Решение № 19149 от 23.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19149 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110143947 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Л. В. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес: **************** съдебен адрес: ************** чрез адв. адв. Н. Х- Й., срещу „ЕОМ“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес за управление: ************* с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата, предмет на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 05.08.2011 г. по гр.дело № ************ г. по описа на СРС - 60-ти състав, а именно:

-Сумата 7642,07 лв. - представляваща главница, заедно със законна лихва върху главницата от 19.07.2011 г. до пълното й изплащане,

- Сумата 11461,16 лв. представляваща изтекла законна лихва върху главницата от 19.07.2011 г. до 17.07.2025 г.

-Сумата 1131,81 лв. договорна лихва за периода 20.10.2008 г. -18.07.2011 г.

-Сумата 2373,33 лв. - наказателна лихва за същия период

-Сумата 222,94 лв. - разноски за държавна такса

-Сумата 576,53 лв. - разноски за адвокат по гр. дело № ************ г. на СРС 60 състав, за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № *************. по описа на ЧСИ ИД с рег. № ********* в КЧСИ

Твърди се, че ответникът се е легитимирал като цесионер на вземания към ищеца, прехвърлени от „************“ АД с договор за цесия от 06.12.2013 г.

Сочи се, че след издаване на изпълнителния лист от 05.08.2011 г. на СРС - 60 състав по гражданско дело № ************ г. в полза на **** АД с ЕИК ********* - *************** с молба от 10.10.2011 г. е поискала образуване на изпълнително дело при ЧСИ ЕП - с район на действие СГС и предприемане на изпълнителни действия с цел принудително събиране на паричното вземане. Образувано е било изп. дело № ******** г. по описа на ЧСИ Е.П. От 1 взискателя - „ЕОМ“ ЕООД с молби от 06.2014 г., 12.06.2014 г. и с вх. № ******** г. е искано извършването от ЧСИ на справки за налични трудови договори с ищеца като длъжник, справки за притежавани от длъжника движими вещи и недвижими имоти. Справките, поискани от Взискателя, са извършени от ЧСИ ИД, на която е прехвърлено образуваното от ЧСИ ЕП изпълнително дело ******** г., като изпълнителното производство е продължило под № ********* г. по описа на ЧСИ ИД. След получаването на отговорите от направените справки - от Взискателя не са искани и предприемани изпълнителни действия от 21.09.2016 г. за период повече от две години, поради което и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително дело № ****** по описа за 2016 г. на ЧСИ ИД е прекратено по силата на закона поради настъпила „перемпция“. Освен това е налице и изрично Постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 01.11.2019 г.

Твърди се, че от последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № ******** г. /преобразувано под № ********* г. по описа на ЧСИ ИД/ до датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело № *************. по описа на същия ЧСИ е изминал период, по-дълъг от 5 години, поради което и вземането по приложения изпълнителен лист е погасено по давност.

Сочи се, че процесното изпълнително дело № *************. по описа на ЧСИ И.Д е образувано от ответното дружество с молба с вх. ****** г.

Представени са писмени доказателства.

Иска се да бъдат изискани изпълнителните дела.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни.

Сочи се, че Към датата на образуване на предходното изпълнително дело срещу длъжника с № ******** г. по описа на ЧСИ ЕП, е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г. Сочи се, че доколкото изпълнителното производство по предходното изпълнително дело при ЧСИ ЕП, е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г.

Твърди се, че са , са били предприети изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. На дата 21.09.2016г. по делото е депозирана молба от взискателя с вх.№ 0********г. по описа на ЧСИ Д, с посочен изпълнителен способ и поискани изпълнителни действия в молбата - да се извъртат справки в НАП за трудови договори, движимо и недвижимо имущество, както и да се предприемат изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

След прекратяване на делата с постановление на съдебния изпълнител и преди да изтече давностния срок е изтеглен изпълнителния лист и е образувано ново изп. дело под № ******г. по опис на ЧСИ ИД (рег.№ *********), с район на действие СГС, като още с молбата за образуване са поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси. Наложен е запор върху вземане от трудово правоотношение на длъжника при „*********" АД на дата 17.07.2025г., което от своя страна отново е довело до прекъсване на погасителната давност.

Претендират се разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа 2 страна следното:

Л. В. В. от една страна и „************“ АД от друга страна са били страни по ч.гр.д.

№************ г. на Софийския районен съд, 60 състав, по което на 02.08.2011 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите: 7 642,07 лв. - главница; договорна лихва- 1 131,81 лв. за периода 20.10.08 - 18.07.11г.; наказателна лихва - 2 373,33 лв. за същия период, ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2011 г. до пълното й изплащане, както и разноски - 222,94 лв. за такса и 576,53 лв. за адвокат.

На 05.08.2011 г. въз основа на постановеното незабавно изпълнение в полза на ************“ АД е бил издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.

По молба на взискател „************“ АД от 10.10.2011 г. е образувано изп.дело № 2011******0400599 по описа на ЧСИ ЕП. С молбата взискателят не е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. Поискано е налагане на запори, респективно възбрани.

С молба от 02.01.2014 г. „ЕОМ“ ООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело в качеството му на частен правоприемник на ****" АД. Същият се е легитимирал с договор за цесия между „************“ АД и „ЕОМ" ООД, сключен на 06.12.2013 г.

С молба от 12.06.2014 г. „ЕОМ“ ООД е поискало да бъде изготвена справка в ТД „НАП“ на името на длъжника за съществуването на валидни трудови договори, както и дали има декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като се предприемат съответните изпълнителни действия.

С молба от 21.09.2016 г. „ЕОМ“ ООД е поискало да се извърши справка в ТД "НАП" на името на Л. В. В. за съществуването на валидни трудови договори, декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като се предприемат съответните изпълнителни действия.

С постановление от 01.11.2019 г. съдебният изпълнител е приел, че е изтекъл двугодишния срок от предприемане на последното изпълнително действие на 21.09.2016г. и е прекратил производството на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК.

По молба на взискател „ЕОМ“ ООД от 05.02.2025 г. е образувано изп.дело № 2025*********0400038 по описа на ЧСИ ИД. С молбата взискателят не е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

Иска се налагане на запори на установени банкови сметки.

Със запорно съобщение изх. №**********г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и всякакво друго възнаграждение по граждански или други видове договори от „*********“ АД, ЕИК ******.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след 3 приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава 4 крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.