Определение № 3631 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3631 гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002902362 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Созопол, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 259 от 19.06.2024 г. по в. т. д.

№ 242/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд , в частта, с която е потвърдено решение № 260101 от 07.09.2022 г., постановено по т. д. № 67/2017 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против „Пътстрой“ ООД – в несъстоятелност и „Девня Трейд“ ООД (съдружници в ДЗЗД „Созопол СЗВ 2012“) искове при условията на евентуалност за солидарно заплащане на сумата 417 636.51 лв., ведно със законната лихва за времето от предявяване на иска в съда на 31.01.2017 г. до окончателното плащане, представляваща неприспадната и неподлежаща на усвояване от ответниците част от аванс по Договор № 858/05.02.2013 г., равняваща се на разликата между преведения по договора аванс в размер на 1 559 757.76 лв. и усвоения такъв в размер на 1 142 121.24 лв., като получена на отпаднало основание по прекратен договор за обществена поръчка, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД; евентуално като получена на неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД; евентуално - като обезщетение на претърпяната от Община Созопол загуба в резултат на заплащане на исковата сума по договора и неизвършване на дължимите СМР по същия, на основание чл. 79 ЗЗД; евентуално – като сума, с която следва да се намали договорната цена поради изпълнение на възложената работа от страна на ответниците с недостатъци и в отклонение от поръчката, на основание чл. 265, ал. 1, предл. последно ЗЗД; както и на сумата 72 878.50 лв. - законна лихва върху главницата от 417 636.51 1 лв. за периода от датата на писмената покана на 16.05.2015 г. до предявяване на иска на 31.01.2017 г.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Недопустимостта на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, е обоснована с твърдение за служебно извършено от въззивния съд прихващане на вземането на ищеца, предмет на този иск, с насрещно вземане на ответниците, прието от съда за доказано в размер на 573 056.78 лв., до размера на по-малкото от тях, каквото възражение от страна на ответниците не е било заявявано, нито квалифицирано от първостепенния или от въззивния съд, а претенцията за заплащане на извършени от изпълнителя по договора непредвидени разходи за изпълнени СМР е била предмет на насрещния иск на ответника „Пътстрой“ ООД, но постановеното по този иск решение е било обезсилено от въззивната инстанция, а производството в тази част - прекратено.

Като неправилен се оспорва изводът на въззивния съд за наличие на основание ответниците да задържат исковата сума по съображения, че основанието за плащане от страна на Община Созопол на неусвоената част от аванса не е за непредвидени разходи по предвидени и изпълнени по договора СМР, а за онези СМР, които са предвидени по проект и които са останали неизпълнени; а изследването от съда на въпроса за извършена от изпълнителя работа по договора или във връзка с него, от която възложителят се е възползвал, сочи на подвеждане от страна на съда на фактите по делото под хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие, каквато правна квалификация не е определяна и обявявана на страните.

Твърди се и неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД, изразяващо се в прилагане на клаузата на чл. 2, ал. 7 от Договора, без да се установи точният смисъл и вложената в нея действителна воля на страните при тълкуването във връзка с останалото съдържание на Договора, в съответствие с неговите цели и характерните му особености като договор за обществена поръчка.

Според касатора, в хода на целия процес е бил налице спор относно действителното съдържание на тази уговорка, като Община Созопол е поддържала, че с нея не се установява задължение за заплащане на извършени от изпълнителя непредвидени разходи, а се предвижда правна възможност такова заплащане да бъде извършено при изпълнение на определени условия, каквито в случая не са налице, докато въззивният съд е възприел разбирането на ответниците за смисъла на уговорката, без да я подложи на съответно тълкуване и без да вземе предвид останалите относими клаузи (а именно чл. 1, чл. 2, ал. 5, б. „а“ от Договора и тези, предвиждащи условията за приспадане, респ. – усвояване на аванса).

Релевира се и неправилно приложение от въззивната инстанция на чл. 86 2

ЗЗД, чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД и чл. 298, ал. 4 ГПК относно предпоставките за извършване на съдебно прихващане на насрещни вземания и относно момента на настъпване на погасителния му ефект.

Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са аргументирани с доводи за постановяване на решението при превратно тълкуване на факти и доказателства по делото (констативния протокол от 03.07.2013 г. и КСС от същата дата); необсъждане, неправилна и едностранна оценка на релевантни за спора, относими и необходими доказателства (свидетелските показания; заключението на тройната съдебно-техническата експертиза; счетоводните записвания на Община Созопол, на ДЗЗД „Созопол СЗВ 2012“ и на „Пътстрой“ ООД и др.); необсъждане на всички въведени доводи на ищеца – въззивник, игнориране на съдебно-икономическата експертиза).

Моли се за обезсилване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, и за неговата отмяна в останалите обжалвани части, евентуално – за отмяна на въззивното решение във всички обжалвани части и за постановяване на друго, с което исковите претенции за присъждане на главницата и обезщетението за забава да бъдат уважени, с присъждане на разноските за касационното производство.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е основано на следните правни въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд: 1. При възникнал спор между страните относно съдържанието на конкретни уговорки в договора следва ли съдът да ги подложи на тълкуване и какви са критериите и способите за тълкуване на спорни между страните уговорки?; 2. Какви са предпоставките за извършване на съдебно прихващане на насрещни вземания и кога настъпва погасителният му ефект? и 3 . Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, доводи и възражения, представени пред него, и то в съвкупност, в тяхната взаимна връзка, както и да обсъди всички обстоятелства по делото и да посочи кои правнорелевантни факти счита за установени?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на следната съдебна практика на ВКС, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 38 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о., решение № 80 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., решение № 89 от 17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г., II т. о., решение № 103 от 06.11.2012 г. по т. д. № 632/2011 г., I т. о., решение № 115 от 01.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г., I т. о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т. о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., решение № 16 от 28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г., II т. о. и решение от 10.08.2025 г. по т. д. № 901/2003 г., II т. о. – по въпрос № 1, решение № 35 от 25.07.2017 г. по т. д. № 3164/2015 г., I т. о., решение № 3

330 от 11.02.2019 г. по т. д. № 2839/2017 г., II т. о. и решение № 156 от 15.11.2019 г. по т. д. № 2875/2018 г., II т. о. – по въпрос № 2 и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., решение № 361 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 771/2010 г., I г. о. и решение № 160 от 07.11.2017 г. по т. д. № 2217/2016 г., I т. о. – по въпрос № 3.

Освен по поставените въпроси, искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, поради извършено от въззивния съд служебно прихващане на вземането на ищеца, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация – „Пътстрой“ ООД ( н . ) , чрез синдика на дружеството, е подал отговор, с който изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация на въззивното решение, а по същество – за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът по касация „Девня Трейд“ ООД, както и третото лице – помагач на касатора „Сиат“ EООД не изразяват становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до атакувания краен резултат по спора, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че: на 05.02.2013 г. след изпълнение на процедура по ЗОП между Община Созопол, в качеството на възложител, и ДЗЗД „Созопол СЗВ 2012“ със съдружници - ответниците „Пътстрой“ ООД и „Девня Трейд“ ООД, е сключен договор за изпълнение на обществена поръчка № 8-58 с предмет „Строителство на канални помпени станции (КПСт), напорни тръбопроводи и колектори в рамките на проект „Интегриран проект за воден цикъл на Созопол – І етап“ с подобект 1 - строителство на „Канални помпени станции (КПСт) „Пристанище“ и напорни тръбопроводи до изливна шахта и обект „КПСт „Хармани“ и напорни тръбопроводи до изливна шахта“; подобект 2 - строителство на „Колектор „Крайбрежен“ (от СРШ (ОК8)) на ул.

„Морски скали“ до КПСт „Пристанище) и Колектор „Провлака“ (от съществуващ канал (ОК205) на ул. „Хан Крум“ до КПСт „Пристанище“); подобект 3 - строителство на „Довеждащ колектор „Созопол““ (от изливна шахта на напорни тръбопроводи от КПСт „Пристанище“ и КПСт „Хармани“ до ПСОВ „Созопол“); общата стойност на възложените СМР била в размер на 6 498 990.63 лв. без ДДС (7 798 788.82 лв. с ДДС); В изпълнение на постигната в чл. 2, ал. 5, б. „а“ на Договора уговорка възложителят превел на 12.02.2013 г. на изпълнителя сума в размер на 1 299 798.13 лв. (1 559 757.76 лв. с ДДС), представляваща аванс в размер на 20 % от общата стойност на строителството, по фактура № 1/12.02.2013 г.; От страна на възложителя са извършвани междинни плащания по издадени от изпълнителя 13 на брой 4 фактури за изпълнени СМР на база подписани от страните актове обр. 19, като при тях от стойността на фактурираните СМР без ДДС се е приспадала пропорционална част (20 %) с оглед платения аванс и реално се е заплащал остатъкът от актуваните и респ. фактурирани СМР; Общият размер на приспадната част от аванса е 951 767.70 лв. без ДДС, т. е. останал е неусвоен аванс от 348 030.43 лв. без ДДС (417 636.51 лв. с ДДС).

След последователно разглеждане на постигнатите между страните уговорки в чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. чл. 20 – 22, чл. 23, ал. 1 – 3 (във вр. с чл. 15 ЗУЧК), чл. 24, ал. 1 (във вр. с чл. 43, ал. 2 ЗОП) и ал. 2 и чл. 25 от договора, при съобразяване на разпоредбите на чл. 87 – чл. 89 ЗЗД и след преценка на доводите на страните съдът е намерил, че действието на облигационната връзка е преустановено с получаването на изявлението на общината за разваляне на договора, което е станало най-рано през 2015 г., а относно основанието за разваляне е отдадено значение на предходно влязло в сила решение между същите страни, констатиращо със сила на пресъдено нещо допусната от изпълнителя забава. Според решаващия съдебен състав в настоящия случай и предвид особеностите при разваляне на договори като процесния не може да се говори за обратно действие на развалянето и възникване на предпоставки за връщане на всичко, дадено по договора от всяка страна. Този извод е основан на признатото от ищеца извършване на част от възложените с договора СМР, приемане на същите от възложителя и тяхното заплащане, поради което развалянето има действие занапред и касае СМР, които не са извършени от изпълнителя от момента на възникване на забавата и евентуалните предварителни (авансови) плащания, извършени от възложителя във връзка с тях. Наред с горното, при формиране на извода дали се дължи връщане на платените суми с оглед отпадане на основанието за даването им съдът е посочил, че следва да се прецени и дали не е налице извършена от изпълнителя работа по договора или във връзка с него, от която възложителят се е възползвал, без официално да я е приел, и дължи възнаграждение за нея, но не е платил.