Решение № 742 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000501686 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 261261 от 08.04.2022 г., постановено по гр. д. 1003/2020 г., състав на

Софийски градски съд е отхвърлил иска, предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу А. И. Х. на основание чл. 153 ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на сума, с обща стойност 50 724,13 лв. – представляваща 4 500 лв. пазарната стойност на лек автомобил, 14 000 лв. - пазарната стойност, към датата на отчуждаването на лек автомобил и сума от 32 224,13 лв. представляваща иззети парични средства от проверяваното лице А. И. Х..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от КПКОНПИ. Оплакването е за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че процесната сума не подлежи на отнемане. Незаконосъобразно съдът е приел, че парични средства с неустановен законен източник, които не са налични в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и не следва да участват при определяне на несъответствието. Счита, че за установяване на несъответствие межзу приходите и законните източници на доходи, от получения нетен доход следва да се приспадне общата стойност на придобитото имущество за целия проверяван период, без да се прави разграничение дали съответният имуществен обект е наличен в края на изследвания период. Законодателят не е разграничил имуществените обекти на налични и неналични. Противното би довело до обогатяване на лицата и невъзможност за търсене на незаконно придобито имущество. Дали даден имуществен обект е наличен или не в края на изследвания период, не променя характера му на незаконно придобито имущество, ако е установено, че за неговото 1 придобиване, лицето не е разполагало с установени законни доходи. За сдобиването с него са били направени разходи, които следва да бъдат отнети след установяване на несъответствие. Моли съда за отмяна на решението, с което са отхвърлени предявените искове.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния му представител, А. Х. оспорва жалбата на КПКОНПИ. Счита я за неоснователна.

Въззивната жалба е допустима. Подадена са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

В производството пред САС не са сочени нови доказателства.

САС дължи произнасяне относно правилността на решението, с оглед твърденията, съдържащи се във въззивната жалба, като преценката следва да се осъществи на база доказателствения материал, събран в първоинстанционното производство.

Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверка, САС прави следните изводи:

В исковата молба на Комисията се твърди, че ответникът А. И. Х. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 НК. През проверявания период, определен от закона (27.04.2008 г. до 27.04.2018 г.), е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника - 171 065,70 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл. 153 от ЗПКОНПИ. Фактическият състав на разпоредбата включва следните материалноправни предпоставки: 1/ установяване, че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; 2/ обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като обосновано предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице, възлизащо на 150 000 лв. за целия проверяван период (чл. 107, ал. 2 и пар. 1, т. 3 от ДР, съдържащи легални дефиниции на понятията „обосновано предположение“ и „значително несъответствие“) и 3/ образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, по текст, сред визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем.

Пред настоящата инстанция спорът е за размера на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество на ответника по делото, а именно, че съставът на първоинстанционния съд приема, че от стойността на притежаваното от ответника имущество в размер на 120 168, 03 лв., установена в неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза, следва да се извади сумата от 31 075,13 лв., която не е налична в банкови сметки на ответника в края на проверявания период. Като е приел, че сумата 31 075,13 лв. не участва при определяне размера на несъответствието, съдът е стигнал до извода, че стойността на притежаваното от ответника имущество в края на проверявания период е в размер на 89 092,90 лв., т. е. несъответствието между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице, не надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, поради което не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. При липсата на значително несъответствие не може да бъде направено обоснованото предположение по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, че имуществото е 2 незаконно придобито по смисъла на чл. 1, т. 2 вр. чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ.

В случая се иска отнемане на суми, получени от ответника през проверявания период, но без да е налице „значително несъответствие" между имуществото и нетния доход на ответника.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че паричните средства на проверяваното лице с неустановен законен произход, които не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ЗПКОНПИ и не следва да участват при определяне на размера на несъответствието.

В хипотезата, при която тези средства не са налични – изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не могат да се отнемат и не следва да участват при определяне на размера на несъответствието.

Настоящият състав споделя преобладаващата съдебна практика, изразена в Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21 г. по гр. д. № 4768/19 г., Решение № 147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 263/18.12.20 по гр. д. № 1293/20 на ВКС и др., че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, респективно че значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона.

Настоящата инстанция напълно възприема изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока и при условията на чл.272 от ГПК се ползва от тях.

Обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Тя доказва извършването на такива съобразно списък по чл. 80 ГПК за сумата 1 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. От насрещната страна е заявено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което настоящия състав на съда оставя без уважение, тъй като възнаграждението е под минимално определения размер според Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Апелативен съд София държавна такса в размер на 1 014,48 лв.

Така мотивиран Апелативен съд - София

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261261 от 08.04.2022 г., постановено по гр. д.

№1003/2020 г., състав на Софийски градски съд, I ГО, 1-6 състав.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ: 129010997, гр. София, пл. „Света Неделя“, № 6 да заплати на А. И. Х., ЕГН: **********, гр. ***, кв. „***“, ул. „***“, № 3

*, ет. *, ап. *, действаща чрез пълномощника си П. Ч., сумата от 1 500 ( хиляда и петстотин) лв., разноски за адвокатска защита за производството пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ: 129010997, гр. София, пл. „Света Неделя“, № 6, да заплати по сметка на Апелативен съд - София държавна такса в размер на 1014,48 (хиляда и четиринадесет, 0.48) лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4