Решение № 13 от 15.01.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Шумен, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20253600100517 по описа за 2025 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, от К. Г. Т. срещу Административен съд – Търговище за заплащане на неимуществени вреди в размер на 27000 лева. Ищецът твърди, че по подадена от него искова молба е образувано по ел. път чрез ССЕВ производство по адм. дело № 56/2024 год. на АдмС - Търговище на 09.02.2024г.

Излага, че ответникът чрез съответните длъжностни лица чрез пролонгиращи похвати е допринесъл за несвоевременно развитие на производството, вследствие на което е засегната и неимуществената му сфера, накърнено е чувството му за справедливост, изпитвал е неприятни чувства и усещания, безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Болките и страданията били строго индивидуални и зависели от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение.

Строго индивидуални били и мерките, които всяко лице предприема, за да се справи с негативните емоции, които едно противоправно поведение може да предизвика у ищеца, и които следва решаващият съд да приеме. Причинено му било усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността. Не било необходимо каквото и да е активно поведение на пострадалото лице, за да се приеме, че то действително е изживяло негативни емоции. Ето защо претендира обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са последица от нарушаване на разглеждане на делото в „разумен срок", прокламирано в чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС в производството по адм. дело № 56/2024 год. на Адм. съд Търговище, преобразувано на гр.д.№606/2024г. на Районен съд Велико Търново.

1

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Административен съд Търговище, в който счита, че подадената искова молба е нередовна, а така предявеният иск недопустим, евентуално и неоснователен. Ответникът сочи, че съгласно изискването на чл.

127, ал. 1, т. 4 от ГПК исковата молба следвала да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В исковата молба липсвало необходимото изложение на конкретните фактически обстоятелства, обосноваващи твърдението на ищеца за разглеждане на делото в рамките на период, непопадащ в понятието „разумен срок“. Исковата молба съдържала цитати от съдебна практика и общи правни съждения, но освен посочен номера на делото, образувано в АдмС - Търговище, във връзка с което се претендирало обезщетението за причинени неимуществени вреди, в нея нямало изложен нито един факт, отнасящ се до образуването, движението, приключването, обжалването и срока на разглеждане на делото пред АдмС - Търговище. При това положение липсвало задължителното за исковата молба фактическо обосноваване на съдържащата се в нея искова претенция. Изричното изложение на такава фактология било необходимо и задължително не само с оглед спазване на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, но и с оглед осигуряване възможността на ответника да възприеме фактическото основание на предявения иск и да организира надлежно защитата си в процеса. На следващо място излага, че чрез приложения констативен протокол на ИВСС се установява извършена проверка във връзка с оплакването на ищеца за продължителността на производството, с извод за липса на забава. С писмо от 23.12.2024 г. ищецът бил уведомен за извършената проверка и за отхвърляне на заявлението като неоснователно на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, тъй като продължителността не надхвърля разумния срок. Сочи, че ответникът е приключил производството в рамките на седем дни. Делото било образувано в деня на постъпването на ИМ - 09.02.2024г.. На същата дата било разпределено на съдия-докладчика K.A.. На 15.02.2024 г. бил постановен финализиращ съдебен акт, а именно Определение № 226 от 15.02.2024 г., с което производството е прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Велико Търново. Ответникът не разполагал с повече информация за движението на делото, освен с отразеното в констативния протокол, в който била установена продължителност от 5 месеца, която не надхвърля критериите за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Сочи се, че производството е разгледано в изключително кратък срок от 7 дни, а с актът си ответникът е съдействал на ищеца, доколкото е коригирал извършеното от него неправилно адресиране на ИМ до некомпетентен да разгледа делото съд съгласно специалните правила за родовата подсъдност по ЗОДОВ. Твърди се още, че ако ищецът бе съобразил предварително родовата подсъдност, то ответникът изобщо не би бил сезиран, т.е. да се стигне до образуване на административното дело. Именно ищецът със собствените си действия способствал за твърдяното от него забавяне на разглеждането на повдигнатия от него правен спор, а никой не можел да черпи права от собственото си неправилно поведение. Продължителността на разглеждане, а и общата продължителност, не би могла да причини визираните от ищеца неимуществени вреди, а именно негативни преживявания.

Дори да бъдат установени такива, ответникът сочи, че не е налице причинно-следствена връзка между тях и процесуалните действия на съда.

2

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозирано становище от конституираната на осн. чл.

10, ал. 1 от ЗОДОВ, в качеството на контролираща страна в процеса Окръжна прокуратура Шумен, като в съдебно заседание моли за отхвърляне на исковата молба като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 09.02.2024г. в Административен съд Търговище е постъпила искова молба от К. Г. Т. срещу Прокуратурата на Република България с посочено правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В деня на постъпване на исковата молба е било образувано адм.д.№56/2024г. по описа на АСТ, и същото е било разпределено на съдия - докладчик от същия съд. С определение от 15.02.2024г. съдията - докладчик е прекратил производството по делото поради неподсъдност на предявения иск, и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Велико Търново. След приключване на горното производство с влязъл в законна сила съдебен акт, ищеца е сезирал Инспектората към ВСС, който се е произнесъл с констативен протокол от 25.09.2024г.. В протокола е прието, че по разгледаното заявление рег.№РС-24-477/05.08.2024г. по описа на ИВСС не е установена забава. Изложено е, че движението по адм.д.№56/2024г. на Административен съд Търговище е от образуването му на 09.02.2024г. до прекратяването му на 15.02.2024г. и изпращането му по подсъдност на РСВТ. Гр.д.№606/2024г. на РСВТ, било образувано на 19.02.2024г., като с разпореждане от 21.02.2024г. съдът оставил исковата молба без движение. На 28.02.2024г. ищеца заплатил ДТ, а с определение от 06.03.2024г. съдът върнал исковата молба поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на всички констатирани нередовности в определения срок. На 18.03.2024г. била депозирана частна жалба срещу горното определение, по която било образувано гр.д.№269/2024г. на Окръжен съд Велико Търново. С определение от 09.07.2024г. съдът потвърдил атакуваното първоинстанционно определение.

Прието е, че общата продължителност на съдебното производство от 5 месеца не представлява неразумна забава. С писмо изх.№94-К-190 от 23.12.2024г. Министерство на правосъдието е уведомило ищеца, че по подаденото от него заявление, разгледано от ИВСС, продължителността на производството не надхвърля разумния срок, поради което и заявлението следва да се отхвърли като неоснователно.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се изтъкне, че искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Република България, вр. с чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и са изложени твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради забавянето извън разумния срок на конкретно съдебно производство.

Нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съобразно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и 3 безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Основателността на предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна, настъпване на преки и непосредствени вреди, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС са посочени в закона(чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧОС. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок" при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок предполага установяване на продължителността на релевантния период, и преценка дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът следва да приложи четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на ищеца (и поведението на другите страни), 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето. Развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /с конкретни указания относно тълкуването на прекия характер на вредите в т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС/. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава III"а"от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото е неприложимо по отношение на висящите производства. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл.2б ЗОДОВ от приключване на това производство само по себе си би било нарушение на правото по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в чл.8, ал.2 ЗОДОВ е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се подкрепят и от чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, където изрично е предвидено, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след 4 приключване на производството /Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. дeлo № 3053/2014 г. – III г. о. ВКС; Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. дело № 4658/2017 г. – IV г. о. ВКС и др./. В настоящия случай при предявяване на иска съдебното производство, по което се твърди необосновано забавяне е било приключило, както и административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава III"а"от ЗСВ, приключила с изричен отказ, което обуславя допустимостта на специалното производство по ЗОДОВ.