Решение № 217 от 16.06.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Велико Т., 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Г. Драгoстинов

Членове:

Любка Милкова

Илина Гачева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500386 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №406/29.03.2021г., постановено по Гр. д.№1756/2020г. по описа на РС – Велико Т., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. Д., с ЕГН **********, че ЦВ. В. К., с ЕГН **********, ИВ. В. К., с ЕГН **********, В. В. ИВ., с ЕГН **********, и К. ИВ. К., с ЕГН **********, са СОБСТВЕНИЦИ на основание наследство от Г.Х.Ц. починал на 07.08.2003г., на следния недвижим имот, намиращ се в с.В., общ.В.Т., а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №76 в кв.26 по ПУП на с.В., с площ от 1080 кв.м., при граници: североизток – ПИ №75 в кв.26; северозапад – улица; югозапад – УПИ IX – 78 в кв.26; югоизток – улица, който имот е урегулиран като УПИ VIII – 76 в кв.26 по ПУП на селото, с неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ №75 и неприложена улична регулация по отношение на улица с ок ок № №62-63, , заедно с построените в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА И САЙВАНТ, заедно с всички подобрения и насаждения в имота,

ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №2334, том 12, рег.№12051, дело №1424/2019г. на пом. нотариус по заместване при нотариус Т.Б., рег.№283, с който Д. К. Д. с ЕГН ********** е признат за собственик на описания в нотариалния акт недвижим имот в с.В., общ.В.Т., на основание давностно владение и наследство,

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194 ал.3 от ГПК вр. с чл.193 ал.1 и сл. от ГПК направеното оспорване авторството на подписа, положен за „продавач“ в писмен 1

Договор от 23.05.2003г. за продажба на недвижим имот в с.В., общ.В.Т., представляващ УПИ VIII- 76 в кв.26 по ПУП на селото, заедно с построената в него къща и сайвант, сключен между Г.Х.Ц. като „продавач“ и К.Д. Д. като „купувач“, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. Б., с ЕГН **********, че ЦВ.

В. К., с ЕГН **********, ИВ. В. К., с ЕГН **********, В. В. ИВ., с ЕГН **********, и К.

ИВ. К., с ЕГН **********, са СОБСТВЕНИЦИ на основание наследство от Г.Х.Ц. починал на 07.08.2003г., на следния недвижим имот, намиращ се в с.В., общ.В.Т., а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №76 в кв.26 по ПУП на с.В., с площ от 1080 кв.м., при граници: североизток – ПИ №75 в кв.26; северозапад – улица; югозапад – УПИ IX – 78 в кв.26; югоизток – улица, който имот е урегулиран като УПИ VIII – 76 в кв.26 по ПУП на селото, с неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ №75 и неприложена улична регулация по отношение на улица с ок ок № №62-63, заедно с построените в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА И САЙВАНТ, заедно с всички подобрения и насаждения в имота, и ОСЪЖДА П. Д. Б., с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде на ЦВ.

В. К., с ЕГН **********, ИВ. В. К., с ЕГН **********, В. В. ИВ., с ЕГН **********, и К.

ИВ. К., с ЕГН **********, владението върху гореописания недвижим имот, намиращ се в с.В., общ.В.Т., осъдени са двамата ответници да заплатят на ЦВ. В. К. сумата от 500лв. – направени от ищеца разноски в производството за адвокатско възнаграждение, както и са осъдени ответниците да заплатят на ИВ. В. К. сумата общо 617лв. – направени от ищеца разноски в производството за ДТ, такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка и скица и за адвокатско възнаграждение, както и са осъдени четиримата ищци да заплатят на двамата ответници сумата 180лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.

Против първоинстанционното решение в частта на уважените положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, предявен против Д. К. Д., съединен с него несамостоятелен иск по чл.537 ал.2 ГПК, и ревандикационен иск по чл.108 ЗС, предявен против втория ответник П. Д. Б., в срок е постъпила въззивна жалба от ответниците по делото Д. К. Д. и П. Д. Б., чрез пълномощника им адв.М. от ВТАК, с която са развити оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил въобще доводите на въззивниците. Сочи се, че съжденията и констатациите на районният съд будят недоумение, защото, за да обоснове основателност на иска, съдът е приел, че вещи от рода на земеделски машини и съоръжения, находящи се в процесния имот, са основание за извода му, че първият ответник не е придобил правото на собственост по давностно владение и че вторият ответник е купил имот от несобственик. Твърди се, че ищците не са оспорили Предварителен договор за покупко – продажба на процесния имот от 23.05.2003г. по съдържание, поради което и същият не е следвало да бъде изключен от съда като основание за начало на добросъвестно давностно владение от страна на купувача на имота – баща на първия ответник. Сочи се, че 2 по изложените във въззивната жалба съображения, владението, като упражняване на фактическа власт изцяло върху процесния имот от страна на наследодателя на първия ответник, е безспорно. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове. Претендират съдебни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни – ищците ЦВ. В. К., чрез пълномощника му адв.В. К. от ВТАК, ИВ. В.

К., чрез пълномощника му адв.В. Т. от ВТАК, и от К. ИВ. К., чрез пълномощниците му адв.В.К. и адв.В. Т., двамата от ВТАК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна, респ. считат първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и законосъобразно, не страдащо от пороците, посочени в жалбата, по съображения, развити в отговора на същата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – трети ищец В. В. ИВ..

В СЗ въззивниците Д. К. Д. и П. Д. Б. лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена по съображения, развити в представена писмена защита.

В СЗ въззиваемата страна ЦВ. В. К., чрез пълномощника си адв.В.К. от ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно по съображения, развити в представена писмена защита.

Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна ИВ. В. К., чрез пълномощника му адв.В. Т. от ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно по съображения, развити в представена писмена защита.

Претендира съдебни разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна В. В. ИВ., редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по въззивната жалба.

В СЗ въззиваемата страна К. ИВ. К., чрез пълномощниците си адв.В.К. и адв.В.Т., двамата от ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено като правилно по съображения, развити в представена писмена защита.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално 3 допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Т. е бил предявен от ищците ЦВ. В. К., ИВ. В. К., В. В. ИВ. и К. ИВ. К. в условията на първоначално субективно съединяване против първия ответник Д. К. Д. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено, че са собственици по наследство върху процесния недвижим имот, находящ се в с.В., общ.В.Т., а именно ПИ №76 в кв.26 по ПУП на селото с площ от 1080 кв.м., заедно с построените в ПИ Жилищна сграда и сайвант, заедно с всички подобрения и насаждения в имота, съединен с него несамостоятелен иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост №2334, т.12, рег.№12051, дело 1424/2019г. на пом. Нотариус по заместване при нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС, с който първият ответник Д. К. Д. е признат за собственик на описания в НА процесен недвижим имот на основание давностно владение и наследство, и предявен от ищците против втория ответник в процеса П. Д. Б. ревандикационен иск за собственост по чл.108 от ЗС върху гореописаният недвижим имот, находящ се в с.В., предмет и на положителния установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК, предявен против първия ответник.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответниците Д. К. Д. и П.

Д. Б., двамата чрез пълномощника си адв.Й. М. от ВТАК, са заели становище за неоснователност на предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени. Първият ответник Д. К. Д. е изложил твърдения, че от преди смъртта на наследодателя на ищците Г.Х.Ц. баща му К.Д. К. по силата на Предварителен договор за покупко – продажба от 23.05.2003г. е получил владението върху процесния недвижим имот и че е полагал грижи за починалия продавач по предварителния договор преди смъртта му. Твърди се, че четиримата ищци нямат нито постоянен, нито настоящ адрес в с.В., поради което не са имали и възможност да се грижат за процесния имот, който от преди 2003г. се владее от наследодателя на първия ответник и купувач по предварителния договор. Сочи се, че в ИМ липсва твърдение, ищците да са владели имота и не се посочва по какъв начин са упражнявали правата си на собственост. Първият ответник Д. К. Д. с писмения отговор на ИМ се е позовал на присъединяване на основание чл.82 ЗС към своето владение и владението на праводателя си – негов баща при издаване на констативния нотариален акт за собственост, чиято отмяна се иска по реда на чл.537 ал.2 ГПК. Изложени са твърдения, че 4 вторият ответник П. Д. Б. е легитимен и действителен собственик на процесният имот, защото го е купил от истинския му собственик. Претендирани са разноски.

Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Видно от удостоверение за наследници с изх.№1101/06.07.2020г., изд. от Столична община, район Триадица, четиримата ищци по делото са законни наследници на Г.Х.Ц. починал на 07.08.2003г. Общият им наследодател е разведен, не е оставил свои деца, като ищците са негови наследници по правилото на чл.10 ал.2 ЗН, доколкото са заместили починалата преди наследодателя /на 15.01.1998г./ негова сестра Ц.Х.Д., като ищците ЦВ. В.

К., ИВ. В. К. и В. В. ИВ. са синове на племенника на общия наследодател - В. И. К., а четвъртия ищец К. ИВ. К. е племенник на общия наследодател.

Четвъртият ищец К. ИВ. К. е подал, досежно придобития по наследство процесен недвижим имот, Декларация с вх.№1012/10.03.2010г. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти.

Общият на ищците наследодател Г.Х.Ц. с НА за собственост на недвижим имот по давност №126, том 3, н. д.№1188/1978г. по описа на Великотърновски районен съдия, е признат за собственик по давностно владение и наследство на процесния недвижим имот, намиращ се в с.В., общ.В.Т., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №76 в кв.26 по ПУП на с.В., с площ от 1080 кв.м., при граници: североизток – ПИ №75 в кв.26; северозапад – улица; югозапад – УПИ IX – 78 в кв.26; югоизток – улица, който имот е урегулиран като УПИ VIII – 76 в кв.26 по ПУП на селото, с неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ №75 и неприложена улична регулация по отношение на улица с ок ок № №62-63, , заедно с построените в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА И САЙВАНТ, заедно с всички подобрения и насаждения в имота.