 лева договорна възнаградителна лихва). Приложимият по договора годишен лихвен процент (ГЛП) е в размер на 50,76 %, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 64,40 %. Сочи се, че за погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят е извършвал плащания по кредита в общ размер на 2070,50 лева.

Твърди се, че посочената сумата е разпределена за погасяване на следните задължения: сумата от 337,64 лева главница; сумата от 874,47 лева възнаградителна лихва; сумата от 2

30,05 лв. обезщетение за забавено изпълнение; сумата от 140 лева такси по Тарифа; сумата от 688,34 лева, разпределена към А. Т. ЕООД за погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство. В случай че процесният договор за кредит бъде прогласен за недействителен, то ищеца би дължала именно тази сума, на основание чл. 23 ЗПК. В конкретния случай се твърди, че чистата стойност на кредита възлиза на 5429,50 лева (усвоената главница от 7500 лева намалена с направените плащания от 2070,50 лева).По изложените съображения моли предявеният насрещен иск да бъде уважен при условията на евентуалност – при уважаване на иска за нищожност на договора за потребителски кредит.

Претендира разноски.

Ответника по насрещния иск не е депозирала отговор на насрещната искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба постъпила на 04.05.2026г. от ищеца чрез адв. Б. Й., се поддържа изцяло исковата молба. Излага становище по същество. Прави искане за присъждане на разноски. С молби от 05.05.2026г.ответниците поддържат депозираните писмени отговори.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За уважаване на така предявените искови претенции, ищцата следва да докаже в условията на пълно и главно доказване, че аличието на облигационни връзки по договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, съответно с ответниците „Кр.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД; твърденията си, водещи до недействителност на тези договори, в това число:

1. че договорът за кредит противоречи на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК; 2. че посоченият размер на ГПР е грешен, като действителният е над максимално установения праг, доколкото при изчислението му не е включено възнаграждението за поръчителство; 3. че с договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля закона, съответно 4. че същият противоречи на добрите нрави.

В тежест на ответниците е да установят правоизключващите си възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици, в това число: че ответникът „Кр.“ ЕАД е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за кредит; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП са ясно посочени; че са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително, че е представен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По предявения насрещен иск ищецът „Кр.“ ЕАД следва да установи, че чистата стойност на кредита възлиза на сумата 5429.50 лв. след приспадане на направените плащания. В тежест на ответника по насрещния иск е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че между „Кр.“ ЕАД и И. М. И. е сключен на 07.01.2025г договор за потребителски кредит №* с кредиторът „Кр." ЕАД, с ЕИК *.

По делото е допусната и изслушана ССЕ. Съгласно заключението на същата се установява, че общо извършените плащания към „Кр.“ ЕАД се равняват на 2 070,48 лв. (с равностойност на 1 058,62 евро).В това число: За главница – 337,65 лв. с равностойност на 172,64 евро; За договорни лихви – 874,43 лв. с равностойност на 447,09 евро; За поръчителство – 688,34 лв. с равностойност на 351,94 евро; За лихва за забава – 30,04 лв. с равностойност на 15,36 евро; За разходи по извънсъдебно събиране – 140,02 лв. с равностойност на 71,59 евро.Вещото лице посочва, че към дата 07.01.2025г. законната лихва обявена от БНБ се равнява на 12,75%, а в ГПР от 64,40% са включени следните разходи: главница – 7 500 лв. Срок на кредита – 24 месеца ГЛП – 50,76%.Вещото лице заключава, че по договора за поръчителство с „А. Т.“ ЕООД главницата е 3 727,87 лв. за срок от 24 месеца, което задължение не е включено в посоченият по-горе ГПР от 64,40%. Експерта посочва, че 3 при условие, че се включи и сумата от 3 727,87лв. за 24 месеца с посочените месечни вноски в таблицата по т.1, то ГПР се равнява на 138,93%, и обявената законна лихва към 07.01.2025г. в размер на 12,75% се отнася 10,90 пъти.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит. Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с Кр.“ ЕАД е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.