Решение № 2329 от 24.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2329 гр. София, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100506703 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № ІІ-55-20057611 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 21408/2020 г. на СРС, 55 с - в, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че Р. И.У., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******умите : 1 250. 90 лв. за ползвана топлинна енергия и 27. 23 лв. за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в имот - магазин, находящ се в гр. София, ул. „*******, партерен етаж, аб. № Т 095929, за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.05.2019 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане, както и за сумите 210. 70 лв. - лихва за забава върху главницата за топлоенергия за периода 01.12.2016 г.

(съгласно заповедта) - 17.04.2019 г. и 4. 85 лв. - лихва за забава върху главницата за осъществено дялово разпределение за периода 30.06.2016 г. (съгласно заповедта ) 17.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№ 26483/2019 г. на СРС, 55 състав.

Решението се обжалва от ищеца „Т.С.” ЕАД, като се излагат доводи за незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалния и материален закон.

Неправилно СРС е приел, че ищецът не е установил, че ответникът се е обогатил с процесните суми. Поддържа, че в производство не е установено, че в имота не се е ползвала ТЕ за отопление и БГВ през периода. Поддържа, че претенциите са на извъндоговорно основание, но Наредбата за топлоснабдяването намира приложение и в случая. Процесният топлоснабден имот - магазин се намира на ул. „*******. Сочи, че сградата няма два административни адреса и отоплителната инсталация не е обща с 1 тази на бул. *******, както приема СРС. Излага доводи, че доколкото между ищеца и потребителя Р.У. не е подписван писмен договор, въпреки отправената покана, длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и искът по чл. 59 ЗЗД е основателен и доказан. Сочи, че липсата на договор не освобождава ответника от заплащане на установените задължения. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ответникът Р. И.У. е починал в хода на производството пред СГС - на 10.11.2021 г., като на негово място са конституирани наследниците му по закон : Р. В. УЗ., Р. Р. УЗ. и В. Р. УЗ., с определение на настоящият състав от 22.12.2021 г. Р. Р. УЗ. и В. Р. УЗ., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата в писмено становище. Поддържат, че решението е законосъобразно и обосновано постановено, а жалбата е неоснователна. Сочат, че в производството не е установено, че наследодателят им е имал договорни отношения с ищеца за ползване на ТЕ в периода. Излагат доводи, че не е установено в имота да е доставяна и ползвана ТЕ в процесния период. Освен това имотът се намира на ул. „*******, като няма данни сградата да е идентична с тази на бул. *******. Тъй като не е налице договорно отношение, не намират приложение правилата на Наредбата за топлоснабдяването.

Молят жалбата да остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение изцяло.

Третото лице помагач на страна на ищеца „Т.С.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - за установяване на вземания от неоснователно обогатяване поради липса на писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, след подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение на длъжника.

Относно законосъобразността на решението, като съобрази изложените в жалбата възражения на ищеца, въззивният състав намира следното:

По смисъла на разпоредбата на § 1, т. 33 а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Законодателят е използвал като критерии при дефиниране н а понятието „небитов клиент“ вида правен субект (физическо или юридическо лице) и нуждите, за които той ползва/купува / енергия (битови - за домакинството си или небитови - такива които не задоволяват битови нужди).

Тъй като по делото не се твърди, нито се установява с ответното дружество да е сключен писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот магазин, находящ се в гр. София, ул. „*******, партерен етаж, с действие в периода на исковата претенция и топлопреносното предприятие не може да търси стойността на доставената топлинна енергия до имота на договорно основание, т о разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск с основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква пълно и главно установяване на следните елементи от страна на ищеца: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Въззивният състав приема, че имущественото разместване в случая се свежда до установяване от ищеца, пълно и главно, на факта на обедняването му до размера и количеството на доставената топлинна енергия на наследодателя на ответниците през исковия период, обогатяването му чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на наследодателя на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

От обсъдените от СРС писмени доказателства се установява, че през исковия период - м. 10.2016 г. - м. 04.2018 г. наследодателят на ответниците, първоначалния ответник Р. И.У., е собственик на процесния обект – магазин, находящ се гр. София, ул. „*******, партерен етаж, за което обстоятелство е представен нотариален акт № 131, том 235, дело № 46313 от 19.12.1997 г. на нотариус при СНС на СРС за дарение на недвижим имот и нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 67, т. І, рег. № 6720 дуло № 62 от 27.10.2006 г.

Основателно СРС е направил извод, че качеството на наследодателя на собственик на имота, е от значение при определяне на лицето, задължено да заплаща стойността на доставената топлоенергия за битови нужди, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, каквато не е настоящата хипотеза.

Въззивният състав споделя изводите на СРС, че за да се установи, че първоначалният ответник се е обогатил със стойността на доставената от ищеца ТЕ, в производството е следвало да се докаже, че до имота е доставена ТЕ и е осъществена услуга дялово разпределение, в претендираното количество и стойност, с чиято стойност ответникът се е обогатил. Ищецът е следвало да установи, пълно и главно посочените факти, относими към реализиране състава на неоснователното обогатяване.

В случая от СТЕ, която е приета без възражения пред СРС се установява, при извършен оглед на процесния магазин, че стените са облицовани с гипс-картон и липсва видима тръбна мрежа, а в имота няма отоплителни тела. Съществува мивка в санитарния възел на магазина, но до нея топлата вода се осигурява от електрически нагревател, а не посредством БГВ. Освен това е установено, че измерването на количеството топлоенергия за обектите в сградата на бул. ******* и ул. „******* се извършва от общ топломер.

При тези доказателства обосновано СРС е приел, че в производството не е доказано първоначалният ответник да е потребявал топлоенергия в имота за стопански нужди и такава да е реално доставяна в него от ищеца. Вещото лице не е установило 3 тръбна мрежа в магазина, като част от осигуреното за сградата централно отопление, нито наличие на отоплителни тела. В същото време е установено водоподаване в имота, но топлата вода се е подгрявала чрез електрически нагревател.

Предвид тези констатации въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че в производството не се установява част от отоплителната инсталация да преминава през процесния обект, който се намира на ул. *******, нито се установява реално потребено количество топлоенергия за магазина.

След като ищецът не е установил да е налице обогатяване на наследодателя на ответниците, нито негово обедняване с претендираните в производството суми, не е доказан основния елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване и главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД са недоказани и неоснователни, както приема и СРС.

Поради неоснователността на главните искове, неоснователни са и претенциите за установяване на акцесорни вземания за обезщетение за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Доколкото решаващите изводи на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението, с което исковете се отхвърлени, е съобразено с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна ответниците. Доколкото те не претендират разноски в производството, такива не се присъждат в тяхна полза.

По горните съображения въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-20057611 от 04.03.2021 г. по гр. д. № 21408/2020 г. на СРС, 55 с - в.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4