Акт от 25.05.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……………..2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА С.

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 949 по описа за 2016 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба вх. № 179/04.01.2016г. от присъединения взискател З.И.Б., срещу разпределението от 19.10.2015г. по изп.д. № 20107180400276 на ЧСИ Ст. Костова-Данова на сумата от 62959.16лв., представляваща продажна цена при проведената в периода от 24.08.2015г. г. до 24.09.2015г., като наддавателните предложения са бил отворени на 25.09.2015г. публичната продан, което разпределение е било предявено на страните на 23.12.2015г. В жалбата си Б. е изказала недоволството си от извършеното разпределние, намирайки го за неправилно, като изготвено в нарушение на закона. Посочила е, че неправилно в изготвеното от ЧСИ разпределение са включени с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.

1 от ЗЗД всички разноски, направени по изп.дело, в това число и тези, които не са били платени от взискателя. Включени са и разноските, които не касаят продадения имот, а други имоти. Тези разноски, които касаят изпълнението по отношение на други имоти не могат да се ползват с подобна привилегия. Включена е обаче, като привилегировано вземане сумата от 1512.00лв. с ДДС, която отговаря на 63бр. съобщения до длъжника, касаещи имота, което не отговаря на истината. Не са взети същевременно предвид разноските, направени от нея самата по изп.д., а е следвало, както са включени по първи ред разноските в полза на ЧСИ. В разпределението вземането на „Банка ДСК“ АД е посочено в общ размер , като е посочено, че с привилегия се ползват всички такси, платени от взискателя. Претендираното юрисконсултско възнаграждение, което подлежи на предпочитателно удовлетворение е следвало да бъдат съобразени със стойността на имота и събраната сума, което не е сторено. Неправилно е определен размера на задължетнието по всеки един изпълнителен лист, като по този начин неправилно са погасени задълженията към кредиторите. Неправилно не са били приспаднати от сумата, която следва да заплати по проданта никакви суми, въпреки, че има вземане надхвърлящо 8000.00лв.Смята, че ЧСИ е следвало да приспадне от сумата за внасяне от нейна страна дължимата й като на взискател сума и направените от нея разноски. Поискала е от съда да бъде отменено обжалваното разпределение и изготвено ново, законосъобразно.

Постъпила е и жалба вх. № 180/04.01.2016г. от длъжника Г.М.А., срещу разпределението от 19.10.2015г. по изп.д. № 20107180400276 на ЧСИ Ст. Костова-Данова на сумата от 62959.16лв., представляваща продажна цена при проведената на 25.09.2015г. публичната продан, което разпределение е било предявено на страните на 23.12.2015г. Моли се да бъде отменено обжалваното разпределение и изготвено от съда ново, по следните съображения: Неправилно в извършеното разпределение са били включени като привилегировани вземания всички разноски, включително тези, които не са били платени от взискателя и тези, които не касаят продадения имот, а други имоти, предмет на изпълнение. Включена е и сума в размер на 1512.00лв. с ДДС, за изпращане на 63бр. съобщения до длъжниците по повод имота, предмет на проданта, което не отговаря на обективната истина. Същевременно не са взети предвид направените от взискателя разноски, които е платила, но не са включени от ЧСИ с ползващите се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Не е направена актуална справка за задълженията, които имат длъжниците към НАП, което е опорочило изготвеното разпределение. В разпределението вземането на „Банка ДСК“ АД е посочено в общ размер , като е посочено, че с привилегия се ползват всички такси, платени от взискателя. Претендираното юрисконсултско възнаграждение, което подлежи на предпочитателно удовлетворение е следвало да бъдат съобразени със стойността на имота и събраната сума, което не е сторено.

Неправилно е определен размера на задълженията по двата изпълнителни листа, така, че неправилно са погасени задълженията към кредиторите. Разпределението е предявено при нередовното призоваване на останалите длъжници, като той случайно се е уведомил преди датата на предявяване.

Становището на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД-София, чрез гл.юк на РЦ-Варна Д. И. по двете жалби, изразено в писмени възражения е, че са недопустими, като просрочени, евентуално-неоснователни. ЧСИ е спазил реда на удовлетворяване на вземанията по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Моли се да бъдат отхвърлени постъпилите жалби, а изготвеното разпределение-потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В писмена молба с.д. №

26359/29.09.2016г., присъединеният по право взискател ТД на НАП, чрез гл.юк Христина Александрова моли да бъдат отхвърлени постъпилте жалби, като обжалваното разпределение бъде потвърдено.

Писмени възражения от присъединените взискатели Община Варна, „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, както и от длъжницата С.Л.А. не са постъпили.

По делото са приложени мотиви на ПЧСИ на ЧСИ Станимира Костова-Данова по обжалваното с постъпилите жалби разпределение. Намира жалбите за допустими, но неоснователни.

Настоящият състав намира така постъпилите жалби за допустими, доколкото са подадени в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, след като разпределението е предявено на страните на 23.12.2015г., като на същия ден жалбите са изпратени, при използването на пощенски услуги, видно от датата на пощенското клеймо върху пликовете на л.

9 и л. 20 от делото. Първата жалба изхожда от присъединения по право в изпълнението взискател З.И.Б., а втората-от длъжника Г.М.А..

Насочени са срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и при наличието на правен интерес.

Следва да се приеме, че не е безразлично на взискателя дали и в какъв размер би му била разпределена сума, нито пък на длъжника на кого дължи и в какъв размер са задълженията му.

По съществото си жалбите се явяват основателни.

Сумата, която е предмет на разпределението от 23.12.2015г. по изп.д. е в размер на 62959.16лв., получена при извършената в периода от 24.08.2015г. до 24.09.2015г. публична продан на недвижим имот, собственост на С.Л.А. и Г.М.А.. Взискателите, включително присъединените такива са повече от един.

Сумата е недостатъчна да покрие всички вземания на взискателите ,лихви и разноски. Налага се разпределение.

Двамата жалбоподатели са навели оплаквания, че неправилно е определен размера на на задължението по всеки един от изпълнителните листи, като по този начин неправилно са погасени задълженията към кредитора.

В тази връзка и с цел установяване кои лица се явяват кредитори по изп.д. и какъв е размера на дължимите суми, съдът е допуснал ССчЕ, вещото лице по която, дадедо компетентно и безпристрастно, макар и оспорено от Г.А. чрез процесуалния му представител адв. Н.Б., но само доколкото не е взет актуалния размер на вземанията на ТД на НАП Варна по отношение на длъжниците, към датата на разпределението.

Според изслушаното по делото заключение, вещото лице е изчислило задълженията към Община Варна за данък върху имота, предмет на публичната продан, че възлиза на сумата в размер от 527.36лв., точно толкова, колкото е посочила и ЧСИ, което вземане се ползва с предпочитателно удовлетворение по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, както и за такса смет за същия имот, че възлиза в размер на 2749.88лв., представляващо публично вземане с предпочитателно удовлетворение на осн. чл.

136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

Вземането на ТД на НАП, ползващо се с предпочитателно удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД вещото лице е изчислило в размер на сумата от 2679.51лв., а без привилегии-430.00лв., ползвайки представеното по дерлото удостоверение, изд. от ТД на НАП през м.12.2013г. Пред ВОС е представена справка, изд. от НАП към дата 04.04.2017г. относно задълженията на Г.М.А., с обяснението, че ползваният от агенцията програмен продукт позволява изготвянето на справка само към текущата дата, но не и за минал период- от м.декември 2013г. до 19.10.2015г. ЧСИ не е посочил в разпределението си размера на задължението.

Вземането на „Банка ДСК“ АД по изп.лист от 16.05.2010г. вещото лице е изчислило в размер на 45975.71лв., включваща разноските по гр.д. № 5958/2-10г. в размер на сумата от 1326.51лв., от която 584.12лв. държавни такси и 1227.00лв. юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ е посочил като размер на същото вземане сумата от 45890.63лв.

Вземането на „Банка ДСК“ АД по изп.лист от 31.05.2010г. вещото лице е изчислило в размер на 122287.70лв., в това число 2781.50лв. разноски по гр.д. № 5955/2010г., от която 1554.50лв. държавна такса и 1227.00лв. юрисконсултско възнаграждение, докато ЧСИ е посочила сумата 122307.78лв.

З.И.Б., присъединен взискател въз основа на представеното по делото удостоверение, издадено по изп.д. № 20147180400970 на ЧСИ СТ.Костова.Данова, според което тя се явява кредитор на Г.М.А. за сумата в общ размер на 8009.89лв.

„Юробанк България“ АД и „ПИБ“

АД, присъединени взискатели по силата на вписани възбрани върху имота, предмет на публичната продан, наложени от ЧСИ Даниела Петрова-Янкова по изп.д.

№ 20127110401146, съответно 20127110400575. Поради това, че липсва актуална информация за размера на обезпеченото вземане, вещото лице е посочило като размер на вземанията 0.00лв. ЧСИ също не е посочил размера на задълженията към двете банки-кредитори.

Следва да бъде прието, че вземането на

„Банка ДСК“ АД по изп.л от 16.105.2010г. е в размер на 45890.63лв., както сочи вещото лице, а по изп.л. от 31.05.2010г.-122287.70лв., както сочи ЧСИ, за да не бъде влошавано положението на жалбоподателите и след като няма жалба от „Банка ДСК“ АД.

Според жалбоподателите неправилно в изготвеното от ЧСИ разпределение са включени с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.

1 от ЗЗД всички разноски, направени по изп.дело, в това число и тези, които не са били платени от взискателя. Включени са и разноските, които не касаят продадения имот, а други имоти. Тези разноски, които касаят изпълнението по отношение на други имоти не могат да се ползват с подобна привилегия. Включена е обаче, като привилегировано вземане сумата от 1512.00лв. с ДДС, която отговаря на 63бр. съобщения до длъжника, касаещи имота, което не отговаря на истината.

Считат, че не следва да се ползват с предпочитателно удовлетворение. Наведени са още твърдения, че вземането на „Банка ДСК“ АД е посочено общо, като според жалбоподателите е пояснено, че в размера на вземането, което се ползва с привилегия, са включени и всички такси, платени от взискателя, без да са конкретизирани, така, че да е възможно да се прецени кои и в какъв размер се ползват с право на привилегировано плащане. Претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, които да подлежат на предпочитателно удовлетворяване е следвало да бъдат съобразени със стойността на имота и събраната сума, което не е било направено.

Най-напред съдът следва да посочи, че в заключението си вещото лице И.С. е посочила какви такси и разноски са платени по изп.д., с оглед приложените сметки, ПКО и преводни нареждания, приложни по делото, както и при извършените от нея справки в счетоводството на ЧСИ и е установила, че са в общ размер на 5494.95лв. Посочила е и незаплатените такси и разноскипо изп.д. по пера и в общ размер, изчислявайки ги, че са в размер на 2919.05лв., както и таксите и разноските в общ размер на 8414.00лв.

Доколкото обаче при извършеното разпределение ЧСИ е взела предвид само дължимите, но невнесени такси по Тарифата към ЗЧСИ, без тези заплатени от „Банка ДСК“ АД и дори ЧСИ по изп.д., подробно индивидуализирани в заключенито на вещото лице, то съдът следва да постъпи по същия начин, за да не бъде влошавано от една страна положението на длъжниците, но и понеже от друга липсва жалба от „Банка ДСК“ АД, която в писмените възражения иска потвърждаване на обжалваното разпределение, становище поддържано чрез процесуалния представител юк Д.И. и в редовно проведените пред ВОС с.з.