Протоколно определение № 4961 от 05.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 5232/2025
- Вид
- Протоколно определение № 4961
- Подписан
- 05.10.2026
- В сила
- 07.10.2026
- Състав
- Ивелина Христова - Желева
Цитирани разпоредби
- чл. 339 · Наказателен кодекс
- чл. 161, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал.5, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 4961 гр. Варна, 05.10.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Христова - Желева
Съдебни
Антония П. Недкова заседатели: Мариана Г. Д.а при участието на секретаря Силвия Ст. Генова и прокурора А. Г. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Христова - Желева Наказателно дело от общ характер № 20253110205232 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ПОДС. С. М. Т. – явява се лично и с адв. И. К., адв. Р. Н. и адв. С. З., редовно упълномощени от преди и приети от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. З.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в съдебната зала, поР. което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на явилите се лица.
ПОДС. С. М. Т. – роден на ***г. в гр. Силистра, турчин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на ВРП на 27.08.2026г. и на подсъдимия на 27.08.2026г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. К.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи.
АДВ. З.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. Т.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба от подс. Т. чрез адв. И. К. и чрез адв. С.
З. постъпила по делото с вх. № 646 от 06.01.2026г., находяща се на лист 44, 45, 46, 47, 48 и 49 от делото.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247в ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
2
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Принципно са налице основания за разглеждане не далото по реда на особените правила на Глава 27 или Глава 29 от НПК, стига да има изразена воля затова от страна на подсъдимия и неговите защитници.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на български жестов език. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
Не са налице основания за обединяване или разделяне на делото.
По отношение на насрочване на делото и лицата за призоваване ще се произнеса след като чуя становището на подсъдимия и неговите защитници.
АДВ. К.: По въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК поддържам подадената молба с вх. № 646 от 06.01.2026г.
Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Моля, производството да премине по реда на Глава 29 от НПК, тъй като имаме съгласие с прокуратурата за сключване на споразумение.
Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или преводач на български жестов език. Не са налице основания за изменението на мярката за неотклонение.
Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Н.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В контекста на чл. 248, ал. 1, т. 3 вр.чл. 249 от НПК действително има допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на подзащитния ми. Колегите са били достатъчно пунктуални, изложили са ги в тяхната молба и аз само ще щрихирам определени моменти без да се задълбочавам във фактологията 3 по досъдебното производство. Първо и основно нарушение е нарушаване правилата на компетентност на органът извършил първоначалното открИ.е на доказателствата и създаване на компрометираща доказателствена среда. Второ претърсването е извършено без предварително съдебно разрешение и липсват факти, които да обосновават необходимостта по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК. Особено съществен е фактът, че разследващият орган не е допуснат в помещението, получава се допълнително вторично процесуализиране, което няма как да изправи пороците, които са допуснати. От гледна точка на обвинението, мисля че същото не е прецезирано достатъчно и считам, че повечето от процесуалните нарушения, които изброих са неотстраними в случая и аз се придържам към молбата на колегите, която докладвахте.
АДВ. З.: По въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК поддържам подадената молба с вх. № 646 от 06.01.2026г.
ПОДС. Т.: Придържам се към казаното от моите защитници.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание, като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр.ал. 1 от НК, и е родово и местно подсъдно на ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, доколкото не са налице основанията на чл. 24 и чл.
25 от НПК. Съдът обръща внимание на страните, че повечето възражения по т. 2 наведени от защитата, че цялостното обвинение срещу подсъдимия се базира на протоколи, които според защитата са доказателствено негодни е изключено като възможност за обсъждане по въпросите в разпоредително заседание, доколкото разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК изключва в разпоредително заседание да се обсъждат въпроси, касаещи способите за събиране и проверка на доказателствата по делото. Именно такива възражения са наведени като основание за прекратяване на наказателното производство. Основанията за прекратяване на наказателното производство са посочени в чл. 24, ал. 1 от НПК, в съответни точки и нито едно от тях не касае способи за събиране и проверка на доказателства в Досъдебната фаза на процеса. Безспорно ясно е, че централна е съдебната фаза и съдът с необходимите доказатлествени средства следва да провери годността на събраните в хода на Досъдебното производство доказателства.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
4
О П Р Е Д Е Л И:
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна;
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК в разпоредителното заседание съдът обсъжда дали на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. По силата на чл. 248, ал. 3 НПК възраженията за такива нарушения следва да бъдат поставени именно в този стадий. Същевременно чл. 248, ал. 4 НПК изключва в разпоредителното заседание да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата, каквито възражения са направени в отговора по обвинителния акт приложен по делото, за което съдът взе становище по-горе в мотивите си.
Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия С. М. Т. да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.
Съображенията на съда са следните: Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с обвинителния акт.
В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемия, като в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – “времето, мястото и начинът на извършването му“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своето значение и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05.11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и 5 понастоящем следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
В обстоятелствената част на акта задължително следва да са отразени всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна престъплението и неговия автор.С диспозитива на настоящия ОА на подсъдимия Т. е повдигнато обвинение, респективно е предаден на съд за престъпление по чл.339, ал.2 вр. ал.1 от НК. По дела по чл. 339 НК особено значение има ясното описание на вида, количеството и индивидуализацията на боеприпасите – Решение № 38 от 16.07.2018 г. на ВКС по н. д. № 71/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Д.А.. Същевременно предметът на обвинението по чл. 339 НК не може да бъде неясен по отделните негови елементи – Решение № 225 от 12.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1069/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията К. М..
В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно е изложено, че обвиняемият притежава валидни разрешения за съхранение, носене и употреба на множество огнестрелни оръжия и че съобразно тези разрешения има право да държи определени количества боеприпаси. Наред с това прокуратурата е извела и обобщени максимално допустими количества по калибри. В заключителната част на обвинителния акт е възведено обвинение, че обвиняемият е държал 30 705 броя патрони „без да има за това надлежно разрешение“.
Разпечатката съдържа 60 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8d4212f2-9786-4651-9d1e-a3467b018b98