Определение № 2467 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2467 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20245300502225 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат Д. Г. Б. против определение №6733/03.06.2024г., постановено по гр.д. № 10481/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив XXIII гр.състав, с което е оставена без уважение молба с вх.

№44917/24.04.2024г., подадена от адв. Б., за изменение на решението по делото в частта за разноските чрез увеличаване на определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА на 400 лв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, приложен е и документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно.

Определеното от съда адвокатско възнаграждение не било реално получаваното, тъй като от същото се удържали суми за данъци и осигуровки в общ размер от 42,8 %. Отделно от това, жалбоподателят покривал и разходи за наем, ток, вода и други под. С оглед изложеното, реално полученото възнаграждение било в размер на 165 лв. Счита, че определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. би било справедливо с оглед положения труд. Искането е за отмяна на определение №6733/03.06.2024г., постановено по гр.д.№10481/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив XXIII гр.състав, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена изцяло молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните:

1

По предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, районният съд е постановил решение № 1764/19.04.2024г., с което осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД да заплати на Л. Х. М. сумата от 114, 79 лева, представляваща недължимо заплатена по клауза за договорна лихва по Договор за паричен заем № 3314056/03.09.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване исковата молба в съда – 17.07.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 707, 94 лева, представляваща недължимо заплатена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № 3314056/03.09.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.07.2023г. до окончателното й изплащане. Осъжда на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД да заплати на Л.

Х. М. сумата в размер на 85 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство за заплатена държавна такса. Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД да заплати на адв. Д. Б. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на ищеца Л. Х. М., сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на страната безплатно представителство в първоинстанционното производство.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като се е позовал на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и е приел, че не е обвързан от установения минимум на адвокатското възнаграждение, предвиден в НМРАВ, като може да присъди възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв и под минималния размер.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство рамков договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищеца е била предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. Б. от АК Пловдив, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). При определяне размера на възнаграждението се вземат предвид следните особености: Материалният интерес по делото се приема и понастоящем от преобладаващата съдебна практика за ориентир за справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но не се явява единствен и определящ фактор.

В случая пълномощникът на ищцата е изготвил исковата молба. В първоинстанционното производство са проведени две открити съдебни 2 заседания, събрани са писмени доказателства, проявена е процесуална активност, изразяваща се в направено искане за изменение размера на предявените искове, на основание чл. 214, ал.1 ГПК. От друга страна предмет на делото са два обективно съединени иска, между които не е налице връзка на обусловеност. Макар основанията за възникване на отделните вземания да са предвидени в един договор, фактическите състави от които произтичат претенциите не са идентични, респ. защитата по тях не е идентична.

Като взе предвид изложеното дотук, въззивният съд намира, че определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева е занижен и не е съответен както на фактическата и правна сложност на делото, така и на процесния материален интерес. Налице са основания за уважаване на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което на адвокат Д. Б. – предоставил безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство по два обективно съединени иска, да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 6733 от 03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 481/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXIII гр. Състав, вместо което

ИЗМЕНЯ решение № 1764/19.04.2024г., постановено по гр. д. № 10481 по описа за 2023г. на Пловдивски районен съд, в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК 131576434, на основание чл.

38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Д. Б., с адрес: гр.

............................., допълнително сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4